22.05.2020
Маски, долу!
Когато нямаше корона- вирус
на ден единствен бяхме с маски!
Бе празник карнавален и за тонус ...

Обичаш ми се дълго. Като в сага.
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам. ...

Защита
Потънала в своите мисли,
понякога имам усмивка-преграда.
***
Нищо, че не винаги е юли, ...

И дъждът, като нас, за прегръдки копнее,
докосва земята, тихо ръми.
Дали ще обича, щом слънце изгрее,
или ще е влюбен докато вали?
Толкова силно обикнал земята, ...

Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своит ...

Минутите ни бяха много близки,
(За маски кой пък беше чул тогава?)
дойде и казах ти направо „Влизай!“,
не питахме Луната – да прощава!
По кокалчето гадничко ни ритаха, ...

- Влизайте! - а ти, колега, доведи останалите, не затваряй.
- Следователят посочи този път стола на отсрещното бюро. Киро седна и извъртя глава към вратата в очакване. В кабинета влезе майката на Христина с Боби в ръце. Киро скочи, но първо се обърна с питащ поглед към Симеонов.
- Вземето го. Тъща В ...

Утрото, кафето и съня ...
Онзи, който все ми бяга.
Недописан лист от нощта,
епилог в който няма ...
Мой сън недовършен, ...

Душата ѝ е струна на Луна
откъсната от морско дъно...
И шепот нежен на крила
докосват твоя дъх... неуловимо.
Устните ѝ бледосини ...

- Мамо!
Събудих се от силния вик на детето. Моето дете. Нашето. Беше едва полунощ, а той беше буден.
- Мамо, тате ме помоли да отидем с теб под звездното небе, за да си поговорим с него.
Не, не съм чула правилно нали? Той е говорил с баща си? Значи не е само сън. Сън е - той е мъртъв.
- Мамо, коя зв ...

Пролет е и някой ме следи. Преследва ме мисълта за убийство. Няма лек. Никакви хапчета не ми дадоха след експеримента. Трябва сам да се справя. С нова самоличност съм, но старата непрекъснато се връща. Разкъсва плътта ми и оцапана в кръв, се въргаля из вътрешностите ми.
Преди малко правих секс. С же ...

Не мога да плача от печал щом имам Бог в сърцето си.
Каква утеха си, Господи, само да помисля за Теб, скръбта ми се утаява и избистря.
Радостта от Твоята близост е ласката върху ми, по-дълбока и могъща от всяка човешка нежност.
Господи, сърцето ми е пълно с радостта на Твоето съществуване, смисълът, ...

Част 11. Келчо Мисирката и почти сиамските близнаци
Най-после единодуино ме признаха за победител. Дори не гласувахме. Защото иначе ще трябваше да плащам на Герчо да си доведе тайфата и те да гласуват. Правилно, разбира се! Нали така си избрахме и ромската кметица. Но да карам по същество!
Бяхме се ...

Островът
- Майко, защо си ме кръстила Кармина?
- Името ти означава Градината на Господ. Исках да си красива и плодородна като нея.
- Нашият остров ли е тази градина?
- Да, тук сме в Рая. ...

Ела, любов.
Ела да ти разкажа,
как луната спи във тишина,
и колко тъмни са звездите,
колко черна е нощта, ...

Казват, че е лесно да даваш любов, а защо тогава това е толкова трудно на практика понякога? Кое ни пречи? Понякога се чувстваме лишени от това чувство и му обръщаме гръб съзнателно. Сигурно това е продиктувано от болка, гняв, разочарование или друго негативно усещане, което изпитваме. Защото човек ...

Енрико Ниджоти & Джана Нанини - Съучастници
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Enrico Nigiotti & Gianna Nannini
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Енрико ...

Докосвай ме. Сега. Недей престава.
Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината си, да не ранява...
Измяната ми все покой не дава, ...

И като кости в паметта белеят,
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...

Вървим по пътя, а той лъкатуши и става все по-стръмен. От двете страни се извисяват могъщи дъбове и буки, преплели клони и листа като стражи, охраняващи лоното на Странджа. Храсталаци ни се изпречкват пред очите и сякаш неотстъпват да минем нагоре. Задират ни дрехите, дърпат ни по ръцете и препречва ...

Цял живот бесовете отвързвах,
и премитах след техния пир,
кротко в кутия после ги връщах
и поставях отгоре им кръст с тебешир.
„За последно!“ – така си наричах. ...

Дописвам недописаната ни история върху белия лист, попиващ мастилото, стичащо се от сърцето ми…
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разк ...

Неразбран...
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека. ...

Този текст се появява сега, за да запълни един мой пропуск. Едно мое мълчание още от далечната 2015-та година. Недопустимо мълчание. Ала днес, когато не съм сигурен, че ще имам утре на тази мила планета наречена Земя, когато рискувам да се събудя на непознато място, където няма да мога да напиша тез ...

Вятър леко вее,
лъха нежно майката земя,
славей хубаво пее,
аз за теб мисля, жена.
Вън е приятно, хладно, ...

Въпрос на риск е.
Мога ли да те прегърна?
Ръцете ми не смеят да попитат,
единствено копнеят да са пълни.
Да прочетат с върха на пръстите - ...

В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...

Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга, ...

Разресана, Вечерницата плъзва
косите си по мократа безбрежност,
надиплени вълните се разпръскват
изправили телата си кокетно.
Загледана във златната звездица, ...

Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,
до горе натъпка я с пареща жар.
Със сълзите, капейки от високо,
загасих този, нестихващ пожар.
Крилете си мои... и тях не опазих, ...

В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...

Обади ми се!
Как си?
Да се видим по Скайп.
Неплатените такси
ще оставим за май. ...

Слънчев лъч със друг се сплита.
Сойка пее гласовита.
Любов навсякъде прелита,
в душите влиза, без да пита.
Маргарит цветчета сплита, ...

Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...

Рисувам си гора от многоточия,
скицирам нервно, като на пожар.
Случайността избистря се нарочно в тик–
безсъние, прерастващо в кошмар.
По дънерите се натрупват лишеи, ...

Мойто бързане спря.
И земята престана
някак нервно да тръска вулкани.
Онзи облак ирландски
е само следа ...

От всичките сестри и братя,
баща ми се родил най- млад,
и от това по-късно патил,
макар на всички , че бил брат…
На дядо Слав му провървяло, ...