Жарки юлски дни.
Усещане за безкрайно лято!
Целува ме море със солени устни.
Щипе. Боли. И става все по-опасно!
Зелени дъхави треви. ...

В една от многото раздели...
Крещяха „будните закани“
отвън в нощта със жад за стръв...
А устните ни бяха рани –
до кръв прехапани... До кръв!... ...

В любовта трагедията често се ражда,
нерядко тя се къпе даже в кръв,
или пък ревност грозна я разяжда -
Понякога е само ловък блъф...
Тогава тя е друга, не онази, ...

Сульо и пульо, гърбав и сакат, бял и черен, пубер и пенсионер, ровят ли ровят из Фейсбук, сърфират ли сърфират из нет-а с Надеждата да си оцветят сивото ежедневие... без да им дреме за неизбежното катадневие от което се опитват да се отскубнат като муха, уловена от мухоловка!

Добра съм.
Като вещица,
която в огледалото единствена съзира
красотата си;
навлича черна торбеста пола, ...

И се престраших в поетичния скрин
да си направя мое чекмедженце...

– Престани да тъгуваш за мене!
Аз не съм се превърнал във мрак.
Бяха дните ми тук отброени
и отплавах към другия бряг.
– Но защо не те виждам, любими? ...

Червена розо,
любвенапоена и
сърцестаена!

Звездни времена —
от обич и любов, и
светлина — вълнѝ!...
Вечни времена —
от нега и възторг, и ...

Към децата
Какво мечтаеш в този час?
Защо не дойдеш ти при нас?
Ела, на нас се довери!
Очакват те безброй игри! ...

Той, животът, е път и посока!
Откъснѝ забранения плод!
Полетѝ над земите широки
и отдай се на този живот!
Целунѝ под луната момиче! ...

Мъгла се спусна над пътеката,
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни, ...

И дръзки бяхме, безразсъдни, млади,
и всеки връх за нас бе достижим!
Със смях редяхме жертвените клади,
без страх, че върху тях ще изгорим!...
Сменявахме любови като дрехи! ...

Има пътеки светлооки, загърлени
с красиви, пъстри, ухаещи цветя,
дървета плодоносни, изпълнени
със сладостта на тази свята земя.
Но има и безкрайни, слепи пътеки, ...

Беше възпълен и тромав мъж над петдесетте. Вървеше бавно, защото имаше проблем със сърцето. Говореше властно и тежко – навик от шефските постове, които беше заемал. Не обичаше да го пренебрегват, прекъсват или да му противоречат. Беше мъжът в семейството с главно М.
- Казвай каквото имаш да казваш н ...

Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...

Вековен Габър с корените си пробожда
земята древна на народ велик,
а коренът му като трон оформен.
Приседнах там глава облегнах
на столетника прастар и вслушах се ...

Вече наближава зимата.
Чувам крясъка на гаргите,
разкъсващи на две душата,
оглушаваща от тишината ми...
Вече наближава зимата. ...

Небето пророни уплашени птици.
Приседна на ниското в струйки мъгла.
Продъни гласа си. Очите си слиса.
Запъна се малко. И заваля.
И избледняха площади, пресечки. ...

ГОЛОДОВКА ( глава 10 )
Оккупационный режим, пытавшийся палкой привить оседлому бессарабскому населению, навыки жить, не имея Родины, - укатил в запад, перестал существовать, скрылся с желанием утягивать бесконечную выгоду от тайны новой войны.
Вернувшиеся советские служаки, как то упрекнули Бессараб ...

Оцветих тавана с пролетни мисли,
нарисувах стените с моята гръд!
Докоснах небето с устни лъчисти
и бързо то сля се моята плът!
Станах безбрежност, мисъл крилата, ...

Защо отново идваш тука ти?
Защо жарта разравяш във душата?
Та мен сърцето още ме боли!
Нима това е твоята отплата?
Живеех аз за теб, за твоя смях. ...

- Къде ще ходим тая нощ?- попита Милян- Дано да можеш да измислиш нещо, че не ми се разхожда безцелно из гората и в полето!
- Измислил съм нещо... Днес случайно подслушах разговора на търговеца от голямата къща с градината на покрива и жена му. Много лошо са пострадали! Синът им, без да знае нищо, п ...

Есента...
С мълниите огън стъкнаха
Северните ветрове
и очаквано домъкнаха:
„Есенните светове́“... ...

На къде така? Защо светът е пълен с лъжи?
Не ме поглеждай, просто спри!
На къде така? Още ли чакаш твоят ангел да те навести?
Не ме поглеждай, просто остани!
Това съм аз. ...

Недей да ме кориш, че стана есен
и всеки стрък угасва безвъзвратно.
Животът се върти от труден в лесен,
сега махалото е на обратно.
Нима не виждаш тази красота, ...

Сутрин събужда се светът
сред дигитално шумолене,
безчувствен и без плът
в самотното ни време.
Пчелички в него не жужат, ...

Мечо беше як атлет.
Вече казах по-напред.
Той и своето мече
искаше да увлече
да спортува, за да стане ...

Вятър лунната пътека
с пръсти палави погали,
в пелената водна с лека
ласка огън да разпали.
Сластно младата тръстика ...

На този свят, животът е съдбовен,
на този свят, съм тежък и съм лек,
на този свят, защото е вековен,
но аз не съм, защото съм човек.
На този свят, природата говори, ...

Оставал ли си някога безмълвен
пред красотата на разлагащите се листа?
Гледал ли си как небето кротко бълва
облаците със изкрящата им сивота?
Разпознавал ли си някога боите, ...

Понякога може да викаш или крещиш, но това се превръща в едно кухо и празно ехо,което никой не чува. Понякога може да си жаден, но се намираш в пустиня, която няма оазис или поне не си го открил. Ако можех да се върна към миналото сигурно щях да поправя абсолютно всички грешки, които съм направила. ...

***
На обеда във есенния ден,
ожарена от тия пусти манджи,
оченцето ми хвана един крем
от сайта за мобилни разпродажби. ...

Бизнес дама днес реших да стана,
ала нямам никакви пари.
Работа не искам да захвана
защото страшно много ме мързи.
С моичкия споделих аз таз идея, ...

– Вече дойде ми до гуша
от туй що ухото ми слуша
или ми виждат очите:
Как ни обират парите
новите башибозуци, ...

Последният понеделник на април. Нито студено, нито топло, но настроението пролетно.
Само седмица след Великден и изведнъж гръмва някакво произшествие, нещо за което в Малка Черковна дълго ще се говори.
Такива неща се случват изненадващо и неочаквано, и както се носи от уста на ухо, нещастията винаги ...

"Не, не съм ви измамил,
просто имам дълъг нос,
просто наш човек ви е поограбил,
ама си трая по тоз въпрос!"
Правителството обещало да отпусне 50 милиона лева за увеличение на заплатите на медицинските сестри, а са били отпуснати 6 милиона. ...

Започвам да се замислям
над речната дължина.
Не че не мога да плувам!
Реката ни е една...
Има риби от всеки сорт - ...

Най-хубавото лято за жалост си отиде,
а аз те чаках, чаках дълго, всеки ден.
Но нищо отново ще дойдеш ти, нали,
ще си мисля за теб в студените зимни дни.
Най-хубавото лято за жалост си отиде, ...