Какъв по-голям носител на светлина от симпатичното жълто (а понякога оранжево :) ) кълбо. топлещо ни с лъчите си всеки ден... ;)
Чудо!
Събуждам се с огромно нежелание,
усещам как леглото ми ме дърпа,
настрани обръщам се след кратко колебание ...

Известна истина е знам,
че ние, хората, сме грешни,
грехът ни става по-голям,
когато някой грешник срещнем.
Вървя по грешната Земя, ...

Здравей, моя любов неочаквана!
Като огромна вълна заля ми сърцето,
отне ми дъха и ме издигна в небето.
Сякаш жаркото слънце погали
нежно страните ми, ...

Сълзата е лале в зелената трева на тъжен поглед.
Разцъфва във откритото небе.
Разлиства страници на птичи полет,
побрали крехкия живот в едно море.
Ухае на любов цвета червеноален. ...

Вчера се развихрих по градината, а вечерта, едва влязъл вкъщи, отпуснах уморена снага на дивана.
- Жена, я сипни малко ракийка, че да ми върне силиците!
Ех, преди години бях по-държелив, но пък ракийката не ми се услаждаше толкова, като сега. Да се чуди човек, кое е за предпочитане…
Жена ми е оправн ...

Аз имам много грехове,
платих ги всички без остатък.
Живях с вдигната глава
и ще продължа така нататък
Не блазнеха ме слава и пари, ...

Когато нещо, или някой ни нарани - плачем. Плачем за любими хора, животни, места... И ... се нараняваме. Жестоко! До смърт! Не си даваме сметка, че нараняваме и земята! Тя е жива! Държи ни в шепи! Храни ни! Пои ни! Забавлява ни! И, когато ние се бием - тя страда! Ние я палим и не чуваме как стене от ...

Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя, ...

Лист дървесен пада на реката,
отнася го тя далече.
Тъй и на мен мечтата
няма я в живота ми вече.
Тя - любимото момиче, ...

Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам, ...

Не е той Ерос в миг на страст безумна,
но стихвам щом го зърна – сладък блян...
От топли длани в звездна вечер сгрян,
как буди в мен една тъга бездумна...
И как дивѝ ме тази кроткост лунна... ...

Заспах, събудих се - среднощна жега.
Въртях се, мижах - никакъв ефект.
Картинки чоплих по тапета.
Накрая хвана ме съклет.
Заспах. Сънувах, че се будя. ...

Ослушвах се за гласове от зимата,
но няма как – миришеха липите,
а някому, все още бях "любимата"
за други, вече бях любов изтрита.
Измамно се промъкваше и лятото ...

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...

Нетраен сняг е навалял
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо ...

Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!
А хоризонта над него все мълчи. ...

Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпру ...

Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...

Шеста песен от албума...
Приятно слушане и очаквам вашите коментари!

Мнозина бъркат поезията с находчиво римуване. Така всъщност те я превръщат в елементарна алгебра. А алгебрата и поезията нямат и не могат да имат нищо общо. Лично аз винаги съм се разграничавал от алгебристите. Желая им крепко здраве и да продължават да пишат своите алгебрични изрази. Така те стават ...

Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори ...

Небето беше синкаво стъкло
и сиви тротоарите мълчаха.
По нищо не личеше – днес било
е време за вечеря със съдбата.
Аз влязох вкъщи, беше тихо там ...

Беше ли ти интересно?
Зная, че не е уместно,
но ще те попитам в края,
истината да узная.
Може Рори и Росина ...

Във стих сравнявах те със древните икони,
но щом за първи път на живо те видях,
разбрах - напразно съм в мечти Михаля гонил,
и по-добре, че да го стигна не успях...
Със тези татуси на змии, скорпиони ...

По барове осъмвам цяла вечност,
със градуси четиресет и два.
Опитал съм отдавна всяка течност,
приличаща на огнена вода!
Харесвам - Кехлибареният Джони, ...

Все напре́ко и накри́во!
Що така рогато, джа́нъм?!
И на мене ми е сиво,
че по тъмното съм станал…
Във аптеката отивам, ...

Когато след време се върна назад,
над тъгата си днес, ще се засмея.
Ще се питам, защо не съм млад,
безгрижен и весел да си живея.
Но как, когато сърцето ми иска, ...

С яростна стръв по следата ми кръшна
тичай пак, викай ме, хващай ме, дръж ме!
Нося в черупка сърцето си рохко.
Ще се изтръгна от клетката с грохот –
ох! ...

Как би могло да има втори пламък
и втора клетва на едно сърце?
Веднъж когато жадно е горяло,
как би могло то някога да спре?
Как би могло да има втора мъка ...

Угасва бавно дневният светлик,
не свършва с него дългият ти ден.
Блести в нощта самотният аплик,
огрял труда ти преблагословен.
С младежкия си патос зареден, ...

Светулка прелита нощес,
И пърха с криле през мъглите.
И щом я види човек,
веднага си спомня звездите.
Че много мечти е забравил, ...

Създанието прегърна матрицата. Плъзна гнусен език по вътрешната част на хиляди монитори, и се изпърдя гръмко. Подуши се само под опашката и с удоволствие се близна на същото място. Опиянението от нереалната реалност го докара до самия ръб, а и една крачка след него, на оргазмената (виртуална) еякула ...

Две ръце с цвят на мокър пясък
Две очи – с любим детски блясък
Карамел разтопен по устните ми ненаситни
В тези очи общи спомени стаени
В усмивка спокойна стопени ...

Нощта засвири от есенни вопли,
край нежен звън от върби.
Млада с буйни коси и пивни устни,
стои до любовните дъги.
Сладни нощта, до остарялото вино, ...

Тази година купонът беше юбилеен: вече 5 години след завършването великолепната седморка устройваше станалия традиционен купон на една и съща дата след завършването.
И макар и някои неща да се промениха: Стоян се ожени и очаква 1-вото си дете, Гошо 3-та година живее с бившата колежка, онова готиното ...

Когато се изгубиш в лабиринт от фалшиви вини,
на подла хорска злоба, завист и грозни клевети,
пътека бяла от слънце бяло над облаците сътвори,
на криле нови с вяра нова дръзко и високо полети,
и отново адът тъмен в рай светъл ще се прероди, ...

Стъпки по пясъка – бял отпечатък.
Сбор от големи и малки пътеки.
Бряг до безкрай, а за толкова кратко
нашите крачки по него отекват.
Стъпки по пясъка... Златните дюни ...