Очите си затваряме сами,
за лошото, което ще се случи,
душата ни - наплашено е куче,
и тихо безразличие ръми.
Себичност злобно зъби се, ръмжи, ...

Доверие
Аз чух те да пееш и пееше чудно,
и бе Тържество песента!...
Но после замлъкна...Нима ти бе трудно?...
Нима те рани Любовта?... ...

Цената
Във мислите си често се завръщам
при миналото – вече тъй далечно...
И Детство – от една в руини къща –
със спомените ме преследва вечно... ...

... ... ... Веке цел месец се мота по белио свет неква сътвер, дека и викат курено вирус!
... ... ... И я се дзверим сал у тевелизоро, кога кой ш`да излее `а се шашави и `а ни предумва `а се омотваме с парцаляк през ýста, що он, таа гад виросо щел `а улезне от там у назе и саде `а ни изпотрепа изнет ...

La mattina qualcuno va nella stalla a mungere la vacca riempiendo un tegame, sale gli scalini, attraversa la porta col chiavistello ed entra in cucina. La stufa, in inverno, già calda perché costituisce l’unica fonte di riscaldamento, è pronta ad accogliere quel buon liquido bianco, denso e profumat ...

Здравейте, не съм правил до сега подобно нещо. Композирах музиката и я съчетах с текст от моя проза която съм писал преди време, не знам как се е получило, но ми е за първи път.

Когато кашляш като тютюнджия
и гледат те накриво във метрото
сакън - да не би да си от тия
зарáзен - пратеник на злото...
Че си заразен не е ник'ва тайна ...

Метафизично
(ретро)
Искам да си тука,тръпнеща до мен,
да ти кажа колко мъчно ми е днес
и да си говорим дълго без да спрем ...

Всяко минало си има лице. Не знам дали си виждал лицето на своето! Днес те виждам за пръв път. Кое виждам първо ли? Ами... Предполагам, че искаш да знаеш повече и от кокошката за яйцето, и не се прави, че яйцето, онова от което започва живота ти, същото, със счупената черупка, със сивеещата си белот ...

Кажи, че е за най-добро и животът ще продължи
Пожелавам ти късмет и щастие
Няма да се опитам да те задържа
Не мога да те накарам да останеш, ако не чувстваш същото
Колкото и да боли ...

Мислите ми обсеби с любовта си,
за теб мечтая нощ и ден.
Не преставам двама ни да виждам,
слети в жарка, огнена прегръдка.
Душата ми теб зове ...

Не можах да заспя от вълнение, не можех да повярвам, че Ник беше в къщи, запозна се с майка ми и май тя го хареса. Тя рядко харесваше някое момче, дори трудно прие приятелството ми с Ема, но сега се радва за мен, когато се сприятеля с някого. Взех телефона си и погледнах часа, вече беше станало три, ...

Ние обичаме парата,
тя идеалът ни е днес.
За да я имаме, използваме лъжата,
че целта ни е народният интерес.
А всъщност нашият е важен, ...

Дави сълзите ни мокрият сняг,
пада лапавица тежко и киша
пустата улица стели в сумрáк,
влага просмуква се, трудно се диша.
Предизвестено едрее страхът ...

Уморих се от несбъднати любови.
Проекти за щастливо разминаване.
От хладни до замръзване, особи,
"объркали", че взимане е даване...
Накрая осъзнах самодостатъчност, ...

Ще остана заключена в моето лято
(пренасити душата с тъга всяка зима).
Ще съм топла вълнá. Песъчинка, която
се загнездва на меко в сърцето на мида.
Да се люшкам в ръцете на залез от юни ...

Не позволявай
да ми вали върху думите -
прецъфтели бадемови стихове,
крехкорозови, сякаш от тях
пролетта ще излюпи ...

Преродих се, пак съм в тия.
Киликанзерът е тука –
моногамен, със сюрия
аватари във Фейсбука.
И флиртува безобразно – ...

Миета - Милано е там, където се изгубих
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Valerio Carboni, Karin Amadori & Vincenza Casati
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Авт ...

Свикнали сме с фразата, че между гениалността и лудостта има голяма прилика. И все пак, в какво се припокриват и в какво се различават тези две понятия?
Гениален ли е лудият и луд ли е гениалният?
За да ви отговоря на този въпрос, уважаеми читатели, ще започна с нещо като дефиниция. А тя е следната: ...

Нейде в Австралия, много на юг,
на дивия бряг акостирал Кук.
Със сигурност знае се - щом го видяли,
аборигените го изяли.
Защо обаче изядоха Кук? ...

Колко нощи безлунници
свивах в шарена кърпа?
Пазих ги кротко за празници,
в сърцето ги скътах за дълго.
Ходех по чуждите друмища, ...

От пропагандите напразни,
комай ще стана за резил,
от короновани заразни,
конякът, казват, лек че бил.
Зад маска хич не се и крия, ...

Една прашинка тъжна и самотна
във шепите на времето проплака.
Но аз дочух сподавения вопъл
и вече знаех тя че мен е чакала.
Приличаше на мъничка светулка, ...

Продават днес живота на промоция.
Той даже пет пари сега не чини!
А снимката с въпроса си ме боцна.
Срамувам се край нея да премина.
Жена ли е или пък мъж без име? ...

ВОЛШЕБНЫЙ МЕСЯЦ МАРТ
Нинель Долговязова
Волшебный месяц март, ты снова на пороге,
В сиянии лучей - дыхание тепла.
Слезой растает снег, уйдут зимы тревоги, ...

ГЛАВА 10
ДАНА
Зимата на 1989 г. се приближаваше към своя край. Късно вечерта, връщайки се у дома, след занятията в института, стоях в очакване на автобуса и видях пийнала компания, която задяваше момиче, минаващо отстрани. Момчетата бяха в добра физическа форма. Уверени в безнаказаността си, те бяха ...

И не остана нито камък,
срути се селската ни черква,
свещените скрижали - с пламък,
написал Бог. Човек зачерква.
Пропи се попът и повръща, ...

Петък.
Летя. Като птица. В кафез. В самолет съм. Магдалена държи ръката ми. Минаваме през турболенция. Лека. Тя се привежда към мен. Шепти в ухото ми. Разбирам, че не се страхува от смъртта щом ще умре с мен. Разсъждавам дали ако започнем да падаме ще усетя удара със земята. Или ще загубя съзнание в ...

Сложно, твърде сложно живеем. И от там идват всичките ни беди. А може попростичко, по-нормално да се живее. Най-напред да започнем с речта. Да разберем, че да казваш каквото мислиш и да мислиш каквото казваш не е едно и също.
И да опростим взаимоотношенията си. Така и децата ще са по-наясно със свет ...

1.
Рекох да се пенсионирам. Някак си… Не ме удовлетворяваше вече работата. Средата, целите и задачите, натискът отвред, усещането за мръсни игри и корупция в директори, инспектори, всякакви просветни чиновници, съпруги на важни мутри и „бизнесмени“, отличаващи се с некадърността си и нежеланието да ...

Здравей, приятелко моя, здравей!
Пред белия лист отново стоя.
Безброй неща искам да кажа -
с кое да започна не зная.
Грипът? Бежанците? Войната? ...

Люлее пътник срещу вятъра стебло,
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка ...