Топли лъчи ме галят,
макар навън да е студено,
че ти за мен си раят,
че злото сякаш е сломено.
Искам след дълга раздяла ...

Бях просто пътник, запилял се в мрака.
Забравил своя път и своята луна.
До бездна спрях и взрях се да намеря знака,
но вместо знак, дочух й песента.
Едно момиче цветно приближи ме. ...

Случилото се през онази зимна нощ съвсем не бе в разрез с нормалното, но пък и не противоречеше на истината. Или може би, се лъжех!?
Май виновни бяха необичайно ниските температури. От седмица студът бе сковал всичко наоколо и допълнително с непрогледната мъгла не позволяваше на хората да съзрят сне ...

Дръпни онази струна – да се скъса
като прекършена глава на гургулица.
Мелодия ли? Като чук да блъска
етюд за смърт, прераждане на птица.
По лъка на цигулката се стича ...

сладостта
е потекла в артериите ни
и вискозно и гъсто
от нея отмалят ръце и крака
златни нишки ...

Тегнат жълтите гроздове, чакат ръка на грижовен стопанин,
доземи се превиват лозите и пъшкат кахърно.
Пуста къщата, чака стопанка чевръста по тъмно да стане,
в бял, кенарен месал хляб и сол да загърне.
А сред нивата ронят зърната си, жълти сълзи кукурузи, ...

Ама такъв си е, Нинке, преструван…Оня ден кучето захапало някакъв жетон. Отде го намери – нямам понятие. Но го захапало и аха - да го глътне. Викам му на моя: „Махни го, махни го!“. Той хвана кучето, отвори му устата и взе да рови… Не, те с кучето се разбират, онова има страх от него и търпи подобни ...

Пита ме жена ми – дали знам нещо за някакви си Грозев и не помня какъв там, дето преди стотина години ги предлагали за Нобелови лауреати.
Казвам й, зает усилено да изглаждам със задник дивана, че изобщо не ме вълнуват гръмогласните графомани от него време. Още повече, че смятам Нобеловите награди за ...

Ти незнаеш, колко те обичам,
как на бог за теб се моля.
Заради теб, на просяк аз приличам.
Но неще изгубя, голямата ми воля.
Нощем, мисля си за нас. ...

Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми. ...

Преминаваме бавно отвъд и поемаме тихо нататък.
А мъглата се движи над нас и ни бавно повежда.
Ето крачка напред. После друга. А после вратата
на заветния вход, на последната наша надежда.
Оптимизмът ушива крила и диктува посоките. ...

Звездната кралица,
отдавна е пленена
и живее в кулата
на старинен замък.
Пътя към него ...

Мога да прескоча всяка пропаст
Да скоча в дълбока вода
Мога да летя
Дори да местя планина
Само да знам, че зад гърба ми си ти ...

Един селянин отишъл при стареца от планината.
– Живях дълго, но научих малко. Ти, старче, знаеш всички земни тайни. Кажи ми ги, за да бъда полезен за селото си.
– А какво ще ми предложиш в замяна? – попитал старецът.
– Каквото поискаш. Бездруго нямам какво да губя.
– Така да бъде. Ще дадеш обет за м ...

Вкъщи вече се говори
как Росина с брат и Рори
първокласници ще стават.
Че моментът наближава,
все по-ясно си личи. ...

Всеки говори за мечтите свои.
Най-често пишем за любовта.
Дали от радост или мисли мои,
аз зная има страх от страстта.
А тя напредва, идва без да пита, ...

Като сива вълчица душата се лута,
и с прояжен див вой призовава снега.
Нито заешка диря, ни следи от кошута,
само хищно озъбена бледа тъга.
Изостави ме моята глутница вярна, ...

Разкажи ми за твоята вечер,
пак ли пиеш вино на екс,
да убиеш горчивите думи,
та да легнеш спокоен нощес?
Да ти клепне сънят на очите, ...

Стихът ми-
нескопосан,
нешлифован,
неримуван,
но накъдрен ...

Пренепостижими Отче
и пренеобятний
и преблагодатний
слава Тебе

"И аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
Ромен Гари
Вървя по въздуха. Пред мен от нищото
изникват блокчета гранитна тишина.
По тях пристъпвам. Думите притиснала ...

Не мога да се спра да те целувам.
Дъхът ти е горещ безкраен ден.
И пръстите не спират да рисуват
по кожата - коприна и сатен.
Ръцете ми в косите ти се скриват, ...

Сред хилядите спомени желани
стар дявол запълзя по съвестта ми.
Започна да разчопля стари рани
и с кървави корички да се храни.
Попитах го, втрещен от тази слука: ...

всички работни
места за продажници
пак са заети

Най-скъпият подарък имам на света.
Истинско куче - приятел за игра.
Казва се Роко – порода вълчак.
До него изглеждам същински юнак.
Негов дресьор съм заставам отпред. ...

Обиколих света
търсейки думи за полет.
Уморена от хорски слова
душата жадуваше пролет.
Желана свобода! ...

Защо мълчиш?
Разкъсаха те,
разкопаха те дълбоко
до недрата -
без упойка, ...

- Ах, ти, от де взе се, палавнице-хубавице,
спри се, стига пи ме, не остана ми душица,
нощем в сънищата препускаш и живееш,
денем мислите обсебила - владееш,
мяташ ме от полюс в полюс - хем по теб горя, ...

Геометрията е странна наука. Тук има прави, криви, успоредни линии, диагонали,
перпендикуляри, височини, хипотенузи, диаметри, радиуси и какви ли не линии.
Тези линии образуват различни и разнообразни фигури, чрез хиляди и милиони комбинации.
На тези фигури им се изчисляват лицата, и им се смята оби ...

Всичко което виждам са две кафеви очи и една топла усмивка – това ми подари.
Много неща се случиха и много повече ще се случат, но ....
Винаги ще пазя спомена за две силни ръце и една нежна прегръдка.
Нима ще отречеш, че за теб е било по-малко важно, че си обичал по-малко?
Никога не ще те забравя, з ...

Момчето е ужасно уморено.
Да ходи срещу вятъра на думите.
Да моли от любовни въжделения,
за обич, огладнял до лудост...
Но рухна отведнъж. Като грамада. ...

рано ранѝли
кокичета с пролетно
свежи копнежи
роят се сред земната
гръд и с любов я поят