Рано ранила мома Росица,
рано по ранина,
слънце още не ранило,
мома Росица нозе умила
в росна тревица, ...

Страхът ми,
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща, ...

По всичко вече си личи,
че нейде младостта замина.
Омрежи моите очи
дъждовна ситна паяжина.
Започнах да се будя в три ...

Тишината разстила се бавно,
и чирика за смисъл, добро...
И какво от това, че е хладно,
на ръба на живота? Ведно
ще отпием ли рими красиви ...

Животът не е филм, нито приказка,
винаги с красив, величествен край.
Животът е сцена ежечасна, истинска,
в която с нас се развихрят Ад, и Рай.
В центъра на вихъра разбираме, ...

Хубава
като картина
като горски миг в дъжда през юни,
ах никога
не ще им стига ...

Светлината е музика
и аз съм частица от нея.
Малка частица
от необятната шир.
Всяка сутрин ...

2. Народният съд
Не видях как арестуваха баща ми. Една сутрин, в началото на декември 1944 година, Фахри се втурнал задъхан в аптеката.
– Госпожо, днес ще арестуват господин Каранов.
– Какво говориш, Фахри? Как така ще го арестуват! За какво?!
– Ще го арестуват, госпожо. Братовчедка ми Мелек е чиста ...

По-добре безделник да съм аз
и да нямам даже залък хляб;
по-добре, отколкото без глас
на капиталисти да съм раб.
По-добре без работа „добра“, ...

ЖИВОТЪТ Е БОЖИ ДАР
За първи път посетих Сърбия през 2008 година на Международните литературни срещи „Руднична врела” в Горна Милановиц заедно с поетесата Мая Михова от с. Кресна, обл. Благоевградска.
През 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година бях гост на Международните литературни срещи „Гарави ...

Прихлупва облаче света
и в бялото се гмурва птица.
Размахва вятърът крила
след слънцето – залязваща жълтица.
Пищи, високо в падащия здрач ...

Времето лети и годините бързо отминават,
но спомените остават. Все по път се виждам да вървя
и все не стигам крайната си точка.
В чужди къщи спя и никога повече не усетих покоя.
Пресъхналите устни шептят без пощада. ...

Посредствените хора са дребнави,
отровени от злоба, завистливи,
умиращи от чужд успех и слава
и от провалите на другите щастливи.
Посредствените хора не разбират: ...

Двама за кметското място се борят,
Народът не знае, хората яростно спорят.
Единият обикаля тук и там,
да се моли на шефовете не го е срам,
дано дадат те някоя пара, ...

Утро е!
Изгрев!
Писък на чайки!
Шепот на вълни!
Пясъчни камъчета! ...

опасно е и —
величаят ли те — да
те закопаят

...Санитарните улици
с шарени къщи,
Хензели, Гретели,
с румени бузи –
едни и същи, ...

Зàпада не го
блазни славата и е
чист антислав(а)ист,
а Изтокът гледа го,
от него по-напорист...

От шепота на лудата трева
дойде онази приказка за време,
в което дните нямат имена
и пулсът на сърцето ми е верен.
И идва миг, когато в тежестта ...

Бих искал да напиша за черешите.
За росните треви и за цветята.
За толкова, очакваната среща,
в най-синьото на синьото ни лято...
За нежност ми се пише. За романтика. ...

Събуждат ме трепети,
мисли след мисли вървят си...
Не мога да бъда затворен във стая.
Не искам да бъда затворен във Ада.
Небето е синьо и нищо не чака, и сякаш е някак заспало, или пък с едното око недовижда. ...

Човек когато носи спомени от разказите на други хора, които са ти дали живот и с родителска грижа са те закриляли, тук през общите земни дни - и вече са на небето, ти се молиш на него! И това е една звездна надежда на която се уповаваш до оня тих миг, щом с признателна обич ги потърсиш в небитието.. ...

Отдавна с жена ми сме заедно двама
във смерч и цунами, и в малката драма.
На национално ниво и на местно,
живеем банално и в грижи съвместно.
В голямата радост и в дребни капризи, ...

И тази зима, сред гората,
до един изсъхнал пън,
Ежко, легна под земята
да си спинка зимен сън!
Почна сладко да сънува ...

Затварям прозореца на монитора и издишам силно, после затварям и лаптопа. Знам, че Мейс не е разбрал нищо, защото говорихме на български, но от интонацията на мама може би е доловил, че е притеснена. Той ме зяпа с отворена уста, явно разговорът ми е задържал интереса му.
– Това е твоят език, значи. ...

Малко цвете, нежно цвете
паднало е на земята...
взех внимателно в ръцете –
вехнат вече му листата.
Някой мѝнал, някой бързал ...

Здравей, момчето ми! Eдва пробудено,
ти ме разтърси и дори ме съживи!
Съвсем очаквано и непринудено
светът, във който бях, се скри…
и ми прости! ...

І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...

Каква жена!... Пожар бе, бате!...
На ръст пък дребничка!... И с очила.
Ми тя в оркестъра ме прати!
Не бива на "Пигал" да е била!
Бе, все си мислех, че ме бива ...

Живеейки във кожата на вълци,
оглозгали до кокала душата,
забиват кръвожадно острите си
зъби, изтръгват вярата в сърцата.
Така въздигат егото смолисто. ...

Дори неясни да са стъпките ти следвам те,
през времена без слънце, бури и мъгли.
Следата губи се понякога във туй преследване,
по ръб на пропасти, стена от канари.
Следата губи се и избледняват стъпките, ...

Зелените очи на тревата ме гледат
Тревата плаче
Разплака я някой или нещо
Или това са капки от дъжда
От утринна роса ...

Ново начало -
всяко вдишване, всеки нов ден,
всяка бегла усмивка,
всяка казана дума в следващ момент.
Всяка раздяла. ...

След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак, ...

Примка - времето си нося,
кръв ми капе от врата.
Очи празни - джоб на просяк,
лустро, чалга, суета.
Кичове и силикони, ...

За красота не ти е нужен грим,
бъди естествена и търпелива.
Не стайлингът те прави теб жена,
по-важно е да си щастлива.
Бъди жена, естествено красива, ...

В земята на съня е тихо,
погалено от устни и ръце...
И в мен парченце топло
най-нежни стихове тъче...
С разперени пространства ...

Весела глутница циганчета
в миг задуши автобуса.
Стреснати бабички стиснаха
чантите си. С погнуса
две префърцунени какички, ...