Късната есен не е красива
има нужда от повече грим.
Оголени клони, сухи треви, студени стебла, сивота,
тръгва си всеки път по опърпан безцветен килим
и в очакване снежните преспи да скрият видът, ...

Господи, колко те ревнувам..
Досущ като сериен убиец.
Направо ураган!
Когато задуха силно вятърът.
Когато дъждът те завали ...

Сърцата полудяват, в транс - със жар
един към друг политаме... Стрелите
е време да са златни, да са дар
необяснимо щедър за душите.
И ето - срещат се в нощта очите ...

Понякога небето ни проглежда
и детски са зениците му сини.
Едно хвърчило – кърпена надежда,
лети, та под дъгата в миг да мине
и пак, напук на зрелите години, ...

Как да забравя душата си?
Ти каза „Обичам те.“ и си представих
дома, всяка нощ и децата ни.
Всеки ден беше слънчев, забавен.
Как да приема съпругата? ...

Възторгът ме доведе на крилата
на гълъб в снежнобяло одеяние,
отключихме езика на телата,
взаимно да изваем съзидание.
Трептим споени, ковко единени, ...

Всичко се обърка от година.
Нищо не върви нормално днес.
Сякаш красотата си замина –
тъжна, без посока и адрес.
Няма вече в парка и дечица. ...

Мълвата е велика,
мълвата е без думи
да паднеш във реката
подсечен от куршуми.
Мълвата е всевиша, ...

Не съм и очаквала, че един ден ще стигна дотук...Но ето. Водопадът от сивота се излива върху мен. А как само ми липсва онази красива илюзия, стопляща съзнанието ми...
Останах там... сред полята от слънчогледите на любовта. Онези жълти цветя, които толкова обожавах. Може би е време да оставя вятъра д ...

Претакам си зелето и ми щукна идеята, че е добре да подразня приятелите си с тази традиция. Очаквах, че мнозина от тях няма да се сетят какво може да означава снимка на една канелка, розова струя и кофа отдолу. Оказа се, че българските гени сработиха моментално. Май най – много екзалтирах една моя п ...

Есен, време за размисъл...
Есен!...Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
--Има ли Животът Смисъл,
щом на тоя Свят сме гости?... ...

Аз отдавна престанах да искам.
Беше време, когато болеше.
Не петаче, в юмручето стисках
своя смях, който звънко летеше,
щом го пуснех на воля... Но днеска ...

Докоснахме ръцете си и ето,
сърцата ни потръпнаха в очакване...
Какво ли в същност е съдбата?
Да се изправиш тъй във вечността.
Да вдъхнеш смелост ти във есента. ...

Разбито съм. Говоря си само.
А всъщност викам, но съм все нечуто.
Не съм сърце, а непрочетено писмо
пулсиращо във сЪлзите на шута.
Разпадам се, тъй както листопад ...

Тежък характер, зарити в пръстта,
до дъно – балканските корени.
Макар ,че не вземам назаем уста,
убива ме празно дърдорене.
Кой бил почесан – на грешно место̀ ...

Ще бъда есен.
(може би ноември).
Ще е студено. Даже ще вали.
А вятърът със своя басов тембър
ще разпилява сивите мъгли. ...

Човек
По малко вярвам и във Бога –
от Сатаната се страхувам,
но в тяхната „реалност“ мога
съвсем добре да съществувам... ...

Почне ли властта да въвежда ред – настава такъв бардак…
хххх
Как да съчетая: „Не се занимавайте със самолечение!“ и „Места в болницата няма“?
хххх
Прибира се мъжът – бая леко пийнал. Махва с ръка на въпросите на жена си, хвърля палтото, взема телефона и влиза в банята. ...

Тържествено за Есента...
Стихиен вятър сви внезапно,
из клоните се омота́
и до Безкрая и обратно
със грация се извъртя́... ...

Не знам защо се сетих. За кораба, не за филма. Макар че и там има доста за размисъл – разбира се, ако човек спре сълзите и сополите и задвижи мозъка.
Но сега по темата. „Титаник“ – грамаден кораб, символ на човешкия прогрес. Още при строежа му хората са привлечени от широката реклама, вестниците пъл ...

Искам да съм твоят вожд
в най-лудата ти нощ,
когато
във лунно злато
си облечена, ...

Не вадя любовта си под черта,
възраждам я след всяко многоточие.
Което жребият предначерта,
допирам право в свойто слепоочие.
След изстрели каквото оцеля, ...

На мен като ми кажат „черен петък“, разбирам „петък 13-ти“, „лош късмет“ и други подобни хубавини. Обаче, за да сме в крак с времето, този хубав израз вече значи едно – намаления (дали само в съзнанието на продавачите, или истински, е тема на съвсем друг разговор). Така де – какво си търсят хората н ...

В очите ти - радост изгрява,
като в душата на малко дете
и в плен на волното море ще остана,
стига в тях да се вгледам добре.
От усмивката ти, няма спасение ...

Поглеждам те и пулса ми ускоряваш,
всички мисли като луди летят
и в телата пожари разгарят —
готов ли си да ги потушим?
За теб планини и океани ще премина, ...

В едно далечно минало живял един принц на име сър Ричард в кралство Нике[1]. Принцът бил висок и снажен, с тъмни очи и с непокорна кестенява коса. Той бил прочут в своето кралство с неговата щедрост и храброст. Въпреки че бил престолонаследник, той живял в самота, тъй като все още не бил открил исти ...

Разкъсвам с дъх студения разкош
и шмугвам се в ръцете ти горещи.
Из стаята се свлича тъмна нощ,
ала в очите ти блещукат свещи.
Ти светиш ми. Посоката е юг, ...

В тази нощ луната си отива, бронзово мъгливо.
Лъчите се протягат мълчаливо, в кометен блясък
назад като раците ще тръгнат.
Небето звездно палто облякло, а е толкова
безплътно със Серафим кръпките зашиват. ...

/Песен за Дун и Сюе из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Повлече вятърът листа заспали,
затули ги в дланта си и запали
огнивото от кремък на комина,
обви се в облак димен – и замина. ...

Момиче, теб обичам,
ти си слънчево сияние.
Благослов за теб изричам,
но чуй моето ридание.
Нежността е като птиче - ...

1
Въведение
Пристигнаха в Русе през пролетта на две хиляди и тринадесета.
Почти веднага той се хвана в отдалечен автосервиз на брега на Дунав, а тя - в квартален магазин от веригата "Гланц". Винаги след работа той я вземаше с колата, а ако се случеше да закъснее, тя кротко го изчакваше пред магазина ...

Из мислите на Айшли...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до чет ...

Отново влизам в „скришната” си стая,
душата ми е тих молитвен храм,
свещицата ми – пламъче от рая,
аз вярвам, че ме чуваш, Боже. Знам!
За нея днес се моля, за жената, ...

Една звездичка във небето тя блести,
а в моето сърце пламенна любов гори.
Гори със страшна сила, неукротима,
гори единствено за моята любима.
Понякога си мисля за едно, ...

Нима за мен времето изгубено е спряло?
По пътища различни се дави мокра есента.
Нима е пак без пет? Сърце, от болка изтъкано,
изгуби се на локвите по мократа следа.
И в лабиринт от сенки, от студ и от мъгла, ...

Наи-опасният е крокодилът
скрил си зъбките... с червило...
И не личи зелената му кожа
в красивата, усмихната госпожа.
А зад очите нежнички, прикрити ...

Понякога осла̀нено съм цвете
и силно ме притегля земна гръд.
Но щом и плахо лъч в душата свети,
то зима взема въглен за по път,
водица жива – пукнато бърдуче ...

Хризантеми – есенни слънца –
наградени с хубост непростима.
С крехки, тъй момичешки лица.
Есенни въздишки преди зима.
От листата ви наднича смях, ...