ПЪТЕКА
Пеньо Пенев
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата ...

Изпълнение: rumbic /Руми/

Когато осъзная, че ме губиш,
ще махна с пръст и в миг ще се явят
горгони, във мистерия забулени,
които ще обикна отведнъж.
Ще стихнат ветровете вихрогонни ...

Всяка тайна е махало
- 1 -
Времето е емоция. И въжеиграч. Жонглира с тайните ни. А те са махало – понякога ни въздигат и после се втурват стремглаво към другия полюс, където са сгушени страданието и вината. По пътя ни среща с хора-корективи, с хора-компаси, с хора-лицемери, с приятели... И разбираме ...

"Град" от албума "Между Демони и Божества" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Земята се пропуква под следите
Пръстта е все по-близо от небето
Накланят се наляво по везните
Два грама от мълчание в сърцето
Светът дали смалява се до смъртност? ...

Здравей! Ох! Здравей! Здравей!
От очите се стичат сълзи,
а на устните разцъфва усмивка.
В очите ми светват звезди,
а пък в устните се гуши въздишка! ...

Ако е да е
Кило ракия, няколко домата
и нищо друго! Искам аз това!
Със тях ме заровете във земята,
вдигнете тост за моята душа! ...

Простѝ, че пак ще го напиша.
Простѝ, задето замълчах.
Простѝ, че още те обичам.
Простѝ ми и задето не успях!
Да те спечеля и да си моя. ...

ТРИ КРАЧКИ ДО РАЗДЯЛАТА
Усетя ли внезапно, че си тръгнал
и няма да прекрачиш утре прага,
при паячето – в прашния му ъгъл –
навярно тишината ще избяга. ...

Винаги теб съм заглеждал - любов.
Винаги аз съм те гледал встрани.
Винаги чакам те аз без да спра.
Винаги в моите мисли си ти.
Някой ден ще те видя - любов; ...

Преди да ме намериш все си мислех
че Пепеляшките живеят в полунощ,
кристалните пантофки все се губят
и навярно всеки принц е малко лош,
а петте минути след дванайсет ...

Вечѐрни мелодии
(триптих)
1.
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир, ...

Аз съм замаяна. Ти си пилон.
В който се плъзгам, рохка и бяла.
Искам те бавно. Влизай без взлом.
Мой ненаситен, взимам и бягам.
Дъх зад тила, длан върху длан. ...

Изоставям думите - деца,
нека ги прегъщат корифеите.
Ад и рай - душата с две лица.
Без небе съм - лъжат фарисеите.
Всъщност съм жена - и съм от плът, ...

Мъничка. Като пърхащ гълъб без криле.
Самичка. Бореща се с тъмния свят
на невидимите сили.
Страхлива. Свита на кълбо в някой ъгъл,
търсеща късче топлина. ...

Не ме рисувай - бяла съм тъга
изгубила и ден, и нощи вече,
по калдъръма не оставила следа,
до кладенеца не запяла песен.
Във сиво време със блуждаещи очи - ...

Кладенците на Пустинята...
Спрял в синята далечност на Безкрая,
поглеждам към Пустинята назад:
аз кладенцте ѝ къде са зная –
понеже там живях като номад... ...

Карма...
на Теб!...
Като носталгия и стигма...
е силна Любовта ми, Скъпа...
И тя помага ми да стигна, ...

Ако и днес,
докато идвам към теб,
летният дъжд ме застигне;
ако дрехите ми подгизнат,
а косата ми стане ...

мак аленее
и по него синева
без дъх лудее

Трапезата е скромна в моя дом -
врял липов чай и вчерашно колаче.
Добавям щипка сол. И зная щом,
тя липсва ми - тогава ми се плаче.
С притоплените вчерашни лъжи, ...

/финалът на първа част от романа-пъзел "Калейдоскоп", не знам защо публикувана предварително/
Корабът потъваше нормално. Носът му, забит в айсберг, бавно и спокойно се накланяше напред. Пъргави люде от екипажа сечеха парчета лед и ги носеха в баровете, където веселието стигаше връхна точка. Капитанъ ...

очите рая
приютиха и си го
досътвориха

За частите от присъствието на дома
преглеждат любопитни погледи.
Къде се притаява старостта?
Къде бодрува младостта?
Къде утихват слънчевите дни? ...

Не успях да пребродя до край
всяка твоя бърчѝнка и слог.
Не дочух онзи кучешки лай
и овчаря надул кóзи рог.
Не прелях всеки твой мъченик, ...

Еуфорията и глъча притихнаха като в космическа тишина. На тяхно място през дима, които като чели беше спрял на стоп кадър си направи пролука паниката в чистата и форма. Ако не по лицата, то в очите на няколкото души лежащи на пода, можеше да се види без съмнение, че тя е тук и обгръща всичко с черни ...

Човешката уста е прозорецът на тялото.
Изричайте истината, за да проветрите
душите си.

Изгубената овца търси стадото, а не стадото нея.

Цианидово блесналите устни
на вампирски ухилените спомени
трескаво пъплят по крехката плът
на кристално черните ми нощи.
Нахлуват, опипват сънищата, ...

От стаята си наблюдавам.
Отвън пак вали!
Поредна дъждовна вечер...
От стаята си наблюдавам,
отвън е отново тъмнина! ...

Четиридересет минути за един учебен час по математика за Маги бяха истинско мъчение. В последните десет минути винаги губеше концентрация и се ядосваше, защото вътрешно знаеше, че вината не е нейна. Освен с концентрацията, тя имаше сериозен проблем с математичката, която пишеше лебедчета за всяко „н ...

А вятърът цяла нощ пял е навън –
празнувал е бялата зима.
Сега уморено се готви за сън
на топчица свит до комина.
И снощи е минала млада луна – ...

Редник Сергей Иванов изгледа с ужас ротния командир, който се надигна сковано от калта, извади пистолета си и го насочи към небето. Атака! Вражеските куршуми засвистяха. Иванов познаваше много добре и другите им звуци – звънтящия рикошет от метална повърхност, изтракването в камънаци и глухото тупва ...

Сънувах сън. Присъни ми се тя
красива, готина с коса в ръката.
Погледна ме: да пием по една!
А ти вземи, та нарежи салата!
Нарязах два домата и налях. ...