Да си губим времето…
Смени с нещо леко ризата и панталоните,
отпусни напрежението и натисни газта,
нека усилим музиката и изключим телефоните,
да затворим лаптопите и отворим нашите сърца... ...

Не се оставяй дълго да те носи течението.
Има опасност да се превърнеш в нанос.

СНЕЖИНКИ
Стъпвам върху
празния момент,
студения цимент.
Дали личеше колко е отъпкан? ...

1.
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червен ...

Няколко месеца след събитията в първия ми разказ, дядо ми носи дарове в Симеоновия стан, сиреч – носи манджа от баба ми и тръгва да ме вербува. Видите ли, трябвало било да се отиде до някаква кооперация не знам къде си, да сме вземели нещо. Аз, със самочувствето си на няколкомесечен шофьор (главно о ...

Когато се запознахме, те мислех за малко момиче,
домиля ми, но с дните ни, ти пред мене израсна
и аз постепенно стигнах до моята страшна истина,
че без теб съм живуркал, живял съм напразно ...
И се изправих пред великата жажда да си Жената, ...

Ти виждал ли си някога тъга
в очите мои есенно кафеви.
Във тях живее тихо радостта,
че от живота най-нужното сме взели.
Ти виждал ли си някога сълза... ...

Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,
заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.
Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,
да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,
през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед. ...

Стражът протегна атеша на дългата му дръжка, закачи я на стойката на стената и огледа надолу, за да провери за натрапници. Както и очакваше, никой не беше толкова луд, че да тръгне да катери кулата, но такива бяха инструкциите още от преди пет години, когато го бяха качили за първи път на покрива, и ...

Ти ме научи да се възхищавам
на мистерията и на нощта.
Научи ме… да съзерцавам
красотата на нощната природа.
Ти ме научи… да обичам ...

Думите са като камък, забил се в сърцето ми.
Трън с бодли.
Те са остри и проницаеми до кръв.
Болката от тях е голяма ,колкото
корените на едно дърво. ...

Тишината толкова ме оглушава
неизпълнена със твоя смях,
гледам снимката ти тъй позната
сякаш си до мен сега.
И гласът нежно пак ме гали ...

КАК СЕ ОБЩУВА С ДВЕГОДИШЕН ВНУК,ПРИ ТОВА АНГЛОЕЗИЧЕН,ПРИ ТОВА РОЖДЕНИК И ТО НА ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ!
/записки от посещението на Виктор в България по Коледа и неясни сегашни разсъждения/
Ами сторих каквото можах, макар че не е достатъчно само да обичаш и говориш на едно малко същество. На летището той сам ...

Не спи Вълчан, върти се пощръклял,
любовна треска го побърква.
Брадясал ходи, недоспал,
Лисана иска да му стане булка...
А тя, нали си е хитруша, ...

(la versión еspañola de “T’appartengo”)
------------------------------------------------------------------------------------
Амбра Анджолини - Принадлежа ти
(испанската версия на “T’appartengo”)
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Капризите на времето
раззинаха устите си.
Разнежено загукаха,
протегнаха се, кихайки.
Осеяно от капчици, ...

(la versión española de “Laura non c’è”)
Festivalbar 1997
---------------------------------------------------------------------------------
Нек - Лаура я няма
(испанската версия на “Laura non c’è”) ...

Браздата води в моя сън,
където се очаква всичко
и старото едно на ум
облича всякакви кавички.
Морфеят тъпче се с морфин. ...

Ще го напиша... Като стих без име.
Ще го попивам в клетките безмълвно.
Ще го потапям в чашата със вино.
Ще вдишвам аромата му до съмване.
От погледа му ще събирам истини. ...

Около мен е цвят на полунощ.
Неопитомено чувство търси
поетично изравняване на везните
на справедливостта и прошката...
Очаквани обятия хищно гладни ...

Не ми стига зрънце обич –
аз искам да имам планета,
безкрайност.
Не ми стига частица нежност –
аз искам море, океани. ...

четирилистни
детелини — нека за
безчет години
четирилистни
детелини — нека за ...

Сянка си ми.
Сянка на мъж,
който броди под тъмните облаци,
който спира внезапно
и като дъжд ...

Ах, защо ли излязох в тази глупава вечер
със мъжа във съседство ,на кварталния бар?
Той ме пита за бивши..Боже, писна ми вече
Все на мене се падат- от заспал, по -заспал.
Май ще трябва да свиквам. Може аз да съм луда ...

Жънеш звездите потайно - кръстците от злато,
смугла девойко, в сърцето си носеща птица.
Плачеш без звук, след последното литващо ято,
плуваш в реката, сред есенна синя мъглица.
Дюлите страстно целуваш и в миг позлатяваш, ...

Застанала пред съвест – огледало,
опитвам отговора да отгатна
за сладострастие ли е копняла
сълзата ми в живота безвъзвратен.
Дали отпивам обич сребролунна ...

Кажи ми, къде са цветята,
къде останаха?
Кажи ми, къде са цветята,
какво стана?
Кажи ми, къде са цветята, ...

Чете: Радица Божилова
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща ...

Каза "Само Обич мога да ти дам"
и в този миг, ми даде всичко!
Щастливец съм, това добре го знам,
и виждам във небето две очички...
Това са твоите - те светят там, за мен - ...

Невъзможната среща.
Ескалиращ въпрос.
Вината – гореща.
Ъпгрейднат откос.
Залъгалка за глухи. ...

Два тиквени ластуна мед наливат,
полюшва паякът бохем хамак,
а въглен от стърни́щето на нива
догаря в чашката на пламнал мак.
Мъхът е с кисел вкус на дюла дъ́хава. ...

Отново вкусвам с устни цветостишия
ухаещи от кожата ти ароматни.
Докосвам с тях аз тайнствата ти благодатни
и губя се в сакрални многоточия,
в усещания по вселенски необятни. ...

Крием се всички под черни одежди
Плачем бодлите на своите рози.
Господи, ти накъде ни отвеждаш
Когато и Рая проклинаме грозно?
Люлеем се бавно по тъмни секунди ...