Сутринта рано изведоха стадото на паша. Май е вече, тревата проби, слънчице леко притопля, птички пърхат, щъркелите вият гнезда, дори насекоми бръмкат из въздуха…
Само агнето остана в двора.
Гордо изправено до портата, окичено с венец от живи цветя, на красива плетена каишка, то изгледа отминаващите ...

Мине, не мине време – и някой отнякъде вземе да ни натяква колко сме мързелив народ, как работим малко, какви празници си имаме и как ни се иска все да изкръшкаме от работа.
Няма да задълбавам по наистина важни въпроси – каква работа, в чия полза, с какъв резултат за нас.
Нито ще подмятам, че смисъл ...

Festivalbar 2006
--------------------------------------------------------------------------------------
Шугарфри - Само тя ми дава...
Фестивалбар 2006
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Тази подла, неприлична, безмерна тъга...
Плътно впита във мен-ненаситна и жадна.
Не знам как ми се случи, но това е наша игра.
А аз нямам полезни ходове, когато ми заповядва.
Иска ме тиха, послушна, превита на две. ...

За тебе пиша, победителю на змея,
пазител - страж на българския род,
носител на на победи, на идеи,
закрилник и баща на цял народ.
Под твоето крило сме победили ...

Трудно дойде тази зима проклета
Нямаше сняг нито мраз из града
Нямаше преспи, ни бели пътеки
Нямаше помен от тежка мъгла
Никаква зима, и пролет не беше ...

Заведи ме там, където вълните целуват небето,
звездният керван по млечен път върви,
вятър нощите нощува в непребродени гори,
денем милва и палува с девствени треви,
после остави ме на дъгата да се възкача, ...

Ние всички грешим. Понякога правим невъобразими грешки. Някои сме злобни. Други с ниско самочувствие. И всичко идва от това, че се чувстваме засрамени. Дали от някой друг, или пък от себе си. Сякаш сме в реалити предаване. Само че това "реалити" е нашето "reality". Светът, който ние сме си избрали и ...

Серджо Ендриго - Далеч от очите
-------------------------------------------------
Autori: Sergio Bardotti & Sergio Endrigo
-----------------------------------------------------
Автори: Серджо Бардоти & Серджо Ендриго ...

Толкова много лица...
и времето бърза...
Помниш ли всички?!
Снимки - спомени,
оградени в рамка... ...

За малко ще остана в тишината,
далеч от разпри, спорове, лъжи.
А в мислите си с божия подклада,
ще моля да сме малко по-добри.
Ще спра да се доказвам. Няма смисъл. ...

Имало едно време един овчар. От сутрин до вечер пасял овцете си. Доял ги, стрижел ги,
почиствал обора. Така в усилен труд успял да отгледа двете си дъщери и да осигури прехраната на семейството. От тази работа и постоянното му съприкосновение с овцете дрехите му попивали миризмата на обора. Дори кож ...

Гняв и безпомощност,
раздират гърдите,
нощ или ден,
все гладни стоите.
В окопи приклещени, ...

Не само иконка изписана, стара,
в стаята скромна върху стената,
не просто легенда, а истинска вяра,
вяра, която струи от душата.
Яхнал уверено коня си бял ...

Лято. Гора. Широк път сред гората. Край пътя високи дървета, строени като за парад. Слънцето напряга сетни сили да се промъкне между тях, но успява само да надникне, за да освети една от няколко, небрежно разхвърляни дълбоки дупки по ширината на пътя. Човекът, който минава покрай тях не е разтревоже ...

Нощта е тъжна
виното искри
в чашите кристални,
неизпити,
раздяланта се крие ...

Думите ми се реят като птици из въздуха. Прелитат през зелените долини, и нощите, обсипани със звезди. И отново стигат до познатия им и любим Еверест. Единственият връх, който никога не успяха да достигнат…
Събират се на ята и започват да летят около него. Разказват му за това какво са видели на юг ...

Ама това храна ли е…ами то една хапка месо. Френско, чуждестранно било ястието, с някакъв сос за декорация и то без хляб. Че може ли без хляб…Ами аз, ако не изям на обяд половин самун хляб, един джолан от малко прасенце, половин торта за десерт, а вечер едно печено пиле, денят ми е минал напразно и ...

Расим тъкмо беше седнал на двора под ябълката и си мислеше как след 4 – 5 дена ще може да се върне на саята, когато го чу да вика.
- Герданите, герданите, вълци удавили герданите, аго Расимее, вълци удава... – шумна плесница заглуши последните думи на момчето. Расим за миг онемя, усети как всяка час ...

Вървим нагоре, достигаме дъното –
гибелта е навсякъде,
мракът е тук и сега.
Разбеснялата се пролет на тялото ми
не е достатъчна дори за утеха. ...

Будна думичка в набраздените мисли се лута.
Лунен прилив я увлича в земетръсното надолу...
където всеки миг е някакво очакване...
изтръгнало корените на всичко, в което вярвам...
а устните ми са поемали много смъртни заряди... ...

В разрошен люляк устните си търся -
полурозе, полумораво грешни.
Оставила съм тъмна пеперуда
да вдиша цвят и после да изчезне.
И в тъмното по силует съблечен ...

Мина благ предвечен вихър
и събуди недокосната надежда,
из нощта разцъфнала и тиха
светлината взе да се оглежда!
Необят - от атоми, от вещи - ...

Именно, когато най-малко очаквах, падах многократно. Губех себе си, губех хора. Чупех на парчета света и ги разпилявах навред. Вятърът ги носеше. Пръскаха се навсякъде. После ги търсех. Намирах ги и не исках да са мои.
Хващах се за последната прашинка надежда и възкръсвах с въздишка за нови сили.Чуд ...

"Цената"
(опит за автобасня)
Във мислите си често се завръщам
при миналото – вече тъй далечно...
И Детството – от днес в руини къща – ...

Аз не съществувам. Нито ти.
И тогава, някога, не сме се срещали.
Никога не сме били очи в очи.
Знаем го. Защото помним себе си.
Нищо друго. Нито време или място. ...

Вечер...4
Небето бавно изсветлява,
след малко и ще се стъмни́,
а вятърът се настанява
в гнездата с птиците да спи... ...

ИЗТЪРСАКЪТ
Не зная как това стана,
но малката пращинка го направи,
родената от Сатана
на нищо хората направи! ...

Комюнике на НАСА
Заради Коронавируса на Земята, бройката на кандидатите,
за първия полет до Марс, се е увеличила драстично!
------//-----//------
Коронавирус, пред лице с маска, се цупи, ...

Ей, това любовта, в нея все нещо ми куца. А така искам да обичам и да ме обичат. Но повечето пъти е само от едната страна-моята. Казват го от край време, един път се живее, само не знам защо хората толкова пестят своите чувства и емоции. Може би защото са били много наранявани и сега са резервирани ...

Не е вярно! Тя, вселената, не е голяма.
Има-няма е двадесет грама душа.
Може би всеки парсек е само оптична измама.
Тя е детска ръчичка, която побира света.
В синя утрин, на птиците в песните звънки, ...

Колко пъти се удрях в стената,
на парчета разбивах се даже до смърт.
Усещах изнемощяла душата,
а Бог към молитвите ми, толкова твърд.
Нокти във дланите впивах от болка, ...

Плачат децата на града,
спасение те не намират,
че онеправдани са от "реда",
който те не избират.
За мир те жадуват, ...

Вед излайва. Еднократно. Това ме буди. Има някой зад вратата. Външната. Човек. Отварям. Мъж. Познавам го. Живее отсреща. Изглежда добродушен. Не се познаваме подробно. Подава ми нещо. Мое. Защо е у него!? Портфейл. По документите вътре разбрал към кого да се обърне. Много мило! Може ли да съм толков ...