Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми. ...

Най-страшното е… не когато се мълчи... а когато няма какво да се каже... Спираш поглед в точката на безнадеждност... но нищо не виждаш... Всичко в теб се бунтува… когато почине твой близък или много скъп приятел... В твоите клетки нахлуват ярост… отчаяние… лудост… докато прозреш мисълта, че просто н ...

Ще ме откриеш пак. Макар и да е късно.
По-късно от сегашната ни среща.
Аз все ще бъда тук, прегърнал здраво кръста си,
и вечно пишещ все за някой и за нещо...
Така, че не събаряй здрави къщи! ...

Липсвам ли ти, тъй както ти на мен? Видях дявола тази сутрин, щом се събудих. Нашепваше ми, че никога няма да сме заедно, че никога няма да съм добре... Миналото ми смърди на блато! Кръвта по ръцете ми ме плаши, ала закърмен съм с мисълта, че милостта е слабост... Живея в сънищата си, защото колкото ...

Все по-хубав светът ми изглежда,
по-примамлив и тъй обновен!
От прозореца тъжно поглеждам
с карантината хваната в плен.
Все по-хубав светът ми изглежда ...

Сънуваше сън. Може би. Заспа, после отвори очи или пък може би ги затвори.
Сънуваше сън. Знаеше това, или може би не знаеше. Отвори очи и потъна в мрак.
Сънуваше сън. Не беше сигурен в това., единственото което виждаше беше голямото синьо небе. Той знаеше това защото беше голямо и беше синьо.
Отвори ...

Никога не съм искала да те намеря,
знаеш добре, че не съм те търсила.
Но просто в мига когато те погледна,
тъй лесно за себе си забравям аз...
Не исках да се влюбвам, не искам, ...

стихът е цвете
òбично и в него да
гнездиш — зове те

"Спокойствието другаде търси,
до тук са нежните черти..." DPP`(SMooth)
До фината коприна на чорапа,
на глезена ми, гривната звъни.
Ръбът изкачва бавно стръмнината ...

Oд твоето лице
го читам она
што не сакам да го слушнам.
Го гледам животот во бројки
низ еден скршен прозорец ...

Не се прощавай, тихо ще шуми
вечерникът във листите на мрака,
последните уморени лъчи
ще се приплъзват топло във шубрака.
А аз ще бъда в сянка на бреза - ...

Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки. Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.
Един ден в магазина влезе млад мъж, с ...

Майката природа не рушете.
Въздуха, почвата, водата не мърсете.
Това не са изтъркани клишета,
това е мъдростта на вековете.
Че който унищожава природата ...

Тиха самота
Тиха самота душата ми владее.
Тиха самота из градини сиви броди.
Като в ледена мъгла тъжна песен пее,
а в мисълта ми пламък бавничко проходи. ...

Умният мъж не сваля звезди, той ще накара жената да се почувства звезда!
Едни броят овце, други пари, трети - звезди. Само който брои звезди знае как с думи звездопад да сътвори!
В очите му се виждаше звезда, а той просто беше с огледални очила!
- Но, скъпи, нали всеки път, когато беше с мен, ме нар ...

Красота си ти, магия бяла,
нежност съвършено разцъфтяла.
С твоя лъх и дъх, и с взор, с мечти
пролетта, усещам, с теб лети
и живот отново е посяла. ...

„Промяната“
(нова басня с човеци и държава)
В кръчмата „При трите попа“
срещнали се двама шопа
и там, както си седели, ...

В различен сън снощи те видях.
Навярно защото не бях добре заспала?!
Оттогава с мисъл над теб кръжах.
Да те пазя от зло си бях обещала!
Пак там в съня си аз разбрах, ...

/старчески записки/
Е, винаги е било така между поколенията. Дори когато се движат в една посока, съумяват да се разминат. Най-малко – в посоките…
Не говоря за вкусовете. Макар понякога се чудя – какво трябва да сторят внучките на днешните момичета, че бабите да кажат: „Боже, по наше време това беше ...

10.05.2020
Децата са......
/ На дъщеря ми/
Децата са твоята радост!
В тях себе си виждаш прероден! ...

Господи благодаря,
че изпълваш с
мир и хармония моята душа.
Че ми даваш ти криле,
да летя до непознати ...

Тя не носи на идване
тънка дума за сбогом.
Всеки поглед е сбъдване,
всеки допир е огън.
Той не вярва на изгрева ...

Когато залезът се къпе в пурпур
и поръбва облаците със златисто,
когато слънцето лице си скрие
зад планината с тъмни листи.
Ветрец вечерен, кога повее ...

бе малка,
със деветнадесет легла,
сам тичах като откачалка,
във нея и в моите села.
С Къкрина бях и с Павликини, ...

Ще
От моето до твоето сърце
аз мост ще съградя за две души!
Ще нарисувам пролетно небе,
ще пръсна в него хиляди звезди! ...

На сватбата на жената, в която си влюбен,
букетът е хвърлен и паднал в нищото.
Излитат три гълъба бели, а ти си учуден,
че вятърът от крилата им разпалва огнището.
С първият гълъб отлита надеждата, ...

I was on my window today,
holding my binoculars,
watching the birds outside.
I love to watch the birds,
but this day I saw something. ...

Защо се разделихме днес отново?
Какъв е днешният девети май?
„Денят победен“ – чувам гордо слово,
или на – „Европейският ни Рай“
Горещо спорят българите – братя, ...

Ех, его, пусто опустело,
тежиш над нас като окови,
владееш ни така умело
и пръскаш в` вените отрови...
Със теб върви и суетата. ...

Заспива кротко къщата
уморена от толкова шум.
ще сънува сладко завръщане,
смях и песен и звън.
Ще сънува думите - ...

Човека не осъзнава,
че всъщност
младините не са цяла вечност.
Скитайки из дните
губейки, намирайки се ...

Издигнаха - елите ръст на двора.
Черешите - разтвориха листа.
Млад съм... а натрупах - преумора.
Обаждат се и двете колена.
Но славеи, не спират да долитат. ...

Една сериозна едра лелка
ми продаде днеска топъл хляб.
Гласът ѝ поздрав изстърга като дрелка
и лъхна ме отнейде странен хлад.
- Друго? - басът бързо стрелна ме от упор. ...

"Някога, някога, толкова някога..."*
В някаква уличка, в някакъв град,
в някакво никакво място
спрях се. Огледах се. Свят като свят.
Слънце в очите порасна. ...

Нощта развя пиратския си флаг
и прати славеи в засада да ми пеят.
Завърза китките ми с теменужения хлад.
Със няколко светулки ме простреля.
А, в тъмносинята, безбрежна тишина ...

Като тумор подал се от тила,
миниатюрна мъртва зона,
грозна, куха, това е моята вина,
не боли, но гложди, постоянно ми напомня...
Аз пръв в небето потърсих свобода, ...

Беше красив и спокоен есенен ден. Дядо Васко седеше на огряната от слънцето пейка в градския парк и наблюдаваше дърветата със замислен и леко разсеян поглед. От време на време някое пожълтяло листо падаше и допринасяше за образуването на сияйна жълта пелена на земята. В парка бе изключително живопис ...