Без него съм вече.
И времето е прекрасно.
Че Няма го знам.
Абсурд е, че мога без него.
Свободна съм. ...

Сви на топка небето
и го сложи във джоба си -
онзи там - на шосето,
просещ водка.
И спомени. ...

Крило на птица, толкова голямо,
има ли? Сега ми говори...
Толкова голямо, силно рамо,
на което този свят да се крепи.
Всеки в някого опора търси, ...

Слуга с лаврея в дворец,
лакея се поклаща важно.
Поклон,
заучен жест и фрази,
това професия е сложна. ...

Днес си купих обувки, с които да дойда при теб.
Продавачката беше млада, с издължено лице и фини глезени.
Каза ми, че обувките, които съм избрала са сами по себе си празник.
Гласът и бе дрезгав, нетипичен за младо момиче.
Гледах разсеяно наоколо, но знаех, че точно тези обувки са вече мои, както меж ...

По пътя... край Невестино над Струма,
мост ка́менен въздигнал е снага́,
пет свода от колони като струни
подпират го над бистрата река.
За Ка́дин мост /така се той нарича/ ...

дойдѐ любов и
на света̀ в душата тъмна
трайно съмна
дойдѐ любов и
на света̀ в душата тъмна ...

Имам малко изхвърлено време, Вехтошарьо.
Запиши ми го есенно.
Нека знаят мъглите,
че под влажни нападали кестени
млади, още нескъсали почернелите люспи, ...

Музика и изпълнение: Антоан / Метеор /
Текст : Искра 1979
Аранжимент : Бойко Иванов / Ме6 /
За съжаление Авторката на текста по собствена воля е решила да напусне сайта. И мисля че песента си заслужава да бъде в листата на сайта , за това я качвам отново.

Щом паднах в стих – убоден от тирета,
кажи ми ти, какво ме съхранява?
Дали затвор – издигнат до небето...
Дали мъжът – очакващ да съм цяла...
Той идва тихо, стъпва пред стиха ми, ...

Като гълъб, който носи вест
Лети и ти далеч, далеч.
Пътувайки през полумрака
Ще усетиш лек ветрец,
Който ще ти пее песен недопята, ...

Времето е спряло сред мига,
а мигът е бавен, сладкоситен,
чувствата са весела дъга -
мир и щастие, ще се наситят
с тих, но упоителен екстаз ...

И все така по мъничко умираме
в желание да оцелеем
и в кофата за смет се трупат мигове,
несмогнали да изживеем.
Сълза останала или подкова, ...

Не ни състарявало времето,
та ние сме времето всъщност.
Животът опънал е стремето
с юздите ... във зверска безпътност.
Дали обещал ни е някой, ...

До светлото поточе на птичата душа
се спираш ти като пред огледало.
А то е неподвластно на всяка суета -
политаш, тази истина разбрал си.
Отпил и от водите му светени свобода, ...

Отлитат звездите в ярката нощ...
Застанал в ъгълчето на света тъгувам.
Тъгувам за нашата любов,
която няма пак да се повтори.
Тъгувам за тебе, любима. ...

Във времето вещаещо тревожност,
в минути на несигурност ръждива,
завързани във маската ще се разложим.
Страхът за тялото не ни ли повече убива?
Ще изпреварим ли гнева на идващия Съдия, ...

сърцето иска
да е трън — на розата
по стъбълцето
на розата по
стъбълцето иска да ...

Излъчвам електрони или така наречения ток. Търся жици с малко съпротивление.
(Сенд)
Не всичко, което създава напрежение, е ток!
Отворена електрическа верига търси някой да ѝ затвори устата.
Аз силно привличам слънчева енергия, следователно слънцето е привлечено от мен, доволна съм, привличам само сл ...

Г-н Монов, поздравявам Ви с тази песен, която е едноименна с Вашата. Надявам се да Ви хареса! Бъдете здрав! Тъй като е поздрав другите ми надежди е да нямам проблеми с авторските права, защото не е изцяло моя!

Бездънна пропаст от мрак и лъжи,
в ъгъла заключена истината мълчи,
коварно слънце отровно кръжи,
безхлебен животът се гърчи в сълзи.
Бездушни, слепи и примирени, ...

- Какво става? – попитах малко притеснена след като дочух трясъка на вратата.
- Мисля, че токът спря. – отвърна ми хладнокръвно.
- Ами вратата?
- Може би е станало течение.
- Но прозорците са затворени… ...

Дечица, дечица, дечица, дечица,
къде сте, къде сте сега,
че вашата глъчка отлитна кат' птица,
остана ни само тъга!
Изпълвахте улици,ясли,градини ...

Ти не си от онези, които биха ми предложили света,
но и аз не съм от онези, които биха го поискали.
Ти си от тези, които не остават и при мен не би останал - никога.
И въпреки, че сме родени, за да се срещнем,ще се нямаме.
Всички смятат обратното, но само ние с теб знаем, ...

Корона-вирусът настъпва,
по черни пътища върви.
Въздушно-капков му е пътят,
по който ще ни умори!
Той няма нужда да се движи, ...

Сега съм пълна с празнотата ти.
Това дори не е и липса –
съзнанието е, че си някъде,
където допирът не стига.
Където само се надявам, ...