- Вие сте паразит, господине, паразит за това общество!
- Но това общество е болно, драги съднико! Има твърде много желязо в кръвта и органите му отказват… благодарете на пиявиците… и се молете да намерите и за пластмасата в океаните...
***
Да обичаш Така… да обичаш пагубно…
Или иначе, пестеливо, и ...

Ароматният цвят на дървета
разжужа се над стари огради –
Пролетта на онези хлапета!
Да се чудиш как още е млада?!
Тях въртя ги Земята с години. ...

Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...

На края на дните след толкова труд,
заслужи " Corona" не стана прочут.
Решиха, че грижи за тебе не трябват,
щом не се движиш и мерките ядват.
През всички години борби и несгоди, ...

По Коледа в нашия град, както навсякъде поставяха украса. Тя се сливаше с новогодишната, защото всеки празнуваше Коледа с мисълта за Нова година. Сякаш първият празник бе репетиция за втория. Украсата се състоеше в опасването на дърветата по улиците със светещи маркучи и тук-там отрупване на някоя е ...

И тревожно бягат сивите делници,
а времето се изнизва
между пръстите -
като лунен пясък...
Ще успея ли...! Да го догоня! ...

Стоя, загледан в тъмнината... жонглирам с ум и със сърце.
Едното казва да си тръгна, а другото опитва да ме спре.
Умът ми казва да избягам. Кому е нужно да съм тук?
Сърцето казва да остана, защото знае, че не ще намеря някой друг.
Трябва себе си да бъда, верен да остана аз до край. ...

Иванчо: Тате, по какво се различават истинските бракове от гей-браковете?
Бащата: По това, сине, че при истинските бракове носят халките на пръстите си, а при гей-браковете ги носят отзад.

- Смял ли си се през сълзи?
- Ти, сериозно ли питаш?
- Да ти приличам на несериозен човек?
- Не, но ми приличаш на твърде сериозен.
- Сериозно? ...

-Но какво е това?- спря се изведнъж Мануел на изхода от залата за пристигащи пътници.- Нали е още два часа, защо е тъмно?
Наистина, навън цареше прекрасна лятна нощ. На небето светеше пълна луна, огромна, с добре различаващи се елементи от лунния релеф. Пееха милиони щурчета, чуваха се и славеи. Няк ...

На Ирина!
След забавни две беседи,
сред поле от слънчогледи
аз и моята съседка -
много храбра мажоретка ...

Нямало маски...Я стига!
Маски, народе, има всякакви -
сериозно го казвам, без да намигам
и без да търся метафора някъде.
Има маски за пред жената - ...

Не искам тази нощ да те мечтая -
душата ми умира в самота!
Без дума топла цялата омая
превръща в болка всяка красота.
Желал бих тази нощ копнеещ ласки ...

На деветнайсетия ден от месец март в 2020-го лето на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял външния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а трябваше направо да изкормя цялото у ...

До всички набори под строй!
Една Корона иска да ни вкара в бой.
Но ний седиме си дома и сложихме си маска за украска.
Че вън се вихри карнавал, чийто край май никой му не знай.
И движи се с пълна сила, налазил хора от златните години. ...

Здравейте, хора! Купихте ли си тоалетна хартия? Щото аз си купих!
Това съм аз, Колъо, Бай Кольо, за децата Чичо Кольо от третия етаж на нашата кооперация. Провиквам се от терасата към съседите, правя един вид проверка на личния състав. Ще речете, искам да се похваля нещо. И ще сгрешите. Искам да ги ...

Души от пламък
Душите им, два пламъка горещи,
тя от него - той, обич и е дал.
Следи от предишни други срещи-
да се сливат. Той за нея е живял. ...

Помолиха ме в църква да се кръстя,
макар на възраст... Вече ми е време
за греховете милост да потърся,
ковчегът ми на други да не тегне.
Поръси ме със китката светена, ...

Цяла нощ южнякът,
яхнал вихрогона,
последни зимни
облаци разгонва!
🥀 ...

21 март – Световен ден на поезията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПОЭЗИИ
Борис Пастернак
Это – круто налившийся свист,
Это – щелканье сдавленных льдинок. ...

Писмото, що ми писа,
мен хич не ме смути.
Да любиш се стъписа,
а пишеш дълго ти.
Шест листа с почерк стрòен... ...

Светът е стъпил върху хлъзгава спирала –
единствена връзка между вчера... и... утре.
Днес е ужасяваща неизвестност от Ада,
прегърнала човечеството отвън и отвътре.
Всичко е сведено до въпроси безбройни, ...

Уж тръгна си, вратата блъсна,
петите ти изкъртиха паважа.
Остана тъмно, дано съмне.
И... Господи, не искам да го мразя...
Дано сърцето ми - проклетото ...

А животът е прост. Като риза на ангел.
Като детски въпрос. Като плач след предател.
Като водка без лед. Като спомен за болка.
Като плачещ тромпет. Като валс без посока.
Като вълк - единак без луна и без зима. ...

Смях узря в тези светли зеници,
не насмешка, а бях пред провал,
под дъжда разпиляха искрици...
Нямах нищичко, всичко бих дал
да ме милва вълнáта им тиха, ...

Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.
Говорихме - надълго и широко, ...

Дъщеря ми е отвлечена с подводница. Подводниците се използват за транспорт и от обикновените хора. Качи се на нея с целия клас от училище. Съществото ми е писък. Аз съм вик. Целият съм зов за помощ. Последното, което виждам, е как плавателният съд започва бавно да се потапя и изчезва под водата. Пол ...

Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...

След толкоз обиди и скверни слова,
след толкоз неради, след толкоз борба.
Дали, ще намеря в себе си прошка,
дали, ще успея без жлъч да простя.
Дали, ще съм същия, както преди, ...

Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...

Понеже все любов не ми достига
и нямам дом във нечия душа,
неведомите пътища събират ме
със нечия подобна мен, съдба.
Сред някакво измислено море, ...

От едната страна на везната вилнее сеещ ужас вирус с нечувани и невиждани размери, а от другата страна целият свят безутешно плаче за своите безвъзвратно загубени чеда, борили се до последно с мощния грохот на приближаващата ги опустошителна смърт. Когато притежавахме свободата да пътуваме, без да с ...

Виж се, колко си празен,
ти човеко мразен.
Зависим от гнусни пари,
лишен от морал и ценности.
Грозно е твоето тяло, ...

Мислите ми – гладни змийчета, спотаени в тревата.
Откъсвам им малко от моята плът, за настървяване.
Замирисва на кръв, на перверзия, на предателство. Подлудяват.
Защото точно тази примамка са чакали.
Плъзват се по смрадта. И по пресните кървави дири. ...