Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...

"Сега си дълготраен, като дъжд",
ръждясал спомен с болката живее,
огрее ли Луната, изведнъж,
в сърцето арфа сребърна ще пее.
Насън изкупвал нечия вина, ...

Рожденният ти ден е, а тебе пак те няма -
И спомени в очите ни ридаят.
Отиде си тъй млада и отвори ни в сърцата рана,
остава ни надеждата, че смъртта не може да е краят.
Там някъде си в свят изпълнен с красота, ...

Без бряг е времето. Времето - върховна, неконтрулируема стихия, носеща със себе си непоправимите грешки на своя период, на нарушените обещания, на предателството, на безкрупулното човешко отношение. Метафоричните думи на Хамлет са израз на болката, която изпитва младия принц виждайки пукнатините не ...

Това, което у хората наричаме въображаемо, при компютрите е виртуално. За да ползваме компютрите пълноценно превключваме многократно техните програми, от една към друга, но понякога компютърът се поврежда, обърква програмите и не ни върши работа. Тогава обикновено казваме: "Този компютър, пак се поб ...

Забулих се с воала на нощта.
Дори звезда в косите ми не грее.
Безсилието вие срещу кървава луна,
на Вярата преспивна песен пее.
Черна дупка ме поглъща ...

Неделя е, снегът не се топи,
защото сняг, така и още няма,
наивните "бамбукови" мечти
са още с пъстра, есенна премяна.
Студено е, но някак поносим ...

С китарата припяваш си по слух,
бунтуваш се и тясно ти е в Рая.
Събуждаш даже Бога полуглух.
В"...небето с диаманти" и безкрая.
В нозете ти се вие Млечен път. ...

Тя носи гените на трудолюбието и на добротата, които е втъкала успешно в стана на съвремието и изплита живота си ден след ден. Нейната красота се е съхранила през вековете и с гордост се нарича българка.
Колко сила е нужна да бъде в рамките на един ден и дете с децата, и майка, и съпруга, и служител ...

Несподеленост
блъска ме в гърдите,
мечтата ми по теб души,
дори в съня ми
през сълзите ...

На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра. ...

Две слънца,
сутрин едното
пее за деня,
за новото начало
Свети и огрява, ...

И лудите имат нужда от обич...
макар живеещи в измислен свят
те виждат нещата в живота
по добре от всички нас.
И лудите са хора... но измамени ...

И дълго време ти не се обади,
години знаеш ли аз колко съм търпял.
Създаде между нас невидими прегради,
а аз наивен - света около тебе бях създал.
Мечтател, оптимист или глупак, ...

Разминах се с разбито огледало –
минавах покрай него, за беда.
Къде ли е било, когато цяло,
стояло е на нечия стена?
Попивало от мигове на страстите, ...

Изскърца нещо в тишината
Сърцето ми за миг замря
Очаквах го, и новината
Че е дошъл обходи цялата мах'ла.
За жалост беше минал вече ...

Мъгла и студ полягат на паважа
и аз се крия в стария балтон.
И се срамувам тука да го кажа,
че вътрешно издавам адски стон.
От страх сърцето сякаш ми замира - ...

„Има толкова много поезия,
между светофарите, под опънатите жици…“
Гери Турийска „Когато живееш с котка“
Докато ме има в мислите ти, има поезия навсякъде –
в ключодържателя, ...

Наречени шестнадесет парчета,
стаени топло в баницата спят.
Като звън от сребърни звънчета,
пожеланията искрени звучат.
Да бъде здраве по земята, ...

Стиховете са като деца,
толкова са искрени и честни.
Говорят всякакви неща
и понякога са много смешни.
Те викат, плачат и кипят, ...

О, рутър!
Три седмици младите дружини без интернет седят.
Горди оператори трепетно повтарят, техници зоват.
Дванайсети път орди техници адреса налазват, за рутър сноват.
Мъки ужасни! ...

Тоя половин час се разтегля до четиридесет и пет минути преди криминална лаборатория да се върне у дома. Единият от колегите на капитан Вентури се позиционира стратегически срещу рутъра и започва да го гледа втренчено, белким тръгне, а другият тръгва по нишката на Ариадна, сиреч – телефонния кабел. ...

Слънце грее над полето,
когато дъжд вали из ведро.
Разумът не слушаше сърцето
и все гледаше с добро.
Тютюневи облаци се вдигат ...

По " С ПРЕЧУПЕНО КРИЛО"
на Ангелче13 ( Паднал ангел)
Обещах да открия и зная, че има
работилничка, дето поправят крила.
Още помня студа на полярната зима ...

Ако утре вече е ледена кръвта във вените ми,
ако небето е решило да ме прибере,
ще пораснат най-величествените цветя-плода на бремето ми,
там където ще заспя за векове.
Ако утре моят смях остане само спомен ...

Светът устроен е еднакво,
раждаш се а след време ще умреш.
Живота чувала съм казват ,
че е дълъг , други че е къс.
Дали за добро или за лошо ,тук си на земята, ...

06.12.2019
(Д.Илиева)
Когато плаче ти се силно,
И душата иска да крещи...
Но в гърлото заседнала е буца, ...

- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ...

Гошко, близо пет години
искаше да полети!
Към Луната да замине
и далечните звезди!
Той реши, че тази зима ...

Нощта разцъфтя от любовни ласки,
от допирани с устни,
луната светеше над нас,
а цветята се усмихваха в екстаз!
Нощта, окъпана от любов, ...

Когато те „прегърне“
някой напълно непознат,
разбирайки те без да съди,
като всички други на инат.
Когато интересува се ...

СКИТНИК
Отпрати ме...
Станах скитник без Любов.
Срещам красиви очи,
но търся твоите. ...

От смъртта се върнах,
прекрачих прага й
и седем часа
във вселенията й
се лутах. Тъга там няма. ...

С песента ,,Свята Мария" аз Соня Станчева и Кирил Гунчев Ви пожелаваме Светли Коледни Празници!
Музика и текст-Соня Станчева
аранжимент-Кирил Гунчев
беквокали-Стела и Преслава

(Продължение от 6 декември 2019)
III. Слава
Слугувах! Роб на чужди и на близки...
Присядах сам на масата с поклони.
Дояждах после техните огризки... ...

Дай ни малко тиха вяра
и ни подари надежда!
Грешките ни се повтарят,
а светът е луд изглежда.
Знам, тъгите се разстилат, ...

Тоз спомен винаги топлеше душата на Агата в мрачните дни. Спомняше си как майка ѝ решеше дълго време косите ѝ на двора в топлите следобеди в началото на лятото. Постилаха някоя черга под бадемовото дърво, а около тях розовееха цъфналите божури, дето бяха нашарили цялата градина. Слънчевите лъчи се с ...

Въображението е най-мощният мисловен инструмент на човека, за опознаване на света. Когато вниманието му се насочи към непознато, неизвестно нищо, което той иска да опознае и да превърне в известно и познато нещо, първото и най-важното негово деяние е да избере правилния въпрос, от многото, които нем ...