През юни морето те вика,
вълните ухажват брега...
Мечтите са лика-прилика
с очите на много деца.
Солена вода под езика ...

Конници диви раздират небето,
тънки камшици от мълнии плачат
Трепка самотна череша в полето,
а в слепите къщи смъртните чакат
Чакат жребците. Всичките бесни... ...

Ако се стигне до думата да бъде намерена,
ако трябва да бъде потърсена една-единствена дума,
за да се изрази концепта,
и да се избегне инерцията,
за да се пристъпи поетапно до граматичната точка, ...

Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...

Тези делнични химери-
сто процента мъртъвци,
от студа им потрепервам,
сякаш че не са били.
Утолените възторзи - ...

Недей да се страхуваш! Неизбежно!
(И в другия живот ще ти се случа)
Не ми остава време за надежди
и вярата в това да съм послушен.
От време, пропиляно във очакване, ...

Спиш ли?
Съмвам се в съня ти…
Устните на моята усмивка
нежно пърхат…
Мисли разрошени носят ...

a href=”

Всеки миг, всеки ден, е последното вдишване,
всяка утрин, погалва за сбогом земята.
Научи ме да дишам сама и във плен,
научи ме по-тихо да плача.
Всяка птица и всяка жужаща пчела, ...

Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност... ...

Безразсъдство... 2
Искам докато сме млади
в безразсъдство да горим –
Любовта освен наслада,
огън да е, но без дим!... ...

За Любовта – наполовина оптимистично...
на Е...
(капричио)
Любовта ти прекрасна
е цяла Вселена, ...

благословен е
посветилият се на
добротворèне

Какво сега? Когато няма „ние“?
Кафето е горчиво. И изстинало.
Как няма захар, дето да покрие
На утрините, този вкус на минало?
Да лято е. От всички най-студеното. ...

Пъстри пеперуди са мечтите
в утрин лекокрила за цветята.
Слънчеви букети от лъчите
изгревно блестят сред аромата.
Грейнала прегръдка на сърдечност ...

Седнахме двама с приятел добър,
в парка под стария бор.
Той говори, говори, за различни неволи,
а сърцето ми страдаше,че в доброто не вярваше.
„Оплакваш се, приятелю, от своя живот!? ...

Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...

3.
Пощальонът яко пил...
А знаем-виното не трае!
Изпял той каквото знае
и в чест на Одисей тръбил, ...

Не, няма как с числото по човечност
да бъдем в един и същи сън.
В мочурище щом търся си късмета -
не прося да да съм все добра отвън.
Умира... И умира туй момиче - ...

Вече си на 10...
Пожеланията - в песен,
и в мечти унесен,
животът- да е лесен,
успешен и чудесен! ...

Свърши времето почти,
Исус ще дойде скоро време,
а подготвен ли си вече ти,
ще бъдеш ли достоен да те вземе?
Ще намери ли вяра в сърцето, ...

2.
Взела курс към своя остров,
уж честта си да спаси.
Върнала се гола-боса...
Но в Елада мъж красив ...

Издигаме стени от лед!
И те пречупват -
звездната ни същност!
Шепа хора - жадни
за пари и слава ...

Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда.
... а колко обич имам да ти казвам...
Селвер
Навреме беше този дъжд.
Очите ми са пропаст от очакване... ...

https://www.youtube.com/watch?v=laOHhtahuRs

Бòже
здраве дай
на спешните медѝци
кòлчем бдят
спасяват и ...

Слезе той на козлодуйския бряг -
да се бори с османския враг,
да освободи отечеството си чудесно
от тиранство зло, грешно,
без страх би се срещу него, ...

Завистта - тази пуста завист. Неунищожима като коронавирус, здраво вкопчена като бръшлян в стената на безсмъртието. Откъде се взема тя? От кой извор извира? Все въпроси, на които вероятно никога няма да получим точния отговор. Може би още Адам и Ева в едемската градина са изпитвали завист към богове ...

Мило ми Валенце,
Ей, това хората, ненаситни сте, ненаситни. Все искате. И аз изпълнявам. Вярно, не на секундата, ама чак пък да набеждаваш в спам пощата, дето получавам.
Едно време всички въздишахте и мечтаехте да изглеждате като Бриджит Бардо - е, добре, погледнете се в огледалото, па погледнете сн ...