Милян все още се чудеше как така ще застане пред толкова много хора и ще им каже истината. Изобщо не се надяваше да му повярват, нали нямаше никакви свидетели на добрите му дела. Змеят Сабин ли щеше да дойде или принцесата, която събуди? Кой ли щеше да каже : “Да, вярно казва!“ - гълъбът или орлицат ...

Димитрия двори мела
сухи листи, жълта шума.
Ален кон за път извела
и на млади братец дума:
„Хей, Димитре, братко мили, ...

Знаеш ли колко си хубавка?
Христо Фотев умря.
Сега сме спортисти.
Само това ли можеш?
Ракът яде всички ни. ...

Бързам, бързам да пиша!
Късам, трия, крещя!
Рибите стенат и дишат...
Кой ли ги чува сега?!
Стена, плача и дишам, ...

Олющената пейка се разплака.
Измиваше дъждът далечен спомен.
Дали години още ще ме чака?
Едва ли, споменът не е бездомен.
Изкъпана от мокрите си мисли, ...

ГЛАВА 17
Желанията
- Съвременният човек не живее в свят, създаден от природата. Той е заобиколен от пространство, измислено от него. Той възприема света около себе си чрез своите мисли, чувства и знания, и като че те са света около него. Този ефект може да се сравни с това, когато човек се намира в ...

Ще ми се
да скоча
във дълбокото
с ръцете голи
Сом да уловя ...

Бай Ганьо политик
Бай Ганьо не е от никого купен,
понеже към всички е чинно надупен.
Защитата от доларови бикини
обаче пред съседи няма да мине. ...

Една лунна нощ в Океана...
(експромт)
Тук във всяка вълнá
свети малка луна...
В тъмно-тъжни водѝ ...

(Поетичен размисъл от Библията, вдъхновен
от Книгата Съдии, 9 глава, 8-15 стих)
Събрали се дърветата веднъж.
Поискали си цар - да ги владее.
Най-славен да е той - нашир и длъж, ...

Стресът ме раздруса.
Смачка ми фасона.
За да вляза в ритъм
пуснах грамофона.
Но пък стана чудо. ...

Съзнал бе ясно своята значимост.
Той - строен бор, а другите - трева -
безлична, бледа, незабележима...
И трябва да живее в таз среда!
А няма със кого тук да общува! ...

За Живота...
(равносметка)
Поетите обичат да флиртуват,
че най-добър бил нероденият им стих,
но аз, ...

В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят... ...

Баба Мария живееше на главната улица,точно до селската централна спирка на автобуса за големия град. Целият ѝ живот премина до тази спирка или както си мислеше тя сега, на достолепната деветдесетгодишна възраст, покрай нея. В къщата до улицата тя беше дошла, като млада снаха едва седемнадесетгодишна ...

Очите ми са стъклени мъниста,
сърцето ми е късче тенекия,
душата ми е лампичка лъчиста,
играчка съм на улична сергия.
Очаквам някой да ме купи, ...

Отпивам от чашата свещена
на този изкушен живот.
И всяка глътка ме променя
под синкавия небосвод.
Намерих ли мечтаното отдавна? ...

Младата, красива фея
търси своята любов...
Но къде да я намери -
с приключения е пълен
този странен и объркан, ...

Опасно е да бродиш в душата ми.
Там така и не успях да подредя.
Все някъде ще се спънат краката ти,
а паднеш ли, трудно се става след това.
Опасно е да ровиш в душата ми. ...

Здравей... Добре ли спа? Аз не, но това не е важно. Реших да не те будя. Спиш някак си приказно, а и не понасям плача ти. Кара ме да плача...
Когато някой си тръгва от някого обикновено му казва в очите защо, или му оставя бележка... Понеже нямаме наш си хладилник, аз ще я закача на моят. Теб те ням ...

Тя е една от лошите ни прояви,
когато човек зло другиму прави.
За всичко - пари, жени, кариера,...
маската подла си слага лицемера,
а зад гърба ти лоши думи изрича, ...

Този ден да вдигнем чаши,
и да кажем си прости,
и за греховете наши,
и за смелите мечти.
Че обичахме поравно, ...

- Защо оклюмал си така, приятелю?
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето, ...

Успявам, ето виждаш ли? Бях прав!
Елегантно се забравяме. По план.
Благодарение на жлъчния ми нрав,
опорочих любовният ни блян...
Или пък може би заради тебе, ...

Парфюмирани делници. Ставам в пет.
И поети – пчели на рояци. Пчелно млечице.
И аз искам да пиша сонет, но добре...
Толкова слънчеви знаци, а в главата ми е халва.
Ставам ли за поет, как да разбера.... ...

Болка
Не ме боли. Аз свикнах да съм сам.
Не ме боли дори и тишината.
Сега къде си ти? С кого не знам?
Така ми липсваш в стаята позната! ...

Ударете и двете страни
на живота, когато боли ви!
Съборете бетонни стени
на сълзи и обиди лютиви!
Споделете красивия миг ...

Тоз който търси
на ранното пиле песента.
Той не намери
то не пропя.
> Человек создан для счастья, как птица для работы. ...

Усетихте ли полъх отзаранка
на този режещ северняк
с език на пепелянка -
как в сърцето хапе чак,
в сърцето без стопанка ...? ...

Магията на Южните морета...
Фантастично светлините
леко плъзгат се нататък,
дето сливат се с вълните
и със Слънчевият вятър... ...

здравей мило момиче
кой аз ли?
да да точно ти
ела влез в театъра на мечтите
ела и на първия ред седни ...

Безпокойство усещам вече,
че вечността не е далече,
че като всеки ще изчезна -
ще пропадна в бездна.
И търся изход най-подир, ...

Пастир, прасе, дере.
Дере, прасе и кал.
Пастир, дере, прасе.
Дере, пастир, чердже.
Пастир, вино, шише. ...

Снегът, небрежно стелещ преспи,
струящ от купол хладно ням,
напуснал храма поднебесен,
като присъда идва сам.
Ще бъдем ли, за Бога, грешни, ...

Сара отпи от чая си докато гледаше красивите цветни лехи пред себе си. Бе наредила закуската ѝ да се състои в една от градинските беседки. Имаше нужда от време на саме със себе си, да помисли и да си прочисти главата. Мислеше за Теодор и напредъка му с подготовката за изпита. Мислеше за нейната липс ...

Една и съща болка ни изгаря.
Един и същи най-първичен страх.
Старица плюе в пазва и повтаря:
„Безбожно скъпо! Жива да не бях!“
Тъй трудно в тази криза се живее. ...

Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак. ...