Приятелството е пътуване...
най-споделеното от всички!
То няма нужда от римуване,
от проза или от привички.
Прекрасен диамант - в сърцето ти! ...

Ти на Ботев и Вазов съседа
и верен на Балкана си брат,
Карловка тебе отгледа
за гордост на целия град.
Любовта на народа събрал, ...

❤️
Виновна съм!
Признавам си вината…
има ме в съня ти и деня.
Присъствам в думите ти, ...

МЕЛНИК
Крила на ангели, застинали
над южни склонове на Пирин,
от бели пясъци се вдигнали
раздиплените пирамиди. ...

На моите приятели...

А този миг наистина си струва!
Опитай да утихнеш. Замълчи!
Че често подир думи боледувам
и много-много дълго ме боли…
А този миг е празник в тишината - ...

Признавам си, повече не мога да търпя! Категорично и окончателно! Не мога да понасям терора, подтисничеството и законодателната дейност на жена ми, мътните да я вземат. Това жена ли е, кажете ми вие, мъжете, пострадали от ежедневният им гнет? Нима всеки един от нас не отглежда в дома си подобен инди ...

ЕСЕН
Когато започнаха да падат зъбите му, Драгомир реши, че това са дължи на лошото време. За неговите зъби почти всяко време през последнитет тридесет години беше лошо. Но все пак наистина повечето изпопадаха през последните шест.
– Шест години, представяш ли си? – вайкаше се и търсеше обяснение от ...

Казвам се Джо. Е, не се казвам така, но така ме наричайте, защото е кратко и лесно. Участието ви тук е съвсем доброволно, винаги можете да напуснете. Таксата е сто лева за година. Ако напуснете по-рано, сумата остава в клуба.
Няма смисъл да се ядосвате. И без това сте прецакани.
Ще подпишете договор ...

Да те забравя все още днес е трудно,
ти минал си през всяка моя вена,
усмивката ти (дето искам да на мразя)
все още действа ми като магия.
Все още помня всеки допир твой ...

О, нощ безоблачна, безмесечѝнна,
вълшебна, звездна, пòривноглъбѝнна,
на тишина — тъй пищна, тъй обилна
и с обич и любов сърцекърмѝлна!
О, нощ — обсебваща, световъртежна, ...

Господ те обича.
Ти обичаш Господ.
Толкова е просто.

Ще те търся, ще те викам, ще те искам!
Защото ме караш да се чувствам добре,
защото вселенски закон ненаписан,
така повелява на мойто сърце...
И когато откликнеш...Щом те намеря... ...

Събудих се рано, не сресах косите си,
излязох на двора със боси нозе,
изми ме росата, помахах на птиците
и тръгнах по нощница – знам ли къде?
Пътеката кривна, поляната свърши, ...

Бели сутрешни птици
са пръстите ти,
и накацват по голата кожа
на гърдите ми
и в подножието им ...

слава стопява
се — колчем себичност я
опорочава
. . .
колчем себичност ...

Вървя, съзирам тъмнина
ужасна, плътна и боляща.
Безредие, разруха, суета
тъга, разстелена кървяща.
Навред е изсушено в нищета ...

Ех, Любов, Любов! —
Развиделителко ле! —
Ех, Спасителко!...

Със мекотата си
ще те обгърна,
а ти от мен отпивай,
тъй както
се отпива старо, руйно вино ...

Аз мога да разплача камъка,
на крехката ти шия дето висне,
И бих преглътнал онзи залък,
с отрова и проклятие, накиснат...
И нямаш си представа колко още, ...

Всичко спи в студената нощ,
"съвестите" се не събуждат,
а корупцията шири се йощ
и никой от своите не осъждат.
И статуквото си продължава, ...

Обичам сетната студена красота...
все още скреж рисува по стъклата.
Но издълбоко някъде в пръстта,
дочувам плах кълнеж на семената.
Те знаят - скоро слънчевият лъч ...

На пръсти влизам в тази малка стая,
в прозорчето наднича светлина,
обхождам всичко с поглед и мечтая
да видя теб, прекрасна и добра.
Макар, че знам, отдавна тук те няма, ...

Началото е бързо:
идваш някак от небето.
Животът грабва те веднага,
ставаш капка от морето.
Потокът на живота, ...

Когато отивам със моето куче,
да вкуся от кучешката дълга разходка
аз крача по моя път, то по своя.
Градът се побира в кучешка лапа.
Когато със моето куче сме сити. ...

Минутите ... в които ме обичаш,
в секундите на немите стрелки,
усмихвам се
и в мислите ти стихвам,
в свят пълен с недокоснати мечти. ...

- Не давам обещания. - отсече той строго, палейки димерията си. Издиша гъстия дим в лицето ми. Закашлях се.
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия. ...

КОГА ПОЗВОЛИХМЕ
Кога позволихме на злото да ни прегърне,
да сложи мъртвешка целувка на нашите
още топли устни, с две да му отвърнем,
да легнем в леглото кално на търгашите? ...

Бях добре, преди да ограбиш сърцето ми като златна мина
Знам, че трябва да намеря друг начин, защото ...
Начинът, по който ме обичаш, се чувства като омраза
Така че трябва да съм луд, ако остана
Така че ми кажи... ...

Триптих: Нощта...
1.
Гушни се в мен за да те стопля –
студена нежност е Нощта,
а пък басмяната ти рокля ...

Като искрица от огнище
спомен стрелна се у мен
за вечерта, влюбени и нищи,
когато сплетохме ръце ...
Боже, колко е далечен ...