В годината се срещаме веднъж-дваж...
Стоиш
затворен и покрит
в празното пространство
Като нетипичен паж. ...

Животът е прекрасен,
искам да е вечно лято!
Да виждам птиците в небето,
летящи във въздуха на ято.
Да галя морските вълни, ...

Жена му замина да работи в чужбина. Това беше официалната версия за пред хората. Истината бе, че избяга от него. Не издържаше на побоищата, които с годините все повече зачестяваха. Как набра смелост да го напусне и тя не разбра. Просто си тръгна с един стар сак пълен с дрехи. Сестра й щяла да я поср ...

На връх в планината малка къщурка,
кацнала сякаш на хълма от сняг.
Дървета столетни с клони от преспи
ревниво я пазят от външния свят.
В стая уютна камина горяща. ...

Когато рухнат и последните стени
и вятърът в душата влезе,
прогонва всички добрини
и в мрак умъа погребва.
Когато рухнат твоите мечти ...

Дъжд от звезди
Дъжд от звезди, сама си край морето,
усмихва ти се и самотната луна.
Ти самотна си, така решѝ, избра сама,
няма го вече любимият, неговата усмивка. ...

През девет планини в десета
имало Царство едно.
Там щастливо живяли
цар Мраз и Снежната царица
със свойте любими деца. ...

Накъде ще поема
Не е важно сега
Нямам вече дилема
Нов път чертае мойта съдба.
Просто е - верният път е напред. ...

Номер три е трамвая –
дрънка днес без билет,
тръгва в седем към рая
и пристига към пет!
Двете релси си счупи ...

Ден съвсем обикновен -
озарен от усмивката любима...
Дъждовен, мрачен...зимен ден...
ала очите ти слънцето надминаха.
Срещнах те... не помня даже как- ...

Когато всичко замълчи, а споменът говори,
животът в моите очи наподобява спомен.
Зениците изпълва той и ми краде окото.
В различни елементи напомня на живота.
Едно дърво, градина, хълм и нещичко край мене ...

Старият полковник се дотътри до дивана и се разположи на централно място. По предположението на домакините там трябваше да седнат трима от гостите. И от другите страни на масата още четирима – те ти готова средата за поредната Нова година.
Само че и сега се налагаше да донесат още столове, а на къси ...

Сутринта трябваше да си измеря кръвното,
но апаратът ми отказа: „Хър, мър и сиктир!“
Въртях го, мъчих го – все тъй, все същото.
Заредила съм го, нахранила, а гледай сеир.
Излезе, че съм била извън ли, без ли, със ли ...

Чакаше я вече от една цяла седмица…, но нея я нямаше. Утре ще станат осем дена, и пак безмилостно ще се отбележи във въображаемия му календар. Плаче заради нейното отсъствие, все едно е едно голямо дете, и не разбира защо така му се е ядосала толкова дълго време. Държал ce e добре, затова си мислеше ...

Дъджорналисти - Марадона и Пеле
----------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso & Dario Faini (Dardust)
---------------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо & Дарио Фаини (Дардъст) ...

Лучо Батисти - Моята песен свободна
-----------------------------------------------------
Autori: Lucio Battisti & Giulio Rapetti Mogol
---------------------------------------------------------
Автори: Лучо Батисти & Джулио Рапети Могол ...

Странна съм само колкото
е странно времето, когато
си събува ботушите,
а ние мислим, че слънцето
изгрява заради нас. ...

Ще падне утрото над смазаните къщи
и тялото ми влажно ще лежи
в най-ниското, дори под земетръсите,
където тътенът не може да руши.
Баща си вадех през тунел от гроба ...

Вещай ми, Прорицателко Съдба,
щастлива участ, с нежност напоена...
Очите ми усмихвай с веселба,
сърцето - с нощен шепот на сирена.
Без думите ти страдах всеки път, ...

Върви до мен... Аз май ще се разходя
и няма да побързам днес за вкъщи.
Града пеша ще искам да пребродя,
да срещна хора, докато се връщам.
Не бързай ти, ела да помълчим и ...

Със надежда, с вяра, с обич
на Бъдни вечер на трапеза сме
седнали! Чакаме дете да се роди!
Нас грешните да опрости!
Роди се тази нощ Божий син! ...

БЪДНИ ВЕЧЕР
Тиха нощ! Звездите светят
ярко в небосвода! Свята нощ!
Нощ на празнични надежди!
Бог се ражда тази нощ!! ...

състояние
на безлюбовие — мрак
и отрова е

Самотно и студено, потънало в нега,
побрало сякаш самотата на света,
целувайки по навик скалите и брега,
с предчувствие за зима, застинало
до хоризонта под покрив от мъгла... ...

Отиде си. Той просто ни се случи! Дойде, направи света ни красив, мъдър, понякога весел, понякога - тъжен и си отиде. Такава хубава, нужна за българите случка! Обединяваща! А, ние имаме остра нужда от обединение! Човек, артист, творец, политик, когото всички обичат! Поредният! Ние и преди него имахм ...

Вятър в пясъка рисува,
спомен - лято загоряло,
прилив хладен бряг целува,
есен - песен без начало.
Само краят й пристъпва, ...

С крака обрамчил каменен хаван
и стиснал здраво тежкото чукало,
приготвяше цяр старият шаман.
Фармацията бе едва в начало.
Зовеше се Блуждаещия Дух, ...

Първото, най-силното човешко чувство е страхът – чувството за самосъхранение. А причините за страха са видими, известни или невидими и неизвестни.
Понякога, метеорологичните промени или определени неблагоприятни случки, пораждат у нас необяснимо безпокойство, което преминава в страх, депресия или не ...

Декември вече чука на вратата
и още само миг ще я отвори
отдавна изпреварен от мъглата,
полегнала по селските стобори.
Добитъкът в обора ще преживя ...

Поезия с усмивката на проза –
един намачкан лист стърчи
от гръден джоб наместо роза,
стихът отдавна не личи.
Защо е трябвало да те започвам?! ...

Сбогуване с мъртвите
1
- Момче, поплачи си, не се срамува - обади се най-възрастният отново - защото тук ще се сбогуваш с баща си! Знаеш традицията! Всички мъртви, без изключение, трябва да бъдат пречистени от злото, чрез огън...
В последните му думи младежът усети неподправени емоции и болка, и чак ...

Душата ми за тебе колко струва?
Едва ли има някаква цена?
Не се научи тя да се преструва
и вярваше на твоите слова!
Мълчаливо слушаше лъжите, ...

Една Вселена
ражда се за Нов Живот!
Една Вселена, наречена Любов!
Една Вселена Безпределна,
сбрала се в сърце човешко! ...

В пущинака зайчето се скита.
Малки стъпчици остават във снега.
Търси нещо, но какво ли?
Виж ушичките си как върти.
Звук долавя – звук любим - ...

Някой далечен насън ме повика.
Нещо прошепна ми сребърен глас.
Вън, зад прозореца, с ледена пика
бдеше мъглата в предутринен час.
Някой бе тръгнал към мен през чукари, ...