Далеч от мен си ти, любов!
да те целуна пламенно копнея
в прегръдките ти силни искам да потъна
защото само там се чувствам, че живея.
Как липсваш ми, как липсваш ми, за Бога! ...

Кога научих думичката "трябва"
така и никой спомен не призна,
но с нея си съпътстваме отдавна.
Тя сянката ми води за ръка.
Кога забравих думичката "искам"? ...

Да бъдем или не? Да бъдем ли бегълци, натрапници в чужда страна, отхвърлени, въпреки идеите си, въпреки мисленето си, въпреки знанията си или да останем в родината, да процъфтим, да се борим за правото си да бъдем щастливи тук, сега, в момента, с хората, които обичме, които ни ценят. О, живот, тъй к ...

Вечерта, окъпана от дъжд,
спуска се над цялата вселена;
птиците запяха изведнъж
свойта песен, тиха и блажена.
Толкоз бури клатиха деня ...

Обясни ми накратко причините
Да ти казвам всичките истини
Оставих дъха им подминат
Спокоен след толкова стискане..
Обясни ми накратко за болките ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
11/12/2019
Москва
(авторска музика)

intro&outro - Не си отивай,1976

Със утрото ще дойдеш ти,
с мъглата на безвремието,
недоизтлял и прашен от мечти
и много ненавременен.
Ще пометеш съмнения утаечни ...

Тихо тръгна си късната есен,
дойде зима, сезон за любов.
Пее Надето коледна песен
и нарича добър благослов.
Със зеленичко късо елече ...

Животът с мене май се шегува
и не зная защо ме наказва.
Празен той е и нищо не струва,
обичта само с обич се купува,
купува, ааа... ...

„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака,
а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/
Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета ...

Ръждивите релси раздираха мрака,
фарът блестеше,
влакът ревеше.
А там на перона май никой не чака
и никой ...

Предният капак бе нагънат като хармоника, най-вече от лявата страна. Струйки сивкав дим се точеха нагоре. Арматурното табло се бе изкривило от силния удар, а воланът се бе килнал на една страна Предното стъкло се бе спукало, но все още се държеше на мястото си. А най-отпред се извисяваше калната зад ...

The King Who Banned the Dark
by Emily Haworth-Booth
There was once a little boy who was afraid of the dark. There's nothing so unusual about that. Most children are afraid of the dark at one time or another. But this little boy was a prince, and he decided that when he became king, he would do somet ...

— Еххх, мечти хиляда имам!
— А работиш ли за тях?
Отрицателно ми кима:
— Време нямах, не успях.
Знаеш как е - служба, вкъщи... ...

Не зная нощем ли е или ден,
лежа и трудно ми е аз да стана,
тавана, всичко се върти над мен,
защото снощи се прибрах пияна.
А много аз не пих... дори, ...

Бурен вятър пак подмята
сухи клонки и треви!
Малък покрив под Елата
той за миг ще натъкми!
И за Празничната вечер, ...

Сто раздели
и скандали.
Виж сърцето как кърви.
Уби, уцели
любовта ни. ...

Аз, Дядо Коледа, те знам.
И нека другите да си говорят,
че си измислица. Не ги е срам!
Такива глупости да надърдорят.
Та кой ми носи дарове в торбата? ...

Сега Луна съм, златен съм алтън
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.
Ще се събудя утре -слънчев лъч, ...

Сама съм... Мислите притичват...
Далеч от шум, човешки страсти...
За миг безвремие се разсъбличам,
а времето е съучастник...
За мъничко съм безтегловна... ...

Очите ми да бъдат ру́чеи,
да мият пътя ти, когато
мен няма да ме има... Чуй! –
Смехът им... пръска зла́то...
Гласът ми нека бъде тон ...

Да се жалвам -
не мога,
а така ми се иска.
Не живях ли в тревоги,
много, ...

не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче ...

Ту си тъжен, ту си весел, ту си беден, ту богат.
Ден след ден преплитат
се и се разплитат
чувства, мисли и постъпки
и някой нещо взима, ...

То беше малко, слабо и ранимо,
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата ...

Във мен останаха самотни брегове.
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...

Човек се ражда с радост, с мощен вик
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив, ...

Има хора в сайта, пишат зверски –
много талантливи и добри!
Но не следват никой, прометейски
считат думите си! А дали?
Честно да ви кажа и милиони ...

***
Твърдостта ти ме смути,
дори се скрих...
Недосегаем бряг,
удавницата недоплува. ...

Галин с мъка отвори първо едното, после другото око и осъзна, че лежи проснат в някакви храсталаци. Устните му бяха изтръпнали и навярно цялото му тяло беше в синини, но чувстваше силна болка само в лявата ръка – може би тя, като най-силна, бе туширала останалите. Беше се напикал и редом с болката, ...

Ключът - изваден от вратата,
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...

Великият Магьосник
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ...

Паднал на
едно коляно
на улицата отляво.
Дано не ме
блъснат само. ...

"Гледах те сал една минута,
после мач отидох да играя.
Шубе ме е като от вълк кошута,
остави ме, не мога туй да трая."

“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече. ...