В дланите си крия обич изконна,
слънце незалязващо в гръдта си,
с прошка дарявам вина неволна,
нощи лекувам с нежността си.
Идвам, когато най съм ви потребна, ...

Леден дъх върху кожа човешка,
и очи червени от кръв заслепени,
с поглед пламен, от плам нечовешка,
жадуват живота в топли вени.
Вишневи устни, желание грешно ...

Не ме гонѝ, сама ще си отида,
тъй както някога сама дойдох.
Пожертвани мечтите не умират,
но спят полегнали на пресен гроб...
В очакване на точната минута, ...

Накуп аз призори не бях събрал
все още звездните карфици,
когато хвърли своя свилен шал
луната в моите зеници
и после се наля с кайсиев дъх ...

Ти знаеш и познаваш нежността ми,
как с думи галя, как с ръце рисувам,
как огнено желае страст плътта ми,
и как не спирах с часове да те целувам...
Дали съм същия сега? Познай... ...

В юношеските си години се вълнувах силно от въпроса каква е ролята на материалното превъзходство за добиване на победа. Никога не съм вярвал в превъзходството на материята над духа. Както казва и самият Иисус - едно синапено зрънце вяра може да се противопостави успешно на цялата вселена. По аналоги ...

Поиска приказка - красива. И я пиша.
Седни, ще ти завържа звездна люлка,
ще ти разкажа, роза бяла, как въздиша,
по някаква прелитаща светулка.
Ще ти намеря феичка в тревата синя, ...

ИЗГРЕВ
Слънцето изгрява над широкото поле.
Първи слънчев лик проблясва, погледни.
Като с кука невидима нагоре
го дърпат – полукръг е вече, гледай, ти. ...

Линк към песента:
youtube.com/watch?v=Sp5qRtoy-jo&feature=share
Ayer estaba llorando
Como nadie me vio
Lloré solo ...

Стихът ми май виси на косъм,
разнищена е всяка дума
С конец ли бял да го тропосам?
И да ми теглят днес куршума.
Люлее се стихът нещастно, ...

Нощес сънувах един от поредните си кошмари. Незнайно как се бях озовал на планета, всички жители на която, с изключение на мен, бяха жени. Аз пък, кой знае защо се оказах тесен специалист с две специалности - ендокринолог и гинеколог. То покрай коронавируса нали все с ръкавици трябва да ходим, ала в ...

Можех и мечтаех с часове,
преминавах през илюзии страстни,
наблюдавах дълго слънчеви брегове
и вървях по пясъчни следи опасни.
Защо са ти моите диви светове? ...

Така бях се унесла във вихъра на носталгичните думи на сина ми, че чак забравих за срещата ни. Не бях подготвена. Не бях готова да му разкажа за случилото се днес. Гледаше ме строго. Знаеше, че го лъжа. Знаеше, че искам да му кажа нещо важно, затова избърза с въпроса.
- Криеш ли нещо от мен?
- Ами, ...

Две много стари притчи за "възрастта" *
Замръкнали във старата дъбрава
със дядо огън стъкнахме тогава.
Бе малко страшно през нощта в гората,
но дядо смело павкаше с лулата... ...

Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща – ...

Красивата приказка свърши...
Бие сърцето тъжно и празно.
Ръцете са клони прекършени,
очите са огън угаснал.
Домът ме посреща притихнал, ...

Петя ми разказа
за тъмни реки в гората
и падащи листа,
които ще станат едно със земята
за последно огрени от залязващото слънце. ...

Лампи и бледозелени стени,
смешно раирана – ризата…
„Тука ще бъдете няколко дни,
дòкато мине ви кризата!“
На стената, естествено, TV-екран ...

1.Удзъ е казал: Според учебния състав ниските на ръст са въоръжени с пики и вили, високите са въоръжени с лъкове и арбалети; силните носят знамената, храбрите носят барабаните и гонговете, слабите служат при конете и в кухнята, съобразителните се вземат в щаба.
2. Войниците от едни и същи околии и с ...

Реката. Тиха пейка. Две душѝ.
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл. ...

Овчарят стадото пасе,
пази го той от вълци хищни,
доволни са от туй хората овце,
без да знаят за подлости скришни.
Жертвен ден за някои иде, ...

Ти можеш повече, нали! Не си
безмълвна част от фона на фасада,
в която лицемерие пълзи
и триумфира подло маскарада.
Махни се в миг от фалша! Потърси ...

Вдишвам... Топъл изгрев. Изпълвам се с новия ден.
Раздиплям си парченцата... импулсите... спомените...
А вятърът размотава едно кълбо думички...
И до мен долитат: „Ти ми беше обещана...”
Сбъднатост била съм и отвъд ще ти светя... ...

Държава в извънредна обстановка,
народът сляп и глух, на колене.
Къде е тука скритата уловка,
от глад или от вирус ще се мре?
Измислени, нелепи генерали ...

Как да хвърлиш на вятъра това,
което прави сърцето щастливо.
Спри! Има неизречени още слова,
премълчаната дума – за обич огниво.
А вятърът незнайно къде ще пилее ...

Събрали се зад Райските врати
по Божия заръка вси светци.
Проблемът бил Мария да зачене
и ако може бързо, в близко време!
Седяла кротко тя на стол в страни ...

И какво, ако се затворят очите ми?
Ще бъда поредната отлетяла душа.
И защо ще плачете на гроба ми?
Може и на някое красиво място да съм отишла.
Защо ще загърбите лошото? Защо ще простите неправдата? ...

Нарече ме цвете
И ме изтръгна от това което ми даваше живот
Да задоволиш егоистичното си желание
Да нахраниш гладните си очи
Сега съм тръните под краката ти ...

Погледни... Небето сякаш е оловно,
толкова е тежко, изсмуква очите мои!
В орбитите - кръв, черна, отровна,
има нещо древно, дух несвойствен.
Погледни... Небето сякаш ни поглъща, ...

Сърце назаем взех да те обичам,
защото моето по друг изтля.
То като свещ гореше от обичане,
но в пламъка последен изгоря.
И не, не искам свещи да ти паля, ...

От теб насам вали
в подножието на душата ми -
нелеп,
разкъсан,
излишен дъжд, ...

Творих те
Чакана, търсена, мечтана любов,
гледах залези, където те няма.
Пътища минах, прескачах и ров
и търсих брод, да преминеме двама. ...

С трепереща ръка
трохи събирам,
по друма на живота
аз вървя
любов изронена ...