Вали ми се.
Искам да измия всичко грешно в живота си.
Вее ми се.
Искам да отвея всичко, което боли.
Но аз съм просто човек, нали. ...

Екологична поема
(поема)
1.
Тревога!...
Сърцето ми е Вълнолом – ...

Идеята
да се скриеш зад фасадата
на общоприетото,
да се облечеш в чужд поглед,
за да оправдаеш очакванията му ...

Утринно море
Морето цяла нощ не спа
(мен също ме не хвана сън),
но то е бодро в утринта,
а аз защо разнищен съм... ...

Преди да е запяла, ще прокара
с душата нежна пръстите си леко
по струните и чудната китара
опива сладко, и памучно меко.
Мелодия вълшебна и ефирна ...

Прекършиха се плахите лъчи,
потърсили подслона на душата ми.
Прекършен, днес объркано мълчи
мигът поискал сбъдване в
сърцата ни. ...

В прогимназиалните си години обичах да се развличам като съставям шахматни етюди. Тези етюди не бяха особено сложни, но винаги съдържаха парадоксален и нелек за откриване ход. Бях впечатлен от майстори на етюда като французина Анри Ринк (когото нерядко дилетанти поангличанчват, наричайки го Хенри Ри ...

***
Дните си летяха един след друг. Понякога Красен изпитваше сам върху себе си своето съмнение. Въпроси от рода на: „ Справям ли се? Дали, той се чувства добре? Какво ще ни донесе бъдещето? „ ровичкаха из ума му, сякаш търсеха в някой забутан ъгъл нещо тъмно и прикрито. Това, че беше израснал в сре ...

Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...

До късно снощи в бара,
съвсем не бях пиян.
Правех си.... гаргара
с мартини и айрян!
Поглъщах също водка ...

Да бъдеш заедно със някого до теб,
за да споделяш с него нощите и дните.
Самотните сърца са като бучки лед,
разтапят ги тях само на любов лъчите.
Ледът се стапя и превръща в океан, ...

Студено е. Липите не цъфтят.
И Ти не идваш. Сякаш е присъда.
И друг път закъснява пролетта,
За разлика от теб ми се е сбъдвала.
Дъждът вали. Не пита и нехае. ...

Нежен прашец от самота,
но виждам те стоиш пред мен –
говориш ми плавно и нежно,
че страха и самотата е едно начало.
Не чувам нищо, а от думите се плашиш, ...

Този век е лежерен –
мъгла в бурни води.
Трудно е да си нежен
в този миг на беди.
Световният кораб се люшка ...

Вълчица вие към луната –
протяжен вой и зов е
към нейният любим,
на среща тя го кани
във самотната гора, ...

Шепотът ми, идващ от сърцето -
събуди мрака от непрогледна тъмнина
и слънчева усмивка на лицето
грейна с небесно лунна светлина.
Поглеждам дръзко към небето. ...

Усещане за Буря...
Край брегове коварни и скалисти
безброй стихии яростно вилняха
и аз живях: на тези поривисти
и ураганни ветрове с размаха... ...

Стреснете се, съвести заспали!
Забравихте ли за мечти, идеали,
за духовното и за високи цели!?
Бъдете оптимисти, бъдете смели!
Нека имаме висок морал, ...

Отварям се за всеки топъл ден.
Какво като е пролет, а съм есен.
И тръгвам многоцветна
с мои звуци.
Ще пея до последно своя песен! ...

Тази вечер щом до мен заспят,
думите, на мекото възглаве,
ще превърна мислите си в път,
нотите ще подредя – в октава.
Ти в съня си стенеш – уморен, ...

Минах през пазара. Взех на жена ми кайсии – по нейна поръчка. Казва ми, че пишело: „Български кайсии“. Викам й: „Абе, те оня ден цъфнаха, кога вързаха, кога узряха, кога ги обраха…“
Но й купих. Те сложени нависоко, питам защо така. Продавачката казва – да не пипали купувачите стоката. Отговарям й: „ ...

Взех една седмица отпуск и днес карам бавно по Лагуна бийч. Мятам поглед през тъмните очила към сградата № 188. Това е малък автосервиз, може да побере само 5-6 автомобила. Трябва да огледам мястото. Емили ми е изпратила снимка на този тип и аз добре го запомних. Насреща има кафене, аз подминавам и ...

охайкỳване —
вселените — сгушени
в едно гнезденце

Чипиран
или не —
ето въпроса,
че
„нов световен ред“ и зло — ...

Тъгата ме наметна с черен плащ,
прогони звуците на пеещите птици,
остави самотата за мой страж,
иззида ми невидима тъмница,
целуна ме със кървава уста ...

Карантинен зов
Сърцата ни изпълнени със злоба,
душата ни - със пъстра самота,
вече плащаме си поредната глоба
за нашата проклета суета . ...

И стичат се сълзи от моите очи...
Казваш, че ме обичаш,
но всичко е лъжи,
небето носи дъжд,
а морето вълни. ...

Когато камъните, хвърлени по тебе,
превръщат се в стена,
ограждаща те от жестокостта,
анестизирани от Бог
са болките на мъчениците, ...

Лютú ми и кихам – нощта е на прах
и вятър лицето ми с длани зарива.
Предълга прелюдия. Чувство на страх.
В проточени жици – столунни курсиви.
Проглеждат дърветата. Аз ослепях. ...

Силуети преминаваха от време на време,
из тези редици на библиотеката пуста.
Търсейки книжки с златни корици,
или изваяни красиво и шарени такива.
И там си седя на високо сама, ...

СРЕДНОЩЕН ЧАТ
– Кой ми чати в късен час?
– Аз ти чатим – каза Зендлю.
– Марш оттук бе, спинкам аз.
– Сурни се, ще те отфрендвам. ...

Разстояието между спестовността и алчността е една крачка... Не я правете!