Говореше се, че е скитник. Обикаляше цялата страна.
Следван бе от отрудени хора, които намери в града.
Не знаеше никой, от къде идва, какво иска и прави,
Но казваха, че е опасен за страната, който така говори.
Говореше се, че е поет, в думите му живот има. ...

Сърцето ми знаеше / Maître Gims / Mon cœur avait raison
MUZIKA>>>

По клоните разлистват се вълшебства
пред погледа на благодушен маг,
а облаче дъгата с гребен сресва,
реката сгушва се в любимия си бряг.
В целувката на изгрева се крие ...

Дали си моят сън несподелен,
та всяка нощ лицето ти сънувам?
Или си моят хубав, слънчев ден,
така мечтан, и толкова бленуван!
Дали си непорочният ми грях ...

И не само
И не само пътят, с теб ни дели,
нито дори, че за кратко се чуваме.
И това, че е топло или вали,
и нощем, когато заспим не сънуваме. ...

– Нека те прибера. – опита Сам за пети път. – Няма нужда да виждаш това.
Сирената ги водеше към храма на Ну‘Ахра. Поредната мъртва жрица. Тази беше осма? Девета? Вече не беше сигурен. Уличките, водещи натам, бяха претъпкани с хора, които бързаха да се отдалечат. Не като него и Елизабет. Онези имаха ...

Утрото почука на прозореца
със твойте пръсти ме събуди
със твоя глас нахлу във стаята
прегърна ме със твоята усмивка.
"Здравей!" аз казах му приглушено ...

...
Не можеш да ме спреш
Да те докосвам
С вятъра
Да те целувам ...

...
Не можеш да ме спреш
Да те докосвам
С вятъра
Да те целувам ...

-Докторе,помниш ли откога ме гиздосаха с този етикет: Алафрангата? Щото, аз няма да забравя тридесет и девета година...
Петър Филипов получи неочаквана вест, която беляза живота му до края на дните му.Баща му, този благ човек, който мечтаеше да изучи сина си за агроном и го беше пратил в Земеделскот ...

Излъгах те, за което съжалявам. Провалих се отново. Не ти обещах нищо, но пак имам чувството, че си наруших поредното обещание.
Не си броя нито цигарите, нито чашите. Пропих се като си тръгна. Знаеш че, докато бяхме заедно не обичах да пия. Оставях тази работа на теб, защото не пиех в гимназията и н ...

Някой друг ще изгради
стени в крехкостта.
Някой друг ще връхлети
на порива на този занаят.
Някой друг ще си измисли ...

Повтаря се... за кой ли път, не зная.
Не съм броил, но винаги едно е.
Началото е чудно, а на края
отлита с теб, къде, сърцето мое?
Повтаря се... за кой ли път, не зная - ...

Ех, колко малък съм,
колко ужасно,
е страховитото, силно море,
но нека, само веднъж – да порасна,
ще вляза в него, ...

Казват ,"тихите води
най-дълбоки и опасни били"…
Не спори, а просто чети!
Внимавай с нея,
мълчалива е и тиха, ...

Бели петна
в паметта ми има,
но искам
да забравя само лошото!
Кръв на неверник ...

Ежедневни приключения 16
...
Вече тръпна си, в очакване
на поредни приключенски златни дни.
Към възвишение ще отпътуваме... ...

Невинно се изнизва вече Август,
лъчите му пропиват се със немощ,
а аз се скрих във топлата му пазва,
попивайки от сетната му прелест.
Пресичам прецъфтелите полета ...

Беше мрачен летен следобед. Стоях сгушена на дивана и превключвах програмите на телевизора. Нищо не ми хващаше окото. Силен шум от летящ ниско самолет накра погледа ми да се отмести към прозореца. Загледах се в далечните планини. Над дях бяха надвиснали страховити тъмни облаци, като че ли щяха да ги ...

Изплака в радост малкото човече,
поело първата си глъдка въздух.
Звънливото гласче се чува надалече,
на света показва дух и дързост.
Към него уморени две очи блестят... ...

Планът бе задействан още същата сутрин. Алис,главната героиня,именно примамката,стръвта на която Роджър нямаше как да не хване,сега чакаше в задния двор на имението на мъртвата Госпожа Родрекинес. Оугъст и Сефра бяха останали в другото имение,чакащи Господарят да се появи. Когато той пристигна,двама ...

Докосвам те с пръсти,
париш,
от студа във тебе.
Аз горя,
съскат ледовете ... ...

Ех, години мои! Минали години!
В радости и скърби, в срещи и раздели.
На земята кръгла под небета сини.
И през дните сиви хубост не видели.
С трудните пътеки, в пътищата прашни. ...

Глава IX
Изминаха четири години. Силимарина прехвърли двадесет и едно лета. Отдавна не живееше на същото място, в същата онази къща. Сега много покриви имаше тя над главата си- повечето от звезди. Само зимата си обитаваше един по-широк скален процеп, по-високо в планината. Но наследството от прежди, ...

Съществува небето.
В онзи ден го познах-
на тази земя,
във всяка галактика,
и всяка вселена, ...

Морето е палитрата, а мачтите - стативи,
рисува залез ален по небето, със замах.
Рисува слънчогледите. А август си отива.
Тъга раздра на лентички, безгрижен детски смях.
И върза с тях кобилките, вълните, тъй игриви. ...

Лаура Паузини - Няма...
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Arcangelo Valsiglio, Federico Cavalli & Pietro Cremonesi
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Аркандж ...

Няколко питанки, стигнали дъното,
незабелязани, смътно изплуват.
Времето истини, влачейки пънове,
с клони орязани, бясно ловува.
Жарят въпросите, парещи въглени, ...

Помниш ли, не беше вчера,
а днес ухае на тъга?
Имаше ме, още съм
на прага.
Вратата ми проскърцва ...

Светло утро, мили!
Хубав, слънчев ден!
Бог да дава сили!
Бодрост, здраве, и от мен!
Мирно утро, хора! ...

Как искам да подишам тишина,
в тая ароматна, късна вечер,
приседнала под някоя звезда,
да слушам на щуреца песента.
На верандата до мене да гориш, ...

Останала шепичка вятър
и костилки от вишни
на дъното на земята.
Всички са си отишли.
Дебне дяволче в думите ...