– Да идем в Америка, птиченце мое... –
прошепва в просъница той.
– Да идем, да идем... – бълнува в тревога,
задъхва се в нощния зной.
Докосва ме плахо, посочва нагоре: ...

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: КОСМИЧЕСКИЯТ ВТОРИ ПРЪСТЕН
Космическият втори пръстен беше добре замислена отбранителна инсталация, разположена в неутрални космически пространства – отвъд така наречената екзосфера на планетата. Губернатор Елмбаум беше построил и нея. Тя беше струвала прекалено много на данъкоплатци ...

Слънцето преплита се с косите ми
и след себе си оставя злато.
Топлината му искри в усмивка
и изгрява лято.
Връща се отново там, където ...

https://www.youtube.com/watch?v=ox9g0FdglU0

"Към небето" от албума "КонтрастиА" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Лято пълно с топлина,
лято пълно с радост и изненади,
денят е чист изпълнен с добрина
тихият ветрец своята усмивка вади.
Лято идващо със слънцето огряло, ...

Визуализирай ме под нежната си сянка,
притоплила нощта във моя скут,
открадвай ми и дните без осанка,
които разминават се със смут.
Прибирай ги на тясно в твойта пазва, ...

с
морето синевата
слива се и
с обич го опива

Никому ненужен малък град,
толкова далечен, непознат,
ти за мене бе ужасен ад,
а сега си спомен чист и свят.
Град без бъдеще и без надежда, ...

Морето падна на колѐне,
прехласнато от синевата!
И в миг, от нея озарено,
в сърцето си я запечата!
И се морето развълнува, ...

- Добре дошли - изправи се бавно председателят на новообразуваната партия и се усмихна мазно и доволно - Драги партийни членове, знаете целта на днешното ни събиране, но първо нека отхвърлим другите простотии. Всички сме стари кадри, знаем как стават нещата и няма какво да се церемоним. За да спечел ...

Не винаги върви ми, за беда.
Късметът на кръстовището проси.
Сама преплувам черната вода
и нямам принц - през нея да ме носи.
Заспя ли, сто години, сякаш пън. ...

В мрака очите ни търсят пресечната точка на близостта…
А устните ми проправят огнена пътека по твоите сетива…
Препускат пръстите ни – ту нежно, ту малко грубовато…
Цялото ти величие изпълва пространството и дълбините ми…
О, Боже, ти си Дяволът!... ...

Пребиха сънища. Отнеха й цвета на свободата...
Оплюха я с мълви и назидания.
Зашиха устните й. Арестуваха душата й.
Съблякоха я до сълзи от обещания.
Светата инквизиция на истини я върза ...

БЕЗИМЕНЕН
(Превод от хърватски)
Пот капе от жълтите ти бузи,
устните ти страдат.
Твоите безплодни думи изчезват ...

Раздухвани светят огньовете
На прахосани палещи страсти
С непрегърнати блясъци молят
За рисувани в бяло контрасти...
За разтуха в промени затворени ...

Снега се сипе
върху красиво тяло.
Ледената пустош
зове пътника изморен:
„Пътят е дълъг, ...

Леко се впускам в голямото нищо
за да чуя, видя, усетя
за да мисля, милея и казвам.
И леко се впускам в голямото нищо
За да чуя тишината как беснее ...

БЕЗИМЕНЕН
(Превод от хърватски)
Пот капе от жълтите ти бузи,
устните ти страдат.
Твоите безплодни думи изчезват ...

Аз няма да се впиша в този свят,
където има път, а няма облак.
Изгубена, летящата душа
се спъва без крилете си - възнак.
И паднал ангел само ще съзре ...

Проблесна сред китарен звън звезда,
повикана от свирещите струни.
Във миг обгърна нечия съдба
и после в тъмнината се изгуби.
Облечена във бляскави доспехи – ...

Топло е, топло в съня на нощта,
тихо цветята будуват.
Няма да видиш лицето си там,
диви мечти се целуват.
Меко пристъпва душа-светлина, ...

***
Сутринта беше тежка. Беше му напрегнато и нервно. Мартин се беше събудил рано и му бе криво. Мрънкаше, въртеше се неспирно в кухнята, докато Красен приготвяше закуската, а на плота все още изстиваше недопитото му кафе. А Дора, детегледачката, днес почиваше.
Всъщност, Крас се стараеше като баща. ...

ХРОНОЛОГИЯ НА ТИШИНАТА
Защото не предвидих бряг,
от който може да си тръгнеш,
тайфунът трие всеки знак,
надраскан със парченце въглен. ...

Дори да дойде ден да си ми чужда,
ела при мен, аз пак ще те прегърна.
Дори и нашата любов да е заблуда,
очите пак ще искат да те зърнат...
Изтекло е морето днес в сълзата, ...

Понякога мразя,мразя безкрайно,
мразя хората,света и живота дори,
мразя,когато се чувствам отчаяна...
Тогава си спомням,че има звезди.
Понякога плача,плача горчиво, ...

В живота си се борим за всичко в що вярваме и с лек полъх
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно, щом нямаш подкрепа и топла ръка, ...

Бях добър човек...
Нима?
Не исках никого да нараня,
Камбаните звъняха...
В два през нощта.. ...

Бълнуваш ли, последните ми устни
светът, с които бях ти обещала,
в които с катинари те заключвах,
била ли съм, дали съм се разляла
по тялото ти или само писък, ...

Една сълза се спусна от окото
сълза самичка
откъсна се и спря!
Остави мъничка следа по пътя
за да неговоря ...

IX
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не из ...

Тъгата е игра на криеница.
С единственото условие,
ако я откриеш - тя печели.

Плахо полунощ минава,
вън отдавна всичко спи,
тихо вятърът повява,
мракът гъст е – чак лепи.
Зимна нощ владее вън… ...

„Започва път от моя праг –
животът някога все свършва.“,
би казал Билбо пак и пак,
тъй както хобит значи къща.
Без него друг ще е света – ...

ГЛАВА ТРЕТА: ГЕНЕРАЛЪТ
Изонгдар бе облечен в своята черна роба, която образуваше клош при краката. Въпросната дреха бе изработена от странна смесица от кевлар, кисон и една материя, която дори все още нямаше име, понеже беше в процес на разработка. Нужно бе все пак да се каже, че въпреки известната ...