Колко е приятно днеска!
Дъжд навън лудее.
Слънчо май се е разсърдил,
скрил се е, не грее.
Нека да ви кажа тайно, ...

Съседке, ти ли си зад тая маска?
Къде си тръгнала във тоя пек?!
Гърбът си намажи, недей се стряска,
приличаш на омар във чушкопек!
От кой ги криеш тез' мустаци? ...

Хайку-тавтограми
А.
Алюзията -
автобиографична
Амазония. ...

ВЪГЛЕНЧЕ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЗАЛЕЗ
Самотен пес с проскубана опашка,
халосван с не един корав каиш –
денят, пиян, към тъмното се лашка,
зад кофите с боклук да се сниши. ...

Кърви в Мастило
Болят думите изрекани в самотна стая,
душа изгубена в дните на отминали години.
Истинска ли е маската на агонията,
острието галещо плътта на вината? ...

Юли,
лятото знае,
как топлина да ни носи.
И вятъра, ти чу ли,
колко обича, ...

***
Кората му беше напукана от грубите люспи, които се повдигаха от течащите в стъблото черни сокове, идващи от черната земя. Дървото пиеше с дебелите си корени, ненаситно се хранеше и говореше с другите дървета. А като размахван бял колеблив флаг то приютяваше и разрешаваше, в чест на Георг, да се ...

Приповдигнат и в дома си крепост
в пеньоара на самооблащение,
какви ги вършиш , мила,
и какво те забавлява
в този час на Митра и видения? ...

Ветрец тревичките гали,
щурчетата тихо припяват.
Прозорците спят.
Къделя малка
пред звездите застава – ...

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА: ПОЛИСЪТ
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше а ...

В зората има - несъмнено -
някаква добра магия.
Колкото и да съм уморена
се засищам и събуждам,щом от изгревната светлина отпия.
Дори след нощ безсънна ...

Опакова ме тъгата
в къс подаръчна хартия.
С гръм ще мина под дъгата,
получател да открия.
Заваляло, преболяло, ...

Ще идвам в твоя сън
Не плачи! Ще идвам в твоя сън
и тихо ще прошепвам в тишината
„обичам те“! Обичам те! Отвън
нощта ще го повтаря в тъмнината. ...

XI
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...

Все повече усещам, че далеч
е дума за описване на близости.
Подготвям се за пламналата реч,
но в мен се блъскат тъмни пестеливости.
Веднъж гориш, а после пак гориш. ...

Птиците мълчат с устните Ни
в тези дни, които са празни,
а болката - пълна.
Танцуват навън листата,
но не чуваме музиката, ...

душа щастлива
е — да може да си се
самонадсмива

„Кой вятър, Любов,
Те довя?“... „На Господ Бог
Светѝте слова!“...

Сред нивата от слънчогледи седнах,
поклонник станах на СЛЪНЦЕТО и аз.
С молитва към светилото погледнах,
бях цвят... и част от общия екстаз.
Между снагите стройни притихнах ...

На А.
"Просто спрях да летя..." - ми написа.
А къде е крилото, те питам?
Свикваш с мъката, с болка от липсата.
Черни яростни Не-та излитат ...

Засичайки те аз за първи път
отчита взорът-сензор: "Хубавица".
Батерията под метална плът
усилва бърз волтаж към всяка жица.
Очите ти, две лампички - пробиват ...

Къщата, към която вървеше, изглеждаше необичайно. Изправена под сянката на малката горичка, тя сякаш бе съставена от две напълно еднакви части, изправени една срещу друга и свързани от нещо подобно на разрушен коридор.
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, н ...

в безумно-кратък миг
разбирах всичко във всемира
но нищо не разбрах…

Розалин гледаше към дъгата, която беше се появила след дъжда и щракаше кадър след кадър на телефона си. Цветовете бяха нежни и ефирни, като впечатляващ акварел, нарисуван от незнаен художник.
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...

Отказах те и, моля те, не питай как!
Изпаднах в алогична абстиненция.
Изправях се, пропадах в пъклен мрак,
с надеждата за пълна индулгенция.
Инжектирах те венозно в малки дози, ...

Ако бях нерез,
щях да искам да си моята свиня!
Щях да грухтя в чест на твойта прелест
упоен от ароматната твоя воня...
Щях да ти предложа свойта кочина - палат, ...

Тази думичка ОБИЧ... толкова сричана,
търсеща, искаща, молеща, даваща...
Не надраснах нуждата да бъда обичана!
Обич ме води в света, който ме обикаля...
Всичко край мен грее в обич разискрена. ...

Сред хора със сърца от огън,
родих се със сърце от лед.
Затова аз може би не мога
да намеря пресечната точка между техния и моя път
Когато приближах се до хората със огнени сърца, ...

В условията на тази възраст, съм длъжен да декларирам, че съм заразоносител!
Страдам от Синдром на придобита любовна недостатъчност...
РЕТРОСПЕКЦИЯ
След толкова прегръдки -
оцелях! ...

Съдба, много ме измъчваш,
сили нямам веч...
Много мъки ми поднасяш,
как да издържи човек.
Последните години все в ада, ...

В дрямка се той унася -
не вижда що става,
всичко търпи, всичко понася,
руши се бавно тази държава.
Но той не се стряска, ...

В омайна нощ - лунните лъчи...
докосват ме по-нежно и от бриза.
Сбогом сивота, мъгли!
Сбогом празнота в душата скрита!
Затварям своите очи... ...

Защо, какво и как четем? И преди да отговарям, поред и конкретно, предпочитам да опиша ситуацията, в която се намира средностатистическият четец. Първо - той вероятно работи. От тук следва, че не малка част от будния си живот прекарва в занимание със съмнителна душевна приятност и практическа полза, ...

(1)
Лежа в пръстта, гледам те слънце,
пролетно утро, облаци бели,
кръвта ми попива в земята, потъвам,
очите са мътни, за небето копнеят. ...

„Съзнателно изречено неистинно твърдение“.
Така е формулирано общественото мнение.
Неистинно ли, истинно ли, на ряпа сееш корен.
Въпросът е във крайна сметка кой е тук доволен?
Краката на лъжата били грознички и къси. ...