Предколедно е и се сещаме за тях,
онези - неуспелите и неудачниците.
Добре е май да почистим някой грях
с благотворителност... пред празниците...
Въздъхваме и ровим сред парцалите. ...

Павлин се събуди рано. Погледна часовника на стената и се усмихна. Първият ден от отпуската бе започнал с прегръдката на слънчевите лъчи, които минаваха през прозореца и стигаха до тялото на младия мъж. Той стана от леглото и влезе в банята. Изми лицето си. Погледна в огледалото. От там го гледаше и ...

Не искам повече да те измислям.
Отдавна знам за теб, че съществуваш.
Най-много ги желая тези истини,
в които раждаш се от блян, сънуван...
Тогава те разлиствам много бавно. ...

Нарисувай ми, художнико, любов.
Да е в тюркоазенозелено.
После , въздишка по него.
Нарисувай я в огненочервено.
След това в оранжево Надежда. ...

Обичам те, море! И ми прощавай,
че даже в ден като сега нелетен
така любовно ти се обяснявам,
че все едно ти посвещавам песни.
Вълните ти вълнуват ме и топлят ...

Сърповидната луна
погледа ми прикова,
здрач се спусна над града
и прихлупи го нощта.
Високосна самота ...

Единствената капка дъжд в Пустинята
на Марина
... Не бе валяло цели шест години,
децата не познаваха дъжда
и разжарена бе Великата пустиня ...

Хладна вечер, лек сумрáк,
Габрово притихва пак.
Вървиш си ти, другар те спира
да хапнете по бургер с бира.
Нима ще го оставиш сам ...

Запой по време на буря в Бермудския триъгълник...
(късни мемоари)
...петнайсет души във ковчега на мъртвеца.
Йо – хо – хо... И бутилка ром...
Макар налудно да се пада, ...

Прекарвах нощите с жени безброй,
ала усещах в тишината
в главата си безгласния ми вой
и той ме тласкаше към самотата.
И тихо другите като заспят ...

Приказна си мислех че си ти
Чиста, непорочна, непокварна
А чистота своя ти изми
Заради една парцалка
Своята непорочност оскверни ...

Най-накрая намери сили да прочете писмото. Стоеше на дъното в нощното ѝ шкафче почти година. Днес сънува баща си за пореден път и реши, че е настъпил момента, в който трябва да събере сили и да се изправи срещу страха си от неочакваното. Да прочете думите, които биха внесли у душата ѝ вихрушка от ем ...

Защо ли ти пиша? - ще питаш.
Защото не можех да кажа каквото си мислех.
По-скоро изгубвах проклетите думи,
заседнали нейде из мойта уста!
Не знам и сега дали ще успея ...

Листа мой отново взех -
болката дано приспя.
Болката, коя от всички,
родена пак от старостта.
Без път, без устрем, ...

Въпроси в Новият век...
Можеш ли да бъдеш све́стен
в Новият („объркан“!) век:
хем да си богат, и честен,
а – останеш и Човек!... ...

Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери ...

Ноември се изкачва по улука.
Разпръсква куп опадали листа.
Във мислите ни настойчѝво чука.
Показва ни най-тайнствени места,
където нощем ходим все на пръсти, ...

Небето приведе предсъннно зеници.
Мъглата се спусна с гарванов взор.
То впери във нея наивни зеници.
Към светлината търсеше коридор.
Ледени капчици се забиваха злобно. ...

Не бих посмяла
да напиша нищо за теб,
защото думите
ще бъдат неприемливи,
за да опиша скритото вътре! ...

Миг, откраднат в есента.
Спомен за усмивка.
Дъб с окапали листа.
Котаракът сивкав.
Двор, потънал в самота. ...

Усещам сянката на топлата Ти длан,
как мрачините в мен невидимо стопява
и виждам всеки идващ ураган
към Тебе, повече и повече ме приближава.
.... ...

Вярата е в твърдо състояние.
Тя е неподвижната увереност
за неща, не станали и станали.
Родственица близка на надеждата.
За нещата минали ни тя реди ...

На празник светъл долетя
разпери белите крила
и оттогава всеки ден
долита гълъбът при мен.
На прозореца стои сега ...

В разплакани очи, сега сълза съм –
съдбата се изля на малки пръски.
И слънцето дарява ме със блясък –
покривам за секунди нечии пръсти.
И ставам част от тялото на всеки, ...

Завидяха ми черните облаци,
че съм бял, че съм много добър!
И изпратиха тъмни светкавици,
да ме вземат, да ме махнат оттук.
Завидя ми и бурята прашна, ...

Обича нощта,
обича тъмата.
Дявол не е
и Ангел не е!
В печки се ражда, ...

КИРДЖАЛИ
В степях зеленых Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устье ручейка ...

Душата ми е изоставен храм.
Не влизат никакви енориаши.
Но някога внезапно "Дан!... Дан!... Дан!"
под купола заспали птици плаши.
Клисарят нявга виното изпи. ...

Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.
Хризантемите бели – от восък, ...

Обяснение.
Един случаен познат по шега на природата - братовчед, ме помоли да пусна разказа му, тъй като не може да си оправи регистрацията в сайта. А аз разказа го харесах, че и други го харесали - премиран е наскоро. Предлрагам ви удоволствието и на вас.
----
Пенчо Бординяшки - Борей
Сградата е ни ...

на живо с човек
съприкосновения
са несравними
с каквито и с него да
са изображения

Тялото се състои от физически, химически и биологични системи, които чрез своите полета са осъществили определени съотношения и взаимоотношения помежду си, а общото биополе – душата, ги обединява в специфична форма – тялото. То е продукт и притежание на душата. Тя го изгражда в майчината утроба, а с ...

Тя е различна от всички наоколо,
Притежава душа,
А и ледено сърце,
Но какъв приятел е...
Късаща нервите ...