...
И търся те,
по навик.
Да те питам.
Добре ли си, щастлив ли си? ...

Желаеш ли днес да излезнем по бели ръкави
развързани хитро, а после навити на феш?...
Да идем до мола, с участие в филми играни
да станем звездите в "нормалния" свят от кипеж.
Без пукнат петак ще измислим портфейл със банкноти - ...

Море, водата
ти — вълшебна и потребна,
и целебна!

Сладоледът прокапва,
по брадичката лази,
в гушката ти се скрива,
близвам жадно с езика.
Ненаситно похапвам ...

В памет на Велика Георгиева
Птици пеят, утрото възнасят.
Старата жена въздиша.
Слънцето й връща лятото,
когато със мъжа си се сгодиха. ...

Изповедта на Капитана...
Помня буря преживяли
бяхме във далечен порт,
думите течаха вяло
в умилителен акорд... ...

6.
Откакто Зария си взе детето и се прибра при родителите си, в дома на тетка Дила надвисна самотата. За да няма угризения от постъпките си спрямо снаха си, тя започна често-често да ни спохожда, под предлог да се види със сестра си. Не пропускаше обаче при всеки удобен случай да се оплаче, как зара ...

Роджър вече чакаше на пристанището в града. Слънцето все още залязваше и по улиците вървяха хора,прибиращи се най-вероятно от поредния си,тежък,работен ден. Господарят,който чакаше да се срещне с Госпожа Родрекинес,братовчедка му Амелия,изпуфтя и погледна нетърпеливо към старовремския си часовник-по ...

напред-назад, напред-назад
дебелата жена в басейна
се бори с хедоничен глад
напред-назад, напред-назад
ягуара в клетка два на три ...

Съседката, съседката ...
не ѝ излезе сметката!
Разплете си жилетката
да си довърши плетката.
И ето, че от гледката ...

И понеже все смелчаците са грешните,
и понеже не изпитвах страх, покорство,
ти отказа с лудостта ми да се срещнете
и затвори се в еснафското притворство.
И понеже постулатите, до втръсване, ...

Как се рисува сълза,
като олово натежала
от болка и тъга?
А как се рисува сълза
да искри от радост ...

‘И така – справка за нашия кандидат Августин Пончев...
На психотеста показа добри резултати – не е импулсивен, по-скоро търпелив, умее да бъде дискретен, по-скоро интровертен тип. Склонен на морални компромиси заради материални ползи. Има сериозен потенциал да бъде прагматично лоялен. Няма да ухапе ...

Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...

Имам ли правото да те правя щастлив?
Някой ще каже „Това е безумие.
Да радваш е дълг и добрина. “
и аз ще се съглася.
Някой ще каже „Щастието е важното.“ ...

Заключен в мрачен затвор,
далеч от пролет и лъчи,
копнея за нежност и простор,
но душата ми за теб тъжи.
И сънувам хубава песен - ...

Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота, ...

Той, или тя. Има ли значение? Днес не е ясно какво е отгледала мама, докато човечето не стане пълнолетно. А, нашето човече беше във времето, когато беше пълно с желания и въпроси. Неориентирано, напращяло от физическа сила и адреналин. Трябваше първо да разбере дали е то, тя, или той. Мускулите му б ...

Наблюдавали ли сте попаднало в стъклено предверие птиче? Мъничък затворник в прозрачен кафез. Виждали ли сте отчаяните му некоординирани опити да избяга от задушаващата и притискаща ситуация? Представете си как разтуптяното му сърчице бие учестено и как очите му неистово търсят изхода.
По някаква ст ...

- Скъпи, немам свесна дреха!
Чувствам са напълно гола...
Мола та, дай ми утеха
и ма заведи у мола...
Скъпи, не са прай на глух! ...

Дано...
Да... искаме да се оправим,
но... чакаме... да ни оправят...
© Павлина Петрова

Под някой августовски пек
дали в душата ти да вляза?
Живея век на самотѐк –
добър и мек, с учтиви фрази.
Краче на бебе в блага нощ ...

Протестът
(каприз)
Тази вечер точно в шест
да отидем на протест...
Просто е: крещим „оставка“ ...

Дълбал надолу някъде в земята
и стигнал до петрол Къртик миньор.
Похвали се веднага в резервата.
Това си беше бомба, няма спор.
Животните веднага се събраха. ...

Бленувам те. Ранена съм от крясъци,
нестихнали в душата, прикована
на кръстове в часовници от пясъци.
Събирам се, от болка разпиляна.
В сърцето ми отседна тя. Сломена, ...

Те се срещнаха уж на шега
Наглед абсолютно различни
Случаен ги вятър тука довя
Кой да знае, че туй е поличба?
Тя бе в броня от студенина, ...

На рамото ми премижа́ калинка.
Събира полет в полъх от дъха́.
В косите есента премята бримка.
Води ме моля те, накрай света!
Където птиците ...

Сетих се за една приказка. Кой знае защо се сетих. Даже не помня кой ми я разказваше – някои от дядовците, някоя от бабите, другарката Христова в детската градина, другарката Радка Андреева в първи клас…
Ама съм я запомнил…
Не съм сигурен защо е в съзнанието ми, обаче – стои си. И често съм я разказ ...

Огнено диша
лятната жега
зад онзи хълм.
Изпепелява
в черно листата ...

В един задушен юлски следобед на мегдана на село Гачево спря очукана хонда. Зад волана бе млада жена с прибрана в стегнат кок черна коса. Тя свали черните си очила и се загледа в напуканите плочки пред сградата на кметството. Извади кърпичка и избърса потното си чело. Не благоволи да слезе от колата ...

Август, остави ми малко време,
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост, ...