Объркан.
Побъркан.
Луд.
Какво стана?!
Не знам,представа нямам аз. ...

Вали като във някаква безкрайност...
В такива дни съм повече от есен.
Мъглив, студен, банален - (обичайно),
намръщен, инатлив. Безинтересен.
Понякога измислям си компания. ...

Коя съм аз, коя да бъда?
Разкъсват ме въпроси до полуда.
Треперя някога от страх,
че в сън живея, в заблуда!
Красива съм необичайно, ...

Пясъците на Созопол
(всяка прилика с действителни лица е полу-илюзия)
На гарата е прашно и почти задушно. Особено там откъдето запраши автобуса – сто кила прах се вдигна и в ушите ми е едно такова нажежено. Мамка му, пролетта едва се е подала, а май лятото скоро ще я забърше. По стара традиция всеки ...

По стар обичай тръгва дружина,
скъпи дарове дарява нощта,
че добра вест домогват до всеки,
добри гости, коледари.
Добри стъпки в Коледната нощ! ...

Животът ни превръща се във филм,
в който режисьори има много.
Човек с човека не е мил
и всеки гледа строго.
Лъжи и завист, лицемерие.. ...

В тази светла нощ, тъй вълшебна и свята,
аз те моля, Боже, дари на земята –
на гладния Боже, най-топлата пита.
На болния здраве и дълъг живот.
На скитника Боже, дай уютен дом. ...

На улицата тъмна, там
между опустеслите дървета
и капките, ръждясъл дъжд
един самотник търси топлината
на любов родена в самота. ...

танцуваха тази вечер под звездите
а градът бе плувнал в светлина
момче и момиче следващи мечтите
къпеха се в прегръдката на любовта
от съседното кафе звучеше музика красива ...

Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
А трудният път на човешкото общество
лъкатуши от свободата до тиранството.
Не ти си виновен. Човекът те създава. ...

Приятно е да чезнеш в полунощ,
а чувството да тръпне от капризи –
трепери и танцува тук брашно,
звездите ти довяват нови мисли.
Чудесно е да тънеш в самота, ...

Вчера вървях два часа след непознат,
Два часа вървях след един аромат.
Запомнила съм тежкия мирис,
бих го познала от километри дори.
Очите затварям - пред мене си ти. ...

Капчици роса кацнали върху листа
Нежно гледат ме в очите
Небето е изплакало сълзите.
Вървя си боса по тревата
и мокро гали ме росата. ...

Извади пуйката от фурната и я занесе в хола; побърза да я разреже, като внимаваше много да не се изгори, и след това започна да раздава сочните порции по шестте красиво и луксозно декорирани чинии, които изрично бе купил, за да отпразнува такъв щастлив повод.
Bидя веселите лица на любимите си родите ...

Видният германски журналист Гюрген Грот беше твърдо решен да научи истината за странните събития, които се разиграваха напоследък в най-различни кътчета на планетата. А картинката се състоеше в следното. В транспортни средства, осъществяващи международни рейсове - самолети, автобуси, влакове, се кач ...

Тишината ми каза тържествено:
"Обладяй ме със смях
и ще съм твоя до смъртната прах
на плача ти рождествен!"

Цял живот ти вървиш - все напред,
а земята е топка от лед.
Без да има пролет и лято.
Само студ и ледът под краката.
Цял живот по леда - все напред. ...

Клатушка се пияният стрелочник,
семафорът объркано примига,
и релси се извиват, безпосочно,
за влакът, който тъй и не пристига.
Помахват тихо сгърчените клони. ...

Тежка сватба
с цял керван розови слонове
под прозорците -
махат бавно с уши и хоботи;
те не тръгват за никъде ...

"Време е! Денят пристига." -
пее утринна авлига...
Колко кратка бе нощта...
Гасне тихичко луната,
тъй присяда ми тъгата. ...

С каква унила равносметка
изниква времето пред нас:
неуморимо дълга гледка
и погребален глас!
Предупредителна жилетка ...

Не вярвах, че един въпрос… едничък
- макар и непростително вулгарен -
ще разруши в приятелството всичко,
което съм обичал. Че ще пари
така жестоко страшната вина ...

Заспиваш ли?
А трябва да се будиш.
Алармата звъни.
А само преди мъничко
свали ...

Част 4
Колкото до продължението на самия ритуал - бях поставен на много стар стол преправен предполагам от майсторите на шматороците на нещо като трон.
Седнах там.
Всички застанаха в полукръг.
Един друг от приятелите прочете нещо като вербална нота, в която компанията, обръщайки се към мен, като към ...

Неподредени мисли? – Не, невинен!
Е, погледът ми може да е рошав
под клепките от листи от смокиня
и сигурно е грапав. Може. Може
и да сънувам цветовете в ноти, ...

Помня, че имаше гара такава.
Споменът диша в живот прероден
с два коловоза безсмъртни и прави
и с анонимен стрелочник снабден.
Времето беше горкия стрелочник, ...

От жестоки схватки с морски вятър,
събуждат се птици, заспали призори.
Нещастна случайност разцепва пясъка
и изважда на показ забравени факти и следи.
От злобни настроения на разгонено ято, ...

Аз загубих моя малък брат.
Студената земя го прегърна
и той потъна в нея...
Няма го вече тук, на този свят...
Само в съня ми веднъж се завърна,,,, ...

Водата ме зове!
Смирение...
Пречиствам се от хора,
случки и любови,
измамни радости, ...

Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв ти ...

За мечти безпардонни голяма,
срамно млада за лесен живот,
най ме тегли към пътя за двама,
вечен рай с доживотен хомот.
Нишки две се преплитат и сливат, ...

Вечерта с ниска мъгла, по дерето се стича.
Виждаш само суха трева, с цвят на светла лисица.
Замирисва на пушек, на запалени печки.
Уж е есен, а суша е. Пукат сухите клечки.
И листата шумят. Стъпки чуваш на бездомното куче. ...

- Ще ги женим ли? - попита вяло той, знаейки колко са придирчиви трите стари моми.
- И да, и не... - отговори Хелга и погледна съзаклятнически.
- Е как така! - възнегодува Херцвалд и бутна настрани празната си чаша.
Хелга му подари най-хубавата си усмивка и започна да обяснава с равномерен тон.
- Не ...

Откакто съществува, човекът размишлява главно за три неща: Вселената, човека и обществото. Представата му за тях, трите, съставлява неговия мироглед, а общият мироглед е най-важният цивилизационен и обединителен компонент за всяко общество.
Малкият човек – творение на природата, е част от голямата В ...

Погледът ѝ е безкрайно син,
дори очите да са черни.
И кожата ѝ синя е - пред теб
в душата синя виждаш бездни,
в които да потънеш. Но летиш ...

В очакване на зимата
гората опустя.
Птиците ги няма.
Тревите спят.
Мъглите се събират на ежегоден бал. ...

Той се усмихва много красиво,
а в очите му приказно синьо.
Той е море от любов в моя живот.
Моята приказка цветна със него започва.
Принца ще кажат не идва без кон, ...