Contemporary authors work: literature, music, art etc.
390.6K results
Лятото
🇧🇬
Лятото със сенокосни длани
смее се, безгрижно си свирука.
Праща ми по птици замечтани
писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"
Със очи блестящи, тъмносини, ...
Реших да стана приказен герой,
триглавата ламя да хвана жива.
На сръчен бижутер платих аз в брой,
извая златна ябълка красива.
На клон височък с тел я закрепих. ...
Любовта спасява света. Любовта във всичките й форми. Онази любов, която дава и жертва всичко от себе си в името на другия или другите. Не любовта към материалното и преходното, а към онова, което се крие в човешкото сърце. Силата да приемеш човека такъв, какъвто е и да го обичаш, въпреки него самия ...
– Да идем в Америка, птиченце мое... –
прошепва в просъница той.
– Да идем, да идем... – бълнува в тревога,
задъхва се в нощния зной.
Докосва ме плахо, посочва нагоре: ...
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: КОСМИЧЕСКИЯТ ВТОРИ ПРЪСТЕН
Космическият втори пръстен беше добре замислена отбранителна инсталация, разположена в неутрални космически пространства – отвъд така наречената екзосфера на планетата. Губернатор Елмбаум беше построил и нея. Тя беше струвала прекалено много на данъкоплатци ...
"Към небето" от албума "КонтрастиА" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.
Лято пълно с топлина,
лято пълно с радост и изненади,
денят е чист изпълнен с добрина
тихият ветрец своята усмивка вади.
Лято идващо със слънцето огряло, ...
Визуализирай ме под нежната си сянка,
притоплила нощта във моя скут,
открадвай ми и дните без осанка,
които разминават се със смут.
Прибирай ги на тясно в твойта пазва, ...
- Добре дошли - изправи се бавно председателят на новообразуваната партия и се усмихна мазно и доволно - Драги партийни членове, знаете целта на днешното ни събиране, но първо нека отхвърлим другите простотии. Всички сме стари кадри, знаем как стават нещата и няма какво да се церемоним. За да спечел ...
Не винаги върви ми, за беда.
Късметът на кръстовището проси.
Сама преплувам черната вода
и нямам принц - през нея да ме носи.
Заспя ли, сто години, сякаш пън. ...
В мрака очите ни търсят пресечната точка на близостта…
А устните ми проправят огнена пътека по твоите сетива…
Препускат пръстите ни – ту нежно, ту малко грубовато…
Цялото ти величие изпълва пространството и дълбините ми…
О, Боже, ти си Дяволът!... ...
Пребиха сънища. Отнеха й цвета на свободата...
Оплюха я с мълви и назидания.
Зашиха устните й. Арестуваха душата й.
Съблякоха я до сълзи от обещания.
Светата инквизиция на истини я върза ...
Раздухвани светят огньовете
На прахосани палещи страсти
С непрегърнати блясъци молят
За рисувани в бяло контрасти...
За разтуха в промени затворени ...
Леко се впускам в голямото нищо
за да чуя, видя, усетя
за да мисля, милея и казвам.
И леко се впускам в голямото нищо
За да чуя тишината как беснее ...
Аз няма да се впиша в този свят,
където има път, а няма облак.
Изгубена, летящата душа
се спъва без крилете си - възнак.
И паднал ангел само ще съзре ...
Проблесна сред китарен звън звезда,
повикана от свирещите струни.
Във миг обгърна нечия съдба
и после в тъмнината се изгуби.
Облечена във бляскави доспехи – ...
***
Сутринта беше тежка. Беше му напрегнато и нервно. Мартин се беше събудил рано и му бе криво. Мрънкаше, въртеше се неспирно в кухнята, докато Красен приготвяше закуската, а на плота все още изстиваше недопитото му кафе. А Дора, детегледачката, днес почиваше.
Всъщност, Крас се стараеше като баща. ...
Дори да дойде ден да си ми чужда,
ела при мен, аз пак ще те прегърна.
Дори и нашата любов да е заблуда,
очите пак ще искат да те зърнат...
Изтекло е морето днес в сълзата, ...
Понякога мразя,мразя безкрайно,
мразя хората,света и живота дори,
мразя,когато се чувствам отчаяна...
Тогава си спомням,че има звезди.
Понякога плача,плача горчиво, ...
В живота си се борим за всичко в що вярваме и с лек полъх
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно, щом нямаш подкрепа и топла ръка, ...
Бълнуваш ли, последните ми устни
светът, с които бях ти обещала,
в които с катинари те заключвах,
била ли съм, дали съм се разляла
по тялото ти или само писък, ...
IX
Лунният диск съзерцаваше безучастно през прозореца тласъците на сгорещените им тела...
Но в мига, в който тя би трябвало да вика от удоволствие, я разтресоха неудържими ридания… Влади изпадна в паника - прегръщаше я, целуваше я, молеше я да не плаче, питаше я какво да направи за нея, защото не из ...