Помниш ли лозята – местност стръмна, дива?
И онази нива – с драките бодливи?
Минах и видях го. С коренче открито...
Орехчето малко рече жаловито:
„Моля те, вземи ме, ще израсна скоро ...

Свести се от вадичките вода от дъжда, стичащи се по лицето му, бе заваляло, а разрушеният покрив не бе преграда за пороя. Надигна се бавно, спомни си как се бе озовал на пода върху счупените стъкла и попипа цицината на главата си. Странно, но болка нямаше, само беше замаян, чувстваше се хем някак ле ...

В сърцето ми се сливат
мрак и покой.
Лековити.

Нещото ми казва, че съм нищо.
"Нищо ли съм?", питам се в нощта.
Нещото се смее истерично.
Свивам се далече от света.
Нещото настъпва ми гърдите. ...

Когато знам...
Не ме интересува колко работа ще ми дадат,
какво накриво ще ми кажат или ще ме обидят,
нямат значение проблемите, времето или дъжда,
...когато знам, че тази вечер ще те видя.... ...

Цял следобед
слънцето
с тъмни облаци се бори -
не може с усмивката си
да ги победи. ...

Впрегатен кон от тежести залита,
а птичето кафеза златен мрази.
За всеки има поза дяволита,
в която радостта си да опази...
За всеки има избор непонятен, ...

Уж, нарисувах цветенце за теб,
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).
В бележка ти написах "Звездопад". ...

Ако в очите ти някога се случи
внезапно, дори в най-черния мрак
да съзреш цветовете на дъгата-
изглежда че сърцето ти се влюбва.
Ако някой ден почувстваш внезапно… ...

Очите - две морета бездънни,
гледат ме страстно впити, както вълните в брега.
Устните - две тъй точки безмълвни,
докосват и играят си с мен до сутринта.
Ръцете - силно ме прегърнали, ...

Музика, текст, вокал - Петя Ченкина
Аранжимент - Станимир Иванов ( Станчо)
Звукозаписано в студио "Бреве"
Тонрежисьор - Сергей Стойнов

Колко страдания те преживяват,
често се гаврят с тях,
често с тях се подиграват
жестоки хора, как не ги е грях?
Тези хора са уж "нормални", ...

Лято. Началото на жегите. Мързеливо време. Не може да те приспи даже телевизорът.
Пък не ти се прави нищо.
Ама нищо…
Разни мисълчици ти идват. Нерегламентирани, несериозни, неприлични, непозволени…
Вредни… ...

Не превързвай очите си с надежда -
вместо Темида, ще си сляпа баба.
Един живот е, нека честно се оглежда
в душата ти. За да отсъди с право.
За всяка истина се иска смелост, ...

Винаги да живееш красиво е изкуство, дори когато стъпваш в калта.
Истинските неща са тези, които само веднъж се случват. Въздействайки, на тези около теб, като трансформираш негативната енергия в положителна е ценност. Животът ни променя или ние променяме живота? Въпрос на избор, на сила. Всеки харе ...

Морето е олтар за Любовта,
нестихващ пулс,
съзвездие от чувства и дихания.
Кама и кръст за вричане и обещания.
Икона чудодейна за молитви. ...

Може би на милион години
Природата веднъж поема риска
по някакви неведоми причини
да вае и твори тъй както иска:
без принципи логични, без закони, ...

На изток до морето в чудно място,
където свършва Стара планина,
нос Емине е вирнал напористо
над водна шир скалиста си снага.
В основата му ръбове опасни ...

Помолих те да ми подскажеш тема,
върху нея да си поримувам.
Ти ми каза да прокарам пръсти
по дланите ни, без да се страхувам…
Каза ми, че там ще си намеря ...

Иля ме погледна учудено над главата на Семьон и поклати неодобрително глава. Знам какво щеше да ми каже, ако можеше да го направи и ако бяхме насаме. Че момчето е младо, че това е жестоко, че не бива така. Но Иля е Светъл – до мозъка на костите си. А аз съм Универсална – и не мога да вярвам в доброт ...

Ежедневни приключения 14
...
Днес започвам си деня
със страхотна новина!
Тати каза: ...

Вижте го август! Стъпва полека.
Иде по своята бяла пътека.
Носи внимателно в ласкави длани
птици и нежни треви рзлюляни.
Весел покланя се пак на полето. ...

Мелник и други вълшебни места...
https://www.youtube.com/watch?v=p-uzyh2iFP4&t=5s

Мисли окъсели и опърпани,
светофарът вяло ми намига.
Делникът - разтегнал се, от дърпане,
времето не стига и не стига.
Няколкото потни въжделения, ...

Русалка... зърнах лятото
да тича край морето.
Надигнах се от масата,
не си допих кафето.
Догоних я пред замъка, ...

Всеки миг е нетраен, но има много запомнящи се мигове...
И те сноват равномерно и не спират... Тъкат вечност...
Хуквам през времето – и назад, и напред... по ръба...
въпреки различните страхове... съмнения... пречки...
*** ...

Живеем с усмивка, млади сме още,
макар и животът да вплита в косите сребро.
Щом да рисуваме можем в сънища нощем,
а в деня да градим с любов и с добро.
И без причина, когато се смеем, ...

На бегом
преминава оттук сянката ми
и мисълта ви
потича в рими:
хващате в шепите ...

Забравил съм, че мога да обичам,
запомнил съм, че любовта боли,
забравил съм, че мога се вричам,
пред Бог, пред теб или на теб уви.
Забравил съм как пърхат пеперуди ...

Искам да ти пратя целувка по вятъра,
понякога не става през компютъра.
Понякога искам учените да направят
машина на времето, за клонинги
или телепортация. ...

Сага за двата бастуна
/ епизод 8 /
Рано сутринта, единият виждайки другия, че е застанал в рамката на къщната врата, го информира отдалече:
- Наборе-е, хванали са крадеца - насилник на бабата и са го откарали към града.
- Защо първо не му дръпнаха един бой на мегдана, бе джанъм, та други, ако решат ...

Мислителят
(рок кубизъм)
„Мислителят“ – дялан камък. терк за всеки ръб,
с височайшия си задник – връх на ъгъл тъп,
бе приседнал и очакващ. Може би Роден! ...