Завръщане...3
На светлата памет на Майка ми...
Отново се връщам във Родния край,
не минала болка в душата дълбай:
за всичко, което Животът отстреля, ...

Не ме жалѝ! Ела, ще ти отворя –
нищо, че краката ми са тежки.
Чаша вино?... И да поговорим.
Ако искаш ще запаля свещи?
Ти седни, аз ей сега ще дойда – ...

Уморен съм от тази съдба,
не живот, а безумна корида.
Всеки ден е позната война,
всяка нощ - забранена Колхида.
Нямам скъсани ризи за даване, ...

Ти - тревога и в съня,
от трепета в душата!
Ти - тревога на мъжа,
опознаващ ти света!
Ти - тревога за съдбата, ...

Искат хората да сме добри,
но само да ни гледат отстрани,
дали се вписваме във обществото,
ако ли не, обикновено гризваме дървото.

Тежко сълзите на Бог квасят
сухата, пропукана земя...
Просмуква се хладния дъжд
чак до недрата...
От песента му слухът, ...

Очи на кошута.
В косите ми - злато.
Тупти ми във скута
горещото лято.
Ръцете ми нежни ...

Усмивката ѝ беше ослепителна като цъфнала роза през май. Очите ѝ като два зелени нефрита. Косите ѝ като гарванови пера. По-хубава от нея нямаше в цяло село. Когато говореше мед ѝ капеше от устата, все смешни неща разказваше и всички се заливаха от смях. Беше с добро сърце. Само едно не ѝ беше хубаво ...

Червенокоси, руси или тъмни,
с очи зелени, пъстри и кафяви.
Сърцата ви – дълбоки бездни, стръмни,
душите ви – безбрежни океани.
Съзирам пъстротата ви игрива, ...

И тази вечер луната пак ще грее.
И пак в нощта ще търся идеал.
Без въпроси, няма и да питам!
Къде изчезна любовта!?
Дали на всеки му се връща... ...

Във времето на листопада
Земята е застлана с листопада
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят... ...

Бъдеще...
(фентъзи)
Получили Живот назаем
мечтаем си през Вековете,
все някога да разгадаем ...

От много векове по нашите земи
живеели са велики царе и царици.
Всеки оставил нещо от своята душа,
днес да сме горди, че я има
България! ...

С душата си, взор към небето обърнала,
земята прегръщах – добра и красива.
Сънувах Луна, плачех, че съм се върнала,
садях стих, след стих там – в небесната нива.
Прости ми, мой Отче, че съм се съмнявала ...

Шеста песен от втори албум с малко по-източни мотиви.
Приятно слушане!

Кой каквото ще да казва, но ние тук сме си добре. Все свои хора сме.
Кой какъв, обаче всички сме си ние. Различни. Ей го дядо Пешо – завещал апартамента си на племенниците и дошъл тук при приятеля си Кольо. И не ще да излиза, камо ли да общува с родата. Въпреки че те често-често се интересуват от зд ...

Не ми носи цветя откъснати
за женски празници – обречени!
Но докосни ме с нежни пръсти
събрали в шепичка морето ни.
Ах, как ухае розата на славея...! ...

мисля те във всяка светлина
как си пиеш кафето сутрин
как гледаш нагоре с присъщо
озарение и хем във устрем,
хем в покой, си повод за вина ...

В един живот объркан, страшен
изпълнен с толкова тъга.
Едно дете така изплашено
започна да гради стена.
Зад таз стена му беше силата, ...

Ранната утрин беше мъглива, вълните бяха малко по-буйни от обикновено, спускаха се по брега малко по-забързано, а в небето, което се сливаше с водата се носеха чайки.
Елисавета наблюдаваше тази гледка и не вярваше на очите си, че всичко това е реално. Това беше движеща се картина, реална я правиха к ...

Сърцето ми…
спешно се нуждае
от пейсмейкър.
Нелечима е аритмията
без цветята, които ти ...

На вън вали и далеч си ти,
в прегръдката ти топла да се скрия,
от дъжда суров да се прикрия,
с любовта ти нежна,нека се пропия.
Реалността мигом да забравя, ...

Знам, че
от мислите ми,
толкова нежни и обични
мога да направя мамо аз за тебе
букет и с не от свила панделка ще го ...

КОГАТО ВИРУСЪТ НА КОРОНАТА
ПРИСТИГНА В БЪЛГАРИЯ
(Римейк от 23.11.2014 г. в „Откровения“)
Когато заразната болест Корона пристигна в България, властите бяха готови. Както бяха готови преди за борба с Ебола – друг враг на отечеството. Но преди шест лета.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диа ...

Човекът без думи е просто съд,
в който тече и бие студена кръв, обвита в плът.
Сам-самичък се разпъва на кръст,
щом срежат пъпна връв.
Човекът е щастие, но и омраза, ...

Каква жена!
Не знам дали е сън.
Дали е смърт или спасение.
Каква жена премина вън,
Та всичко стана без значение. ...

Пролет идва, цвънаха цветята,
дървета, птички пеят, казват,
пролет идва скоро, всички се
радват,
нямат търпение децата ...

Тази вечер небето е толкова звездно,
че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен.
И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе
малък ангел - вестител на нашия утрешен ден.
Ще притвори криле - бяла нежност от лъч изтъкана ...

Честит празник на всички момичета,
вместо цвете ви давам стих.
И недейте сега да отричате,
майки, баби с погледът мил, тих.
Да сте такива зная обичате ...

Пролетно
Великденчета разцъфтяха,
мъничета в трева.
Сини кат небето...
блестят на светлина . ...

Почивката дойде след тежък ден,
изненадващо почука на вратата!
И каза, че съм още млад и може би зелен,
за да си продам на дявола душата..
Душа която някак остарява, ...

Вдъхновение от:
"Две хубави очи...
... страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях... "
Автор - Яворов ...

Моряци...
Морето (казват!) е безкрайно –
брегът е просто вълнолом...
Ала́ за нас – и не случайно –
то просто е обичан дом... ...

Луната и тя
Отново е тук, покоряващо луната огря.
Пробуден от красивия спътник светлина.
Отваряйки очи, опитвайки да прикрие с ръка.
С усмивка се взирам в небесната омайност на вечерта. ...

Честит празник скъпи момичета,
вие, които цял живот ни обичате.
Детето, момчето, съпруга.
Проплакало, сбило се, кривнал със друга.
Галили, вярвали, сълзи преглъщали. ...

Очите ти все още светят
С блясъка на младостта!
Косите ти все палаво летят
Озарявайки те с радостта!
Усмивката ти лека и сияйна ...

През 1996-та година бялата къща с табелка – образцов дом, беше най-забележителната и хубава къща в целия квартал. Разгъната на три етажа – с шест огромни тераси накичени със саксии, с пъстри петунии и двор, също толкова спретнат и богат на екзотични храсти, дървета и цветя, някои от които виждах за ...