Ти, ти, ти... Една си, а си многолика,
ту тиха си, ту писък в черна буря.
Но винаги променяш мойто сиво
и цветно сетивата ми рисуваш.
Ти идваш непресторено сърдечна ...

Живееше страхливо.
Нищожна беше по душа.
Усетила и хилав порив,
за вятъра строеше си стена.
Омъжи се, роди си дъщеря. ...

От толкова думи забравих да пиша,
надеждата храни ме – залък по залък.
Ни зима, ни пролет е. Трескаво диша
светът ни човешки. И странно е малък.
Дошло ли е време да млъкнем – за малко? ...

7.
Беше голямо село, по пътя към Албена и Балчик. С редовен транспорт.
Изкарах само един срок там, но беше интересно.
Класовете – като на село. В пети клас десет ученика, в осми – седем. Не часове, а приятна беседа. Всеки си знаеше – изпитването не е веднъж или дори три пъти в месеца, а редовно. Пиш ...

Тая нощ сънят дойде във вид на говедо… Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме по-добре от в ...

Не мога да подредя пъзела
на миналият си живот.
Половината от него е разпилян
в нетрайни съновидения
и избледняващи спомени. ...

В сълза от споделени думи
се стапям...
Сълзата има си сърце.
Мъничко, студено,
ледено. ...

В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости? ...

Намерих те!
Свидна
Намерих те след толкова години,
загубена във времето назад,
сред наниз от копнежи и от рани, ...

- Кой тропа в този мрачен час?
- Аз тропам – каза Ко́вид.
- Свърши́ хартията у нас!
- Уиски? – пита Ко́вид.
- Иди при някой друг серсем! ...

Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...
Изгубва се бройката. Много етажи.
На "всяко стъпало Дяволът" мярка се
и с чувства човешки си прави колажи.
Изстиваме още преди да е мръкнало. ...

През 80-те години бях асистент по математика в един софийски ВУЗ. Завеждащ катедра беше доцент П., а жена му работеше в катедрата като главен асистент.
Веднъж на катедрен съвет завеждащият обясняваше как да се постъпва с преписвачите (да не им вземаме само пищовите, но и да съобщаваме за станалото в ...

Отражение от пречупени лъчи
по течната повърхност-
Отблясъци на лунни пръстени
от подредено разпилени нюанси
на синьо-зелени мъглявини, ...

Опряхме пак до попа за молитва
и не, защото много сме набожни,
откраднаха човешката усмивка
и взеха хляба ни и ножа.
Затвориха ни без човек да сме убили, ...

Когато слънцето залезе,
Захласва се по мрачното небе.
Където и звездичка да излезе,
Окото му ще я съзре.
И впуска се в мечти свободно, ...

Завръщаха се всеки път, когато можеха – прах при прахта, в своята точката на пресичане. Пилееха времето ѝ, обещавайки ѝ свежа кръв, но всъщност ѝ носеха само себе си. Тя ги поглъщаше, доволна от привързаността им и ги изпращаше далеч от себе си, за да се огледа в спомените си за тях. Но!
Веднъж, так ...

Случващото се с експеримента наречен COVID-19 представлява тест за евентуална трета световна война. Да разсъждаваме заедно на глас. Секретни военни лаборатории по цял свят работят върху създаване на мощни вируси за изтребване на рода чоловечески. Надпреварата помежду им, както и техните разработки, ...

Чувства - бледи, но тъй страстни,
безусловни, скитащи насред тъма.
А след тях остават белези ужасни,
капчица надежда, миг от вечността.
Сгушил се в копнеж лъжовен, ...

СЛЯПО
(превод от хърватски)
Когато станеш нюанс на най-тихия глас,
може би ще успееш да бъдеш билка, която
годишните сезони е предрекла, преди да се роди; може ...

Изобретяването на ръчен часовник със сигурност преобръща модерния свят с главата надолу, така както часовниковите катедрали променят представите за време на Средновековна Европа. В средата на деветдесетте на ХХв., часовниците бълваха в многостранни варианти – от чист циферблат, с искрящи стрелки, до ...

Изкуствен - или не,
днес вирусът потропа -
без много страхове
в сърцето на Европа!
Завари ни - готови - ...

Стъпвам утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите,
цялата във тая радост да попия.
Пролетна цъфти земята ни, вибрира ...

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
Псалом 22
Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас, ...

До къде чак е стигнала еманципацията! Че отдавна излязохме от кухнята и окупирахме почти всички мъжки професии (и в Космоса се доказахме даже), ама чак пък за това не бях се сещала – за жени мафиотски шефове. Повечето сме миролюбиви – като изключим генетичната предлазположеност към словесни двубои. ...

Черното и бялото дотегна ми...
Ще го прибера на рафта
с книгите!
Пилях се дълго между
този свят на сивота... ...

Текст: София Паниду
Музика: Ленка Песку
Ходят, бродят нощем подивели
караконджулите – грозни, зли.
Ходят, бродят и по наше село ...

ГЛАВА 11
ВИЛАТА
Един ден Дана ми се обади:
- Доколкото знам, скоро ще бъде рожденият ти ден? - попита тя, знаейки много добре, че след седмица ще навърша двадесет и три години.
- Да - потвърдих. ...

Ich wollt’, meine Schmerzen ergössen
Sich all’ in ein einziges Wort,
Das gäb’ ich den lustigen Winden,
Die trügen es lustig fort.
Sie tragen zu dir, Geliebte, ...

Grabschrift auf einen Gehenkten
Hier ruht er, wenn der Wind nicht weht!
Gotthold Ephraim Lessing
извор;
https://de.wikisource.org/wiki/Grabschrift_auf_einen_Gehenkten ...

Come ho già detto i figli di nonna Maria non riescono a staccarsi dalla loro terra madre e si incontrano nei fine settimana, senza concordarlo, ma secondo me in virtù di un accordo tacito che li riunisce come una grande famiglia ogni volta che è possibile.
Siamo tutti presenti o quasi. Il cortile è ...

Жмръц се събуди посред нощ. Без причина. Седна и стъпи на студените камъни в красивата си къща. Запали цигара. На светлината от кибрита видя и причината. Любимият му котарак Марвин, късокосмест сив Тигър, беше станал на топка. Напълно вцепенен. С очи като палачинки. Гледаше към входната врата.
Очакв ...

Заспа ли? Аз още те обичам...
Не те завих, а много е студено.
Очите ми не те предричат,
ръцете ти – не са за мене.
Сънуваш ли? Отново съм без дрехи, ...

Кархан избърса меча си в дрехите на последния труп.
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...

Баба има корона, ама хич не и дреме.
Тя отдавна я носи и си няма проблеми.
За какво е настръхнал обаче човека?
От корона се страда не само пет века.
От короната страдали даже преди Христа. ...