Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас.
Полазват ме страстни тръпки
и изпадам в захлас.
Защото чувам шепота на твоя нежен глас. ...

Навън е бяло и тихо.
Като в зимна приказка! Въшебен сън.
Снежинки танцуват във леден спектакъл.
Покриват земята със пухкав килим.
Бяла тишина. И леден вихър. ...

Ти беше тук.
Аз – там.
Протегната душа.
Прошепване.
Усещане. ...

Да бъда твоя изгрев искам аз,
от тихия ти сън да те събудя.
Жадувам нежния ти стихоглас...
Да бъда твоя изгрев искам аз.
Кога ще дойде слънчевият час, ...

Имах островче едно -
малко, романтично.
Само мое беше то,
със цветя различни.
Знам, измислих си го аз ...

Неочаквани думи- стрели,
в гръб, пронизаха мойта мечта,
но макар ,че все още боли -
тя е жива и пее сега...
За онези вълшебни очи, ...

Зима е и в тоя студ
аз за топлина мечтая.
По тебе аз съм луд
и тая самота едва я трая.
Копнея аз за пролетта - ...

Всичко вървеше по мед и масло. Пациентката ми (ни) бележеше сериозен напредък. Вярно – все още не беше готова да я заведем всред хората, не беше свикнала с новото си тяло, а и постоянно казваше, че мъжете сме странни същества. Препичаше се на слънце, излягаше се на огромния шезлонг до басейна, играе ...

Казват изгуби се нейде, приятелю. Дълго те нямаше, жив ли си, здрав? Чуваш ли, виждаш ли, обаятелю? Наборът жив ли е, мекокорав?
Где е живеца, надъхано смешен,
где са ти силните, смели мечти, устремът твой безпардонно човечен, бляскаво чувствен със нежни черти?
Тук съм и пълен съм с нови идеи,
с бод ...

БЯЛО
Беше бяло, беше много, много бяло,
оттатък,
до баира,
през сърцето... ...

Тук светът е по-тих и добър.
Тук поеми дърветата пишат.
Тук вали... Но не искам чадър.
Сякаш бог между клоните диша.
Тук клавишите на дъжда ...

Аз имам малко.
Много, много малко.
Една таванска стая. И камина.
Две черно-бели снимки.
Химикалка. ...

От моя дом, от моето разбиране,
от моето жизнено пространство,
от моята родина на сърцето
казвам, че синовната обич
има най-здравите вериги, с които опасва. ...

Вятърната мелница
Едно момче те гледаше преди, отдавна,
захласнало се в твоята стара красота.
Сега си някак тъжна, а беше забавно,
годините оставиха отпечатъка си сега! ...

Има дни, които искаш
последният дъх,
да не вдишаш.
Да отвориш очи,
да отидеш в мрака. ...

Тя пак ще се върне, недей да тъжиш,
няма как под снега все да зъзнем.
Ще е топло, отново ще хвъркат пчели.
Вярвай само - животът не свършва.
Ще дочакаш април - като цветно платно ...

В миналото,
робската верига е била желязна –
тежка и грозно очевидна!
Днес, през XXI век,
тя е дигитална – ...

Двама влюбени
И сърцата да угаснат,
и сълзите да прераснат,
в мъка неутолима,
ранима, несравнима. ...

Изнемогвам в красива надежда.
Тъжен дъжд и обичан все пак
Ти ревнуваш, но някак изглежда,
по-добре зимата да е в сняг.
Уморих се от кал до небето. ...

Мое родно, мило сèло,
ти в сърцето ми стоиш.
Като птиче дъх поело,
ти не спираш да трептиш!
Мое мило, китно сéло, ...

На следващия ден в уреченото време се запътих към спалнята. На вратата видях надпис:
‘Днес очаквам Аладин’
Малко се замотах в търсене на подходящ костюм, ама не след дълго бях пак пред вратата – ‘Чук , Чук’ – ‘Влез’ . Стаята изглеждаше доста .. различно. Тя се беше омотала в дълъг воал, седеше на кр ...

„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Евангелието от Йоана, глава 8, стих 7
Бе грешница, прелюбодейка – тя,
тъй стръвно я преследваше смъртта.
Бе близо, все по-близо – гибелта, ...

Моят град е мъничка вселена, градът на мечтите, град на туптящо сърце допринесло чудеса - улиците, площадите, залезите, морския бриз в който ние сутрин се заглеждаме, морето, което ни дава спокойствие и отдих на слънчеви багри, пясъчни фигури, които ни дават възможност да съчетаваме нещо ново и реал ...

Не виждаш ли, мило мое,
колко влюбено е твоето момче във теб сега?
Как опитва се да сгрее твоята душа?
Усети го как със поглед иска нещо да ти каже,
нещо като истинска любов да ти покаже. ...

Ако можех да ти дам само едно нещо в този живот,
щях да ти дам способността да се видиш през моите очи, защото само тогава щеше да разбереш колко си специален за мен.
С Обич твоята Любима🤍

Чарлз Томас Стъд (1860 – 1931 г.) е британски протестантски мисионер в Китай, Индия и Конго. Той е част от Кеймбриджката седморка – група от студенти, които споделят вярата си в Господ Исус Христос из цяла Великобритания и с личния си пример спомагат за разрастване на мисионерското движение. Чарлз С ...

Глава 2
Наближаваше часа ни на влизане в атмосферата на Глиез 581с. Бяхме инструктирани точно осем минути преди това събитие да седнем на специални седалки в индивидуални капсули, да затворим люковете и да се опашим с всички възможни колани, а за десерт – да си сложим кислородните маски. Влизането в ...

***
Яна вървеше по тясната пътечка измежду дърветата, подире й се движеше Явор. Пролетта беше обагрила дръвчетата в множество цветове, а пеещите птици и свирещите щурци създаваха приятна радостна музика.
- По горе има една поляна. Когато бях малък с приятели ходехме там и си правехме пикник - каза Я ...

ЧАСОВНИК
(за деца)
Денем-нощем се върти
и не спира да брои.
Показва точно, не заспива, ...

Дори и да не питаш, ги усещам,
въпросите, на примката висят си.
Разказваш ми съвсем небрежно нещо,
а всъщност си ме търсил и в съня си.
Защото паметта коварно помни, ...

Кога така бързо реши и порасна,
захвърли играчките в най-близкия гюм,
и почна игра, много опасна
с мъже, със скандали и медиен шум.
Започна да пееш, издаде и клипове ...

Привиждам на стената си калинка
или е силуета на пирон.
Подобна крайност е условна,
таванът е бездънен в моя дом.
Измислям си развои и сюжети, ...

Такава съм! Не ме мразѝ.
Буйна, непокорна, неподвластна.
Спокойствието ми може да те порази.
Понякога съм много страстна.
Променям се всеки ден. ...

Докато вървях в парка, с периферното си зрение видях някого. „ Не, не може да бъде, това не е възможно! “ бяха първите мисли нахлули в главата ми. Обърнах се и я видях- нагласена, както винаги, с ярко червило, допълващо вида й на дама, със своето палто- синьо с бели копчета- беше съхранило чара си о ...

Любима снимка на екрана.
Очи магнитни, без преструвка
и прозираща душа без було.
Душа пребродила присвита
през тръните на хаоса сама. ...

Рев
-И двата ли? На какво прилича това? Ами ако точно ей сега ни се наложи да предадем съобщение, а нямаме нито един самолет на разположение? Къде бяхте, идиоти? Вие сте охрана, по дяволите! Защо охраната не е при обекта, който охранява, а се шляе където ѝ падне?
-Съжаляваме, сър! Майор Стоик, сър! ...