Синьо, необятно е небето,
настъпила е сладка тишина,
самотна е безмълвната луна,
огрявана от падаща звезда.
Сладък полъх милва синевата, ...

Спирачките на влака пронизаха тишината. Вече съм у дома, въздъхна с облекчение младото момиче. Леден вятър я посрещна на гарата в нейния роден град. Тук имаше много повече сняг, от колкото в големия морски град. Голямо усилие й бе необходимо, за да се придвижи с двата огромни куфара до стоянката на ...

Погледът ти е милувка
В чиито дълбини не мога
и не искам да се спусна
Усещам как с очи ме галиш
Нежно и проникновено ...

Недей да увехваш,
ти, царице на цветята.
Надеждата и живота ми са в теб.
Умираш ти, умирам и аз.
Любовта ми е в теб!

На случаен принцип наредени,
прииждат, тръгват си... На смени...
Вторачен поглед в питието,
на дъното заложена монета,
ези или тура, ще свърши вечерта, ...

За любовта, за да обичаш... не е нужно много Ум - достатъчно е да имаш Сърце! Да принадлежиш (духовно и/или физически) на дадена конкретна религия... означава да отричаш другите религии. Има една религия - и това е религията на Любовта.

Аз имах приятелка мила,
пчеличка от кошер на двора,
тя бе ми и бодрост и сила,
утеха след труд и умора.
Когато цъфтеше липата ...

Искам да е пролет,
слънчева, красива.
На цветя да ухае,
с любов да опива.
Сутрин росата... ...

ОЗВУЧЕНА ПРАЗНИНА
(превод от босненски)
И докато искам песента
да се спусне по ширината
на моите рамене ...

Камбанките на звезден смях
събудиха небето.
Отворило очи без страх,
то пролетно засвети.
Но облачната му брада ...

- Здрасти… Аз съм, да… Охо, единадесет часа стана… Така е – по това време се събирахме на пицарията… Недей, че почнах и аз да се облизвам… Да, бе – носят ми салати у дома… Защо поръчки? Моят за какво е? Отива, изпълнява поръчката ми, носи…
Сега съм пред масата, сипвам си бяло вино… И аз се сещам… На ...

Уши ми рокля таралеж - с бодлички,
от паяк взел копринени кълбца.
По джобче има, каза ми - за всичко -
и роклята е с няколо лица.
За делника е сиво - пепелива, ...

Звездите в очите ти са паднали
Изгубиха своя блясък
Сега забравени
Кичури коса впечатлени в съзвездие
Преди бродеха свободни ...

Поисках ти подслон за през нощта
от бурята да мога да се скрия,
постеля да е твърдата земя,
умората за малко да надвия.
Поисках ѝ искрица топлинка ...

Измина една седмица от запознанството ми с Емили Ризинг. Все още си мислех за нея, но нищо не се случваше и реших да я избия от главата си.
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми ...

Откъсвал ли си листчета от цвете,
отчаяно оставяйки едно?
Поисквал ли си някога да пратиш,
тъжно, неадресирано писмо?
Живял ли си във тишина затворен? ...

Небето слиза по ръцете ти -
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги. ...

Да можех да стана сутрин
под слънце юлско, греховно -
с весла на лодка забързана
да тръгна без бряг, произволно...
Без вихър бурен в платната, ...

май е и любов
пречистваща цъфти и
душепрелестѝ

Ах, как времето, някъде едно лято отнесе...
Всяка вечер тогава бродирах луната
и измивах очите на небето от есен,
а пък само за мен ти въртеше Земята.
Без умора красиво рисувах от рано ...

Когато съм на три по сто
и няколко салати,
не питам никога: - Защо,
край мин светът се клати?
Тогава много съм засмян, ...

Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...

Наближава! Много скоро ще се случи.
Ще помета със бяс туй що ме просълзява.
Че този свят дано да се научи,
на мене колко ми е струвало да страдам...
И колко унижения и вричане. ...

Нека безбрежното море,
тази наша любов погребе!
Вълните му да носят надалеч,
безнадеждният, горящ копнеж!
В дълбоките сини води, ...

В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите. ...

Пристигне ли май,
светът става феерия
от пъстри поляни
и танц на цветя.
С дъх на рози и люляк, ...

Страдай тихо, без да вдигаш шум.
Празнично надигай празна чаша.
Брой секундите без звук, наум.
Сетният куршум е в патрондаша.
Прелистѝ из стария албум. ...

Слънцето изгрява в синевата,
за него всеки ден се борим.
И тежка е за народа ни борбата
и нека сърцата си отворим
за лъчите му, за хубав живот. ...

Май съм!... Във годината надничам..
Толкова съм устремен!
Гоня април, бързам да дотичам,
той е вече уморен!
Във торбичката си нося много радост, ...

Зад стъклото огледални истини
пазят съвестта.
И прозират в сънища измислени
чар и доброта.
Огледален образ. Зад стъклото - ...

Защо се изправи пред всички и с пръст ме посочи?
Капе мълчание, в срички, с коварни въпроси.
Стиснах гласа си в юмрук, да не тръгне с крясък
Тук добротата е кът, а вините са влакът,
Дето потегля напред, по неравните релси ...

Шепот и полет се сляха в тревите,
люлка за птици над праг майсторя́,
мостът на залез към мене превит е,
виж го ти, слънцето, пак догоря.
Кой ли с „Върти се!“ Земята ориса? ...

Страх
Нито млад, нито стар. Нито беден, ни богат. Ерген. Не бе грозен, но не и красив. Той беше от тези мъже, с които след като се разминеш, веднага щеше забравиш. И ако го срещнеше утре отново, нямаше да ти се стори познат. Илия живееше в малък град. Обикновен мъж, с незнайни за повечето хора навиц ...

неизчислими
са благàта
и неподвластни
на парàта
неизброими ...

След седем годишен брачен съюз, те все още успяваха да правят задоволителен секс. И сега след секса, двамата запъхтяни, запалиха по цигара и заговориха.
- Имаш ли нови идеи за разкази – попита той.
- Имам…например, двама души, Той и Тя, в един хубав ден като днешния, си говорят. Той ѝ признава, че о ...

Да си бъдеш у дома при мама,
удобно и уютно да се настаниш,
да си облечеш старата пижама
и с мириса на детството си да заспиш.
Да чуеш стъпките на татко, ...