остане ли се
без
образование —
не може
да помогне ...

Няма защо да ме лъжеш. Боли те.
Много боли те от думите зли –
сякаш те бавно забиват иглите
в твоите светли по детски мечти.
Няма къде да укриеш сълзите. ...

Искам да съм ти Радха...
На рамото ти да склоня глава...
Моя любов...
От бадемови цветове.
И от огън в сърцето. ...

Синее планината
замръзнала от студ
и слезли небесата
опират в нея гръб.
А слънчев лъч светлее ...

Чакам деня в който
отново ще те видя,
чакам го с наивност на дете,
но той така и не идва,
идват само ветрове. ...

Не могат да рисуват небеса –
ръцете ми останали без птици.
Ще кажеш: „Отлетели са...“ Не са
... не са дохождали по тези жици.
Донесох светлосиньо, не боли ...

във времето ни
настоящо нужна е
любов — крещящо

Изгубих се в дъбравата... Нощта
застила плаща мрачен и студен,
и вятър северен на есента
разклаща клоните... Безброй листа
посипват се безжално върху мен. ...

Чудя се, когато звездите падат,
дали ги боли…
Така, както хората по изгубеното страдат,
дали и на тях им горчи…
Че губят космоса под своите крака, ...

обвинява(й) за
своите неуспехи
себе си са̀мо

Вечер заспивам, мечтаейки за нас — как ще изградим живота си и ще имаме любовта, която ни е нужна, как нощем в ръцете ти ще изгарям и знам, че ти единствен си мъжът за мен. Една твоя целувка краката ми подкосява и цяла в огнена страст по теб горя. Не си до мен тялом, но те усещам до мен! Опитах хиля ...

По устните ти има топлина,
любими мой единствен и опасен.
По миглите ти пише светлина,
разказва за копнежа ни неясен.
На утрото ни никак не тежи ...

Кълца-клюца, кълца-клюца,
кудкудякам още в три!
Сръбнала да бях пърцуца...
ах, гадино мръсна – Мри!
К‘во ти писане, бе – краста! ...

Ти вярваш ли, че сънищата ни, са истински?
Защото те познах в съня.
Ти бе премръзнал, уморен от тъжно скитане,
а аз избягала сълза
по бузата ти с болката се стичах, ...

Ти работиш от трийсет години
и от девет до пет си на пост,
но не сменяш леглото с пружини
и наричат те беден. И прост.
Ставаш сутрин и пушиш цигари, ...

Понеже бях жената най-фатална
кажи-речи не повече от век :)
(но нека да не съм така нахална) :)
за службите работех срещу чек.
Бе мисията често невъзможна, ...

Смачкани чаршафи,
цигари и фантастика.
Фрагментите от стария свят
лежат изхвърлени
по непознати брегове. ...

Любовта ти е като превод,
след който ме настига посланието
на сбъднатите ми мечти.
В чуждици се унасям,
в чуждици те драфирам. ...

Ние Българите
Ние българите дойдохме на земята наша,
възседнали коне,отвоювахме тази страна.
Заедно с траки и славяни създадохме държава.
деца гордейте се и пазете я, тя си е ваша! ...

От силния удар колата се завъртя и спря сред водопадчета изтичащи течности. Шофьорът, взе още здраво хванал волана, гледаше неразбиращо. Едри капки пот се появиха по челото му, а адреналиновият шок туптеше като нагорещена топка в основата на черепа. Най-после пусна кормилото и се опита да отвори вра ...

...И думи, думи...
Изправен срещу тях
и те срещу ми,
стоя тъй както пред разстрел.
Димитър Стойчев ...

I. Нашата Темида
Надминахме Чудото световно
- "Градините висящи" на Семирамида
с "Висящите дела" чутовни
на нашата Темида. ...

Ехти гората. Брадви и триони.
Джуджетата се трудят до откат.
Смолата борова в сълзи се рони.
Дано да имат печен адвокат.
Че мафията дървена се вихри ...

Скъпа Дулсинея,на сърце ми дама,
туй писмо ти пиша, за да ти разкажа
подвизите дето в твоя чест извърших.
О, сияйна дево, слънчова сестрице,
своя разказ кратък, нека тъй да почна: ...

Нарочил си ни - мене, татко...
Все казваха на него, че приличам.
Изправих се до силното му рамо.
Не трябваше да се родя момиче...
Но Господ знае кой какво му трябва ...

Тя е самото съвършенство -
прекрасна, чувствена, невинна,
прилича Тя на цвете нежно
красиво като розата пустинна.
Устните й с цвят на вино ...

Уморих се да гледам напред
и часовникът спря на дванайсет.
Гушкам някакво бъдеще с теб –
а си шепна: “Глупачке, предай се!”
Уморих се. Не мога да спя. ...

Уж събота е, а пък аз работя,
а бръмбарите, стачка обявяват.
Мигрената почерня ми живота,
как се живее, как, с глава такава?
Измислиците стигат кота нула, ...

Преследвай щастието, не го губи,
защото си изпаднал в отчаяние!
Излей си болката докрай в сълзи
и пак търси в живота си сияние.
Не може само с мъката да се живее! ...

Отскоро... сънувам поезия.
Нощем я мисля - насън.
Но сутрин, изпадам в амнезия,
и будя се с памет на пън.
Не зная, какво съм, сънувал. ...

Събуждам се – минутите са ярки
въздушни кули – миг по миг редени,
на времето – величествени арки
и малки, но възторжени вселени.
Сред зимата са снежни катедрали, ...

Дни в недоимък
Животът на просяка е мил за мнозина,
да видят бедняка на колене.
Да проси за хляба си пред магазина,
и когато е гладен да чуе страшното "Не!". ...

Видя ли я?
В съня ти пак дойде.
И боса ходи по нощното небе.
Въпросите защо са?
Като изгубено дете, ...

Не съм родена някой да ме има!
Не протягай ръце да ме хванеш…
Като вятър съм аз неуловима -
как да ме спреш или надбягаш?
Не съм родена някой да ме връзва ...

Кажете ми, какво е туй приятел,
с какво е по-различен от врага?!
Не ми е нужно аз да съм гадател,
за да го осъзная, разбера.
Единият ще те яде открито, ...

Със стон, със вопъл, със вик
избяга изтерзаната ми надежда.
Застанал пред Господния лик,
от мен болка и гняв се процежда.
Отчаян, кого нарекох: "Лъжец!" - ...

Остана ли ни нещо да изгубим?
Остана ли какво да ни сломи?
Кажете ми... Кога ще се събудим?
Душите ни се давят от сълзи.
Защо ли позволяваме да има ...

Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла ти - ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...