А как щеше да има мъже-мечти, ако мъже не бяха на чуждите жени!?
На някои всяка дума им е изречение, на други – всяко изречение е без думи!
Откакто виртуалът стана нашият обществено-социален живот, битието се превърна в препратка към безсъзнанието...
Общото между виртуалния обществено-социален живот ...

В разгара летен ден.
Слънце, огън, светлина...
Сред житата черен път.
Хлапе. Бяла кърпа на глава.
Небрежни боси стъпки. ...

Веднъж на чайката крилете
вражда подхванали открита,
започнали да спорят двете
кое от тях тя предпочита.
– На мен се първенството пада. – ...

– Иде нашата комбайна! –
гордо рече баба Райна.
Скокна слабата старуха,
тропна, сякаш, че е глуха.
– Жътва блага по полята! ...

Сега ми липсваш някак по-различно...
В дъжда, по хладното е даже повече.
Прегръщам се. И става ми лирично.
Напомняш ми на люляците в Ловеч...
На белите брези по "Баш-Бунара", ...

Родила се мравчица малка.
Съдбата за нея нелека била.
Трябвало да пъпли и мъкне
за другите мравки храна.
А, тя си мечтаела друго. ...

Тишината ме прави кралица.
И, противно на всякаква мода,
предизвиквам не теб с ръкавица,
а смутената сянка на пода.
Бързо никнат цветята в очите ...

10.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ОБЛАКЪТ, КЛАДЕНЕЦЪТ И МАЛКАТА СЕСТРА
Поредната находка на Роси в поредната възглавница беше едно старо ветрило, малко счупено от едната страна с някакъв монограм на него. Виждаха се нещо като преплетени две букви „М“, а около тях красиво нарисувани и оцветени цветя.
Разб ...

Пътят се разгъваше в две посоки като почерняла ивица платно, мръсна и напукана, по която едва се виждаше маркировката, поставена в онези времена, когато са мислили, че имено той ще бъде нужен на пътуващите.
Опираше едната си страна в небето – там, напред, откъдето идеше изгрева, а губеше другата в т ...

Седеше жената на прогнилата пейка
подпряла тояжка под избеляла жалейка.
Черницата хвърляше шарена сянка
върху старото куче потънало в дрямка.
Над главата ѝ под опушена стряха ...

Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ...

Дъждът е дом на сладостна умора.
Разрошените ми коси приглажда.
Налива свята нежност и говори
с езика на събудената жажда.
А всички птици сушина в съня ми ...

Уж нямаше да плача, но сега,
когато всичко родно ме обгръща,
една сълза отрони се сама!
Съзирам малка, стара селска къща!
Стените ѝ, измазани със кал, ...

14.07.2019
Съседа на етажа....
От известно време много съм нещастна...
Не ме мъчи болест, а мисъл порочна!
Да си кажа право-малко е опастна- ...

Не спирам да вървя по своя път.
Но без дъга, без цветове живея,
че тъжна, сива сянка е светът...
Красивото се крие там, зад нея...
Но знам, че има изгреви и залези. ...

На ръба на нощта
съм прегракнал съвсем
сам да викам, очаквам и страдам.
На ръба на съня
съм докрай променен ...

Две очи, малки устремени.
Гледат само напред.
Да знам, много са изморени,
но спокойно всичко ще е наред!
Беатрис, чудна моя, ...

и настане вечер слънце уморено
спуска бавно се към своя дом
и с палитра заредено
оцветява морския склон
цветове обагрени в червено ...

Историйка и днес не ще пропусна,
И в клюката не ще изпусна,
Да ви припомня кой съм аз:
"Дневникът на Арти" пак е с вас.
Събота - почивен ден, ...

Къде е позитивизма,добротата,морала и ценността?
Кой нарани любовта и изгони обичта?
Кой забрави достойството?
Къде изчезна толерантността?
Къде изгонихте хората?Кой ви позволи да се ебавате с природата? ...

Вечери самотни
тихо е в дома,
жаби квакат нейде,
а щурец в леса...
Питам все за Теб, ...

Добър вечер! Протяжно вали.
И в гнездата си мокри заспаха,
птиците и насън ги боли,
че прокапа бездомната стряха.
Добър вечер! Ще седна навън. ...

Какво ли дириш тука, птиче клето,
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.
Със теб да литна искам, но не мога. ...

Такова ли е времето – зловещо,
сега ли стана тъй или отдавна
е бъркало посоките? Погрешно
превръщало е подлостта във правда.
Такова ли е времето, кажете – ...

Спасителна жилетка
Заедно по течението ние гребем,
няма какво да ни спре,
защото подготвени сме, решени брега да зърнем.
Далеч от всички, ...

Mansion...
Entrance,
beautiful and welcoming.
Halls,
Nice, clean, ...

градът на Невà —
синева от небето по
руската твърд

Лесно е да си тръгнеш...
Колко е лесно да си отидеш!
...като есенен вятър...
Да кършиш, да брулиш
сухите клонки... ...

От кал си ме направил!
Сам – самичък ме остави!
За мен си ти забравил...
Виновен ли съм?! Ти прости!
Кажи, кажи! Къде си Ти!? ...

Аз не искам да пиша правилна поезия. Искам да пиша своята такава! Единствено и само това.
Това есе, или каквото ще да е, е като много други публикувани, в които авторите разкриват своите възгледи за любовта, живота и прочие още теми, свързани с техните разбирания. Аз просто избрах да говоря за поези ...

Слушай, слушай дъждът,
пее, плаче, звъни.
Буди нощем сънят,
плаче, стене, мълви.
Слушай, слушай дъждът, ...

Имаше едно момче, момчето умря.
Никой на света не знае, но ние се познавахме. И не че е тайна, просто лесно забравяме. Носеше име на хан. Не знам от какво умря. Защо се сещам за него също не знам, но ми е мило, че се сещам. Той ме е забравил сто процента.
Виждам понякога майка му на снимки. Винаги у ...

Billie Eilish - bad guy
White shirt now red, my bloody nose
Sleeping, you're on your tippy toes
Creeping around like no one knows
Think you're so criminal ...

Gin Wigmore - Saturday Smile
I've stolen all the stars to make a wish we can fly
Away, away up high to that old place in time
Where our pictures never fade and our hearts don't lie
Won't you stay a while and watch our world go by ...

Устни от малини и очи от шоколад.
Докосването на глухарче,
целувката на капка дъжд.
Световъртеж от изгарящи желания и
безсъници по-сладки от меда. ...

Посадих с нежност в изгрева песен.
И те чаках с любов. Не поникна.
Беше другото лято... Наесен...
или някаква пролет. Ще свикна...
Де да можех безгрешно да зная ...