Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.5K results
Сапунени мехури
🇧🇬
- Отивай си, но не се връщай повече! И децата няма да ти дам! Така да знаеш…
- Умряла съм за децата ти, задръж си ги! Притрябвали са ми тия сополанковци!
Тинко не вярваше на ушите си. Това ли беше жената, за която се беше оженил някога?! Какво ѝ ставаше за Бога? За какво ли я домъкна от оня затънтен ...
Всичко започна още докато Калия ровеше в кашона с играчките на кака си Роси и намери там комплект флумастери и блокче за рисуване. Досега не беше рисувала с истински моливи или боички, затова веднага се настани на пода. Нарисува няколко къщички, дървета, птичета в гнездо, една принцеса, която прилич ...
Те бяха волни и свободни,
не искаха разрешение да отлетят
и другия сезон с цвета си да украсят.
Дори есения листопад,
суровата земя, позлати а някой, ...
На пейката
Част втора
Сламената шапка
Докато вървях към парка срещнах „колега“, работещ в хотела, на който отскоро правехме ремонт. Носеше обяд. Отминах ,без да го поздравя. В близкия месец почти всеки ден се засичахме.
Аз го поздравявам, а той поглежда на другата страна и отминава все така блуждаещ ...
Това бе денят, в който разпадна се тялото,
под бледите облаци, океана - небе,
аз гледах го, спря времето, обхванах го цялото,
сам сред тълпата, вейка сред море.
Ръката напука се, някъде от лакътя, ...
Как си представям небето ли?
Старата къща на баба. Слънчев и топъл пролетен ден. Масата под ореха, отрупана с чинии, пълни с любимите ми вкусотии. Има от суджука и кървавицата на дядо Крум, шмеркезето на баба Ваня, кекса на баба Верка. Има и от бабиното пенливо вино от касис и от домашната сливова р ...
Натежало е оловното сиво небе,
подпряло се сякаш на кръста църковен.
Вятърът в ослепелите къщи снове,
останал единствен стопанин грижовен.
По листата тополови е кротнал дъждът. ...
Любов ли, една непричакана, облечена в обреченост, разпокъсана,
отмахна перчема, във вятъра скрито промуши се, излегна се на брега,
докосна ме нежно с песъчинки по дланите, скриптят от корали и цвят на море.
Протегнах се с двете си ръце и изпънах блаженствено тяло, обзето в нозе.
Проронени трепети, ...
В търсене на смисъла от липсата...
Благодаря ти, Господи, за твоята взаимност.
Повярвал в мен, непрестанно ме водиш
през тъжните клопки на случая...
през всичките нагарчащи пиянства... ...
И в края на май отново вали,
нека да бъде така и през юни!
Да изчисти земята от прах и мъгли,
които застават до нас, помежду ни.
И тази свежест в дъждовните капки, ...
Елоди Ди Патрици - От само себе си ще стане
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Luca Mattioni, Mario Cianchi & Emmanuela Marrone (Emma Marrone)
-------------------------------------------------------------------------------------- ...
Елоди Ди Патрици & Ерния - Диаманти
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alex Andrea Vella (Raige), Matteo Professione (Ernia), E. Lovito & M. Dagari
--------------------------------------------------------------------------------- ...
Така боли ме! А лъчите влюбени
в небето веят букли светло сини.
Живот сред цветни ручеи изгубен,
душа, която зъзне сред пустиня.
А кой превърна пясък в сухи въглени ...
Недей да събуждаш детето от ангелски сън!
Сега то играе с герои от книжките детски
И сигурно тича по млечния път, а навън
го гушкат и пляскат му всички прекрасни човеци.
Недей да събуждаш детето, пък нека е късно! ...
Значи, това се случва мимоходом, но най-вече в учреждения, плод зеленчуци, книжарници или недай си Боже в банка или пред кабинет, където е най-тихо. Имам предвид едно необичайно сгромолясване на перде. Едно стоварване на зевсовата двойна брадва върху главата ми, едни страшни петна пред очите и пулси ...
Клепачите на Ноа потрепнаха и бавно се отвориха. Къде се намираше? Какво се бе случило? За момент се почувства дезориентиран. Светлината, идваща през малкия водоупорен прозорец, го заслепи. Намираше се в леглото в собствената си каюта. Да, точно така, преди малко на палубата бе загубил съзнание. Тял ...
Злобата живеела и процъфтявала спокойно. Нали била от векове на този свят?! Отдавна зарязала първообраза си Змията. Вече имала нови методи на въздействие. Сутрин се събуждала в лицето на младо момиче с мургаво лице и красиви маслинени очи. До обяд се превръщала в елегантен мъж с изпитателен поглед, ...