зодия „Стрелец“
е Любовта — мишените —
вселените

Сбогом, каза му тя,
тръгна си и му обърна гръб...
останал сам пред входната врата,
а очите му навяват скръб.
Сбогом... ...

Нощта е блудница красива,
коси от вятър в плитки свила,
така загадъчна и дива -
змия е тя - по змийски мила!
Завлече ме в гнездо на сенки, ...

Позволи да съм твоята есен,
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната, ...

Когато те видях за първи път си помислих "Това е най-сериозният мъж на света".
Помня, че усетих някаква мрачност в изражението ти. Помня и плахото ми "Здравей".
Не знам дали ме чу, но си чакам все още отговора. Помня, че поисках да те докосна.
Решавам да те поканя на танц.... хм... какво пък толкова ...

От сборника с разкази "Аз виждам"

Гледах и двата филма.
И „Анна Каренина”,
и „Сега и завинаги”.
Първият,
безспорно, е класика. ...

Жената позвъни.
Запя звънец:”Аз тук съм.Отвори.”
Щракна ключалка и вратата се отвори
Как трудно е с вълнението си да се бориш!
По-черно и от дявола до прага ...

Щастлива вълна̀ съм. Морето почувствах
в бисерен заник на спомен отлитнал.
Сън да отделям от ласка изкуство е.
Дебнат пороци... Към тях не привикнах...
Впиват се в мене от зло заблудени ...

Прилича ми на ерес този шум
от камък, дръзнал да рани Небето.
Вдълбал е клетва в синия му ум,
подкупил е на вятъра сърцето.
Изровил е високата скалá, ...

Дяволът облече черно расо,
прикри рогата си със калимявка,
иконата целуна (шедьовър на Пикасо)
забоде зад ухото незабравка,
и тръгна да отваря храма свой. ...

Кина и Славка стояха на пейката в двора и гледаха котката. Котката се беше окотила и три малки топки се бяха прилепили до майката.
- Олее..ле…какви сладички пухчета - Славка гледаше с умиление котенцата.
Кина отиде и взе две от тях. Даде едното на дружката си, другото за нея и ги замилваха.
Чуха щър ...

...а лятото си тръгва,
спектакълът приключва,
мимансът се разпръсва,
и публиката стихва...
... завесата се спуска, ...

За последно, пред залеза седнал художник,
да хвърли палитра и четка решил.
Сложил до себе си малък триножник,
и бавно платното на две разделил.
В ляво, сърцето си той нарисувал, ...

Любов ли е - вода мълчана,
мъглица синя над река.
От нея белег ми остана -
клеймо на лявата ръка.
Любов ли е - върбова свирка, ...

Любовта са измислили доверчивите хора.
На природата е равнодушно естеството.
Земята и Небето на слепите не говорят.
Дървото няма как да обича листото.
Щъркел и степ не помнят раздялата. ...

Тя влезе тихо и приседна,
с влажен поглед във красивите очи.
Заговори бавно, сякаш за последно...
- Кажи, харесват ли ти моите сълзи?
Защо ме удряш? И защо така ме мъчиш? ...

Пътеката, към теб която води,
обраснала е вече със трева.
Неканен спомен днеска ме споходи.
Защо е нужно някому това?
Любов и страст, мечти, надежди - ...

Отключѝ се, сърце, отключи!
Отвори си железните двери!
Ако можеш... с поклон приеми
всичко, що с доброта се отмерва!
Забрави ти за гняв, за сълзи. ...

След мрачни векове изгря заветът
и Данте от една любов изригна,
Петрарка също с влюбване откликна
светлострунно да е жив сонетът.
Но различен е по нрав поетът ...

Този текст е противоестествен на силите на Светлината.
Нощен Патрул
Този текст е противоестествен на силите на Мрака.
Дневен Патрул
Този текст е категорично забранен за разпространение и е в нарушение на Великия Договор. ...

Сега са вълчи времена,
а вълците са на стада
и не във глутница!
Мълчете,
не е за песни, ...

Ще започна наново!
Ще започна начисто!
Ще рисувам със слово.
Ще крещя върху листа.
Ще подреждам зелени ...

До болка познат силует,
не можах да отмина безмълвен
и камбана проплака във мен,
недокосната скри се луната…

"Докосна ме..."
Не е ли странно, че той по-често от теб ме докосва
и по-дълбоко по най-скритите ми и тайни места...
Възбужда ме, разсмива, разплаква и ме омагьосва,
а затова не и използва дори и ръка... ...

Днес съм долина смълчана
Утринна луна пак грее,
деня пристъпва в тишина...
В мен искрица още тлее,
теша се с приказка една... ...

Може ли само да рони сълзи,
и после на нищичко то да прилича,
сърцето което обичаше ти,
наистина, дето, уж силно обича.
Може ли само така да боли, ...

Усещаш ли отвъд плътта ми?
Прозираш ли (мен) под повърхността?
С извивките ми нежни, що направи?
Усети ли между браздите скритата тъга?
Изпий ме, захвърли ме пак на пода… ...

Летен зной!
Горещо лято
влюбени очи
метеж,
ледът защо ...

В ТВОИТЕ ОЧИ
Никой сам лицето си не може да види.
Оглеждаме се в насрещното огледало.
Но в него не виждам своето сърце.
То пък душата ми не вижда нежно бяла. ...

Нощта изгря
със диамантени слънца,
когато юлските тела на двама ни
потънаха във оня
тежък блус на Бентън. ...

Нека бъде любов! Безусловна, красива и трайна!
Нека силно искри във очите и топли сърцата!
Нека няма ви живота ви болки, тревоги и тайни!
Ако има сълзи – то от щастие да са проляти!
Нека бъде любов! Всеотдайна, добра, търпелива... ...

Education (rumour has it) is a mess
and you have to handle lots of stress.
The more you go, the worse it gets
to top it all – it's organized in sets.
From dusk til dawn you need to study ...

Ти ми каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.
А брегът се топи под прозрачния сребърен шепот, ...

Похабен и отвратен и много, много изморен...
От многото игри на тъмно,
От лицемерието мръсно,
От кършенето на ръце,
А уж ръцете на мъже, ...

Вземи ръката ми и моля Те, пиши,
защото няма сила от ридания.
Как искам да изплача всичките сълзи
водите ще отмият болки и страдания.
Мастилено душата ми разля, ...

Настъпи зимата. Застуди се, падна сняг. През нощта кученцата скимтяха от студ. Но такъв е кучешкият живот. С грижите на жените и децата те поотрастнаха.
Ето че се запролети. Те започнаха да влизат във входа, да цапат, да ровят в градинките и там да вършат естествените си нужди. Това беше неприятно, ...