I'm in a gloomy mood!
I feel like a rag in a motel ...
Most likely it's a mortal sin too?

Твоят образ от истини озарих тялото ми, но аз пристъпих бавно към теб.
Озовах се в стая от любов.
Тихо е!
Погледни облаците - нарисувах те, за да видиш силуета и обичта ми.
Крехък зов ме отведе в твойте очи, който бяха загадъчни и чувствителни. ...

От изток слънце изгрява,
слънце с огромна мощ.
Европа с лъчи то озарява,
съкруши в нея хитлеристката нощ.
Девети май на победата е дата, ...

Тук си, но прекалено си далече,
до мен стоиш, а океани ни делят.
Искам да ги пресуша, за да стигна аз до тебе.
Виж ме, преди вълните да ни потопят!
В призрачната стая ти си образ жив ...

Резултати и изводи от анкетите. Първата анкета се проведе сред 30 ученици, а втората анкета - сред 2 учители, 2 родители и 2 други възрастни, имащи отношение към образованието. Резултатите от анкетите сочат, че авторитетът на учителя е много важен в преподавателския процес, но действително има пробл ...

Някъде бавно и тъжно в годините
сърцето ми свикна без теб да живее.
Някак нелепо с теб се разминахме
и оставихме огъня сам да изтлее.
Някак странно се разми любовта ни, ...

Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...

Колко дълъг е пътят нататък,
няма кого да попитам,
сега останах сама.
Студено ми е,
а навън беснее жаркия вятър, ...

Веднъж бях хванал някакъв трамвай в Надежда, който отиваше към центъра и видях Адашчето в него. Мислех да му викна, но бе далече и с оглед спокойствието на гражданите само са загледах в него. Виждах един слаб човек с много сбръчкано лице, което изведнъж можеше да стане игриво – весело и да прозвучи ...

Аз още чувам онзи вятър ...
Промъкващ се със стъпки леки
през процепи на страхове - покълнал,
в раните на дните опустели.
И плъзват стъпките в тъмницата ...

Като ранена сърна съм,
смут в душевният мир.
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа,
кой рани сърцето? ...

В същността на всеки човек присъстват две половини, невинаги равни, често едната преобладава над другата. Това е нещо естествено, понеже целият ни свят и Вселената са основани на една своеобразна амбивалентност. Ако се замислим, всичко има двойствен характер, но това е и необходимо, тъй като нещата ...

Разхождам се през нощта,
а с мен е само мойта самота.
Защо и времето сякаш е спряло.
Даже пътя изглежда безкраен и единствените ти приятели са светлините.
Градът спи, ...

какво е
да разцепваш нощта
на петнайсет-минутия
в парчета от пъзел
на замък ...

Разделяме се. Бавно. И разсеяно.
Неотложно. Като отлив на море.
Очите ти валят самонадеяно,
не вярващи, че нещо ще умре...
Ала умира. Трябва! Иначе е тъжно. ...

77Покрити с цветни чергила,
със цветни черги и дъски.
Дори и днес ми става мило
за водените препирни!
В чували вързахме попара, ...

Намръщен, той стискаше меча в ръка –
смел и презиращ тълпата,
а срещу него стоеше врагът,
нейде далеч – свободата.
Той го познаваше, беше му брат, ...

Тя беше птица.
Отлетя.
Едно перце дори,
не ми остави.
Безкрайно дълго ме боля. ...

Народът иска да се махаш.
Народът пита, до кога
от простотията ще страда.
Ти, как това не го разбра?
Срам и страх – това е всичко, ...

Шепа ласки по мен разпилей…
Вселени се ширят в очите ни –
има място за всички мечти!
Ти не бързай… Моя дъх догонú…
И онази божествена благодат, ...

Видя, усети и разбра,
вече водиш ти война..
Коя храна ще ѝ дадеш,
душата си да разбереш...
БС

Защо ли... все си мисля, че съм жертва?
На обстоятелства, на несбъднати очаквания...
Да бъда друга... а животът ме полюшква –
преплита посоките в една нестихваща
спирала където минало, бъдеще ...

Полицейският инспектор Младен Младенов тъкмо отпиваше първата глътка от сутрешното си кафе, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Обаждаше се дежурният на пропуска:
- Колега, дошла е госпожа Станка Петкова. Живее във Вашия район и иска да подаде оплакване.
- Благодаря! Предай ѝ, че идвам веднага. – ...

Пленен към слънцето поглежда,
разперва нежни си криле
и без дори да се оглежда,
забравя родното поле.
Светлината нежно го прегръща, ...

Здравей Роска, ето ти го записът,
флашката въобще няма дефект,
братле, братле от него всичко ясно е,
само върху нас ще има ефект.
Брат, аре слагай я в компютъра, ...

За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.
И не че някой вижда този кръст, ...

И за какво роняят постоянно сълзи разни хора? Зле сме били, болести, бедност, мизерия, загиваща икономика, изчезваща култура, печеливша медицина, антихуманна държава...
Ами! Инсинуации, братя мои, мръсни инсинуации! Я вижте вестниците, зяпнете телевизиите, чуйте радиата – всичко е ултрахиперсупер. Р ...