Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.5K results
11) Вилата_Пръстенът на вещиците_Будимир
🇷🇺
ГЛАВА 11
ВИЛАТА
Един ден Дана ми се обади:
- Доколкото знам, скоро ще бъде рожденият ти ден? - попита тя, знаейки много добре, че след седмица ще навърша двадесет и три години.
- Да - потвърдих. ...
Ich wollt’, meine Schmerzen ergössen
Sich all’ in ein einziges Wort,
Das gäb’ ich den lustigen Winden,
Die trügen es lustig fort.
Sie tragen zu dir, Geliebte, ...
Grabschrift auf einen Gehenkten
Hier ruht er, wenn der Wind nicht weht!
Gotthold Ephraim Lessing
извор;
https://de.wikisource.org/wiki/Grabschrift_auf_einen_Gehenkten ...
Come ho già detto i figli di nonna Maria non riescono a staccarsi dalla loro terra madre e si incontrano nei fine settimana, senza concordarlo, ma secondo me in virtù di un accordo tacito che li riunisce come una grande famiglia ogni volta che è possibile.
Siamo tutti presenti o quasi. Il cortile è ...
Жмръц се събуди посред нощ. Без причина. Седна и стъпи на студените камъни в красивата си къща. Запали цигара. На светлината от кибрита видя и причината. Любимият му котарак Марвин, късокосмест сив Тигър, беше станал на топка. Напълно вцепенен. С очи като палачинки. Гледаше към входната врата.
Очакв ...
Заспа ли? Аз още те обичам...
Не те завих, а много е студено.
Очите ми не те предричат,
ръцете ти – не са за мене.
Сънуваш ли? Отново съм без дрехи, ...
Кархан избърса меча си в дрехите на последния труп.
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...
Баба има корона, ама хич не и дреме.
Тя отдавна я носи и си няма проблеми.
За какво е настръхнал обаче човека?
От корона се страда не само пет века.
От короната страдали даже преди Христа. ...
Хората, имащи ценз на хартия, рядко признават онези, които имат ценз от Бога! Дарените свише, независимо в коя сфера на живота... често биват оплювани и подигравани от образованите. Заплатилите в кеш (и натура) за своето висше образование, презират талантливите хора, които са получили всичко даром о ...
Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов, ...
КОРОНАВИРУСЪТ ЩЕ СКЪРШИМ ~ песен за казачок ~
(хумор и оптимизъм)
Автор – Величка Николова – Литатру
Вирус красен и прекрасен
е с корона на главата. ...
В момента буря - вирус ни връхлита.
В преносен смисъл, тя е със корона.
Неизвестност и обърканост преплита...
удобно разполага се на трона.
И хукнаха невежи хора, егоисти, ...
Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошки ...
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
Трябва да променя няколко неща,
защото нещо пропускам
А какво ще стане, ако лъжа,
да ти кажа, че всичко е наред?
С всеки един ден се приближавам до гроба ...
Знам с устни да лекувам любовта.
Тя нежно поглъща чувствата ми.
Вървя до теб прободи ръцете ми,
тялото ми и дущата ми спаси.
Ранена съм и чувствителна на думи. ...
Недей ме кори за белия стих!
Аз, както добре го е рекъл поетът,
„... стихове пиша, тъй както умея.“
Започвам да пиша, без сам
какво ще излезе накрая да знам. ...
Вали. От оня ситен дъжд, дето хем мирише на ноември, хем като се лепне за косата ти измъкване от мокрите му целувки няма. Тръснеш глава насам-натам, свреш врат в яката на връхната си дреха и току усетиш дъното на Марианската падина сред локвите на този свят. Обувките ти жмръцкат, от чантата ти капе ...
Облече най-хубавата рокля от гардероба. Беше светлосиня. Боже, стой ми прелестно, този цвят ми отива, помисли си. Каква съм красавица... Трябва да си пусна дълга коса, с късата много не се харесвам, да, определено ще си пусна дълга коса. Сега да сложа грим в тон с роклята…все още е ден…гримът трябва ...
Дъхът ти сладък как желая... да докосне моите очи.
Да погали мойта буза... да пресъхнат пустите сълзи.
Искам пак да те почувствам... тук, до мене да лежиш.
Дъхът на пресекулки да излиза, да забравя какво е да тъжиш.
Ела по-близо... дъхът ти нежно с моя се преплита. ...
Есето е кратка форма, а аз ще се опитам да съм още по-кратка. Имаме извънредно положение. Арестувани сме за месец от корона вируса. През това време ще свалим маските, ще развържем въжетата и ще махаме с опашки. Свободно! Без срам! Ще кажете, че всички сме хвъркати ангели и нямаме дяволски опашки, ам ...
Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...
І.
Крачеше бавно, сам, скрит в тъмните ъгли на нощта.
Една болезнена умора давеше всичко в него: колкото по се опитваше да я оправдае, толкова по-непоносима ставаше тя. Така, крачка след крачка, кръгът отново се затваряше. Усещаше мускулите си сковани и нежелани – бяха като някакъв излишен товар, ко ...
Петък, 13-и, е. Ходих до BILLA.
Положението е просто фантастико...
Дядо набухал количка със пиво,
лелка се нахвърля на пастите.
Десет кашона със макарони. ...
Никой не знае точно кога се е появил клана Гъди Мъди. Със сигурност е било много отдавна. Единственото сигурно (до колкото може да се вярва на нинджи) е, че клана е основан от Баба Гъди Мъди.
Това може да го потвърди всеки Вожд на Клана (както жив така и мъртъв).
Няколко стотин години са минали от н ...
Понякога толкова много не издържам, че искам да изкрещя колко ми липсваш. Да го изкрещя пред всички...
А те да законтрят на ръчна, да млъкнат, да вдигнат глави, да ме погледнат като откачена и да забравят какво са правили до този момент, кои са, защо ги има...
Да залепнат по местата си като насекоми ...