Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.6K results
Сълзи
🇧🇬
Ти знаеш ли колко съм сама,
опустошена и предадена от теб.
Върху ми срина, цялата земя,
а нямам здравината да я нося.
Ти знаеш ли страдание какво е ...
Тресеше ме истеричен смях. Смеех са, та кънтеше цялата сграда. Ще попитате: „Защо?” Не помня, но смехът остана. Толкова беше зареждащо и аз се смеех, та чак въздуха ми на моменти секваше. По пътя към офиса срещах познати, срещах и непознати. Тези с по-слабите нерви прихваха с мен да се смеят. Смеехм ...
А ти имал/а ли си такъв период в живота си, в който да искаш да обичаш и да ти отвръщат със същото, а в същият момент да искаш да се покриеш вдън земя, поради действията и чувствата си към някого? Искал/а ли си да изкрещиш в лицето и на всички колко много означава за теб и как искаш просто да си отк ...
Необятна водна синева, която е дар от Бога. Несравнима с никоя друга природна стихия. Обгръщаща и силна. Дълбока и потапяща. Сила, завличаща те в други светове. Красота, смайваща с непокорното си величие. Мислим, че познаваме морето, а то е много повече от това, което виждаме. Богатство, дарено ни о ...
Отново сме заедно пред моята врата.
Готови сме за нови грехове.
Ръцете ти изгарят ми плътта.
И преплитаме тела и светове.
Впити устни, усещам, че горя. ...
Случайност или съдба!? Или случайността е един от многото инструменти на съдбата? Който вярва в съществуването на една висша инстанция, полага живота си в нейни ръце. Вярва, че някой се грижи за него. В крайна сметка важно е не кой или какво стои зад тези трудно обясними случайности, а как и дали из ...
Чаша горещо кафе сутрешно пареше пред мене въздуха. Горчивината от него се все още спотайваше, докато разглеждах с интерес старото списание Хиперион и блъсках зениците си в Ъ-то на края на почти всяка дума и стария символ за Я/Е. Аман от граматики, напрегнато мислех си, труден да правят живота на др ...
Барът „Черната Дупка“ беше именно това – пълна дупка. Мрачно, задимено и опушено. Очукани бар столове до плота – решени в яркочервено и черно. Мрачни сепарета с тапицерия от изкуствена кожа. Евтин под от балатум, който лепнеше незнайно от какво. Май не исках да знам. Черни стени, слабо осветление. О ...
Пия живота на мънички глътки,
за да усетя - всичките му тръпки.
Уж сладък пелин е, а в устата горчи!
По лицето оставя дълбоки бразди.
Душата ми - побеляла и тъжна старица, ...
Дланта на Бога ще ми е паничката,
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините – ...
Отново в скромната вечеря има камъни,
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите, ...
Иван Мойсеев (1952 – 1972 г.)
На 17 юли 1972 г. Йоана Константинова и Василий Трофимович, майка и баща на войника Иван Мойсеев, получават телеграма със следното съдържание: „Вашият син почина по трагичен начин. Моля, уведомете ни кога ще пристигнете, за да вземете тялото.“ Думите от това кратко и бе ...
Надничай във мен, със обич надничай...
започни от очите ми... пъстри вселени.
От дните ми грижите нежно събличай,
за мен ги превръщай... в детелини зелени.
Надничай във мен, във мислите влизай... ...
Потапял ли си се в магията на Бургас,
придърпвал ли те е примамващ глас-
на вълни бурни с шепот за живот,
на улици спокойни, чакащи своя гост.
Потопи се и отпусни се, забрави своя ум, ...
О, родино, твоята неволя ме терзае -
участта на хората страдални, бедни,
но "елитът" само едно си знае -
да върши дела лоши, нередни.
Хората слепи не виждат злото - ...
Първите крачки са лесни. Пътеката
като змийче пропълзяло провира се.
Дядо отвреме навреме поспира се,
че отговорен за нас е водачът.
Вятърът ту се засмее, ту плаче ...
Дразнещо беше навремето да губиш всеки петък, защото е ден на съветската телевизия…
А сега как ли приемат хората всеки ден да е на американската демократична телевизия, гарнирана със западноевропейска салата?
Гадна карантина – седиш си в къщи, миеш си ръцете, не можеш да клюкариш в кръчмата, с женат ...
Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели, ...