Вземи онези мънички усмивки
от мислите преплетени във нас.
Вземи и с тях се винаги ти връщай -
аз бих те чакал с всеки минал час.
Вземи със теб и погледа очакващ ...

Вампир!!...Седем безопасни игли, два червени конеца, сребърен кръст, чесън...дървен кол нямах, но слънцето си носех!... С него, без него, явно - нищо не помага! Ни-що! Нищо! Няма такъв вампир... Наистина, почнах да се чудя... дали пък не е някакъв генно модифициран екземпляр?! Отвън да прилича на ва ...

-Добре ли изглеждам? - попита Илия.
-Добре си - отговори съпругата му и се усмихна. - Ако искаш не слагай вратовръзката, при такива събирания е нужно да имаш въздух.
Бившият военен, сега пенсионер, се огледа още веднъж в огледалото, обърна се и погледна към часовника на стената.
-Аз излизам - каза т ...

забрàви една
загори тенджера да
спре да обича

Ще пропукат гларуси съня ми,
и през две отворили се цепки
светлина ще бликне да упъти,
към познатата и клетка,
душата ми-пребродила вселени... ...

Подгизвах, но обичах есента –
подмамваше ме с шарена премяна.
Макар че, всяка капка е сълза,
примолваща със нея да остана.
Сега е пролет, също дъжд вали, ...

Дайте ми по-дълъг (голям) лост (пост)
и опорна точка
(на жълта плочка)
и аз, ще повдигна (преобърна) Земята (България)
(надолу с главата)! ...

Отключи ми душата за светли простори,
аз съм птица родена в изгрева ясен.
Аз препускам след вятър, прелитам над двори,
аз обичам живота, света тъй прекрасен.
Отключи ми сърцето с ключ не от златото, ...

Как заличаваш белег на белязан?
Как газиш сух, до шия във водата?
Как проговаряш ням, с език отрязан?
Стоиш встрани, а всъщност си в средата.
Със спрял часовник, време как засичаш? ...

Ръката ти нежно рисува
знаци по моята кожа.
Кръвта ми под нея лудува.
Да спре не иска. Не може.
Задъхани падат звездите, ...

Как да ти кажа,
че се чувствам сама,
когато съм заобиколена
от цели ята?
Как да ти кажа, ...

Аромати на билки изпълваха стаята и като ручейчета се стичаха по студеното стъкло. Момиченцето едва дишаше под пухкавото одеяло. На горещото му чело мокри след температурата косъмчета рисуваха странни ребуси.
В това време домашните детски кошмарчета си шепнеха загрижени в ъгъла зад гардероба – догов ...

Животът е лутане дълго – дирене на истини,
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички? ...

Под шестото ми ребро отляво
трети месец е зейнала рана.
Дето бе веднъж сърце здраво,
само спомен от теб ми остана.
Спомен грозен и хладен на допир. ...

Желая за мислите си аз да ти разкажа , отдавна терзаещи моята душа.
Твърде късно е номера да избера – часовника показва полунощ .
Вярвам ,че отдавна те познавам аз от времена далечни и незнайни бяхме близки ,но се разделихме .
В един ден щастието ни бе отнето ,но надеждата отправи мислите ми към зве ...

Дръж се земьо, българите танцуват!
Га тъпан забие, и гайда засвири.
С танци народни, душите общуват.
И арно хоро, на мегдана се свири.
Мъжката сюита, с тропот отекна, ...

Приятелю Ветре
напълни платната на лодката черна -
тази моя тъга
Освобождавам я -
нека отплува далече ...

Обичам всеки сантиметър от теб.
Всеки един твой жест или усмивка.
Обичам всичките ти настроения.
Всички емоции и изречени думи.
Обичам всичко в теб. ...

Кокошка в полъка лежи...
и мъти за пореден път,
пролоци в гнездото
опитва се да възроди
загубеното от човека. ...

Фенчето : Публикация 2
Била съм влюбена преди
Но ти, но ти, но ти...
Тез твоите очи!
Ела, о мили ме вземи.. ...

Сънувах те и беше красиво,
миг на нежност и топлина.
Беше вечер и пиехме вино, две души изгубени във вечността.
Ти ме докосваш и сякаш аз помня
всеки миг и всеки час. ...

"Цецо, ти си част от тоз октопод,
правилата са сал за простия народ.
Имаш асансьор в апартамента даже,
да, засега няма кой да те накаже!"
Цветанов се завърна в Народното събрание като сътрудник на ГЕРБ, това ли е "наказанието" му!?

Последният ти пост, който прочетох,
от теб за мен ли беше го написала.
Или просто нещо общо за пореден ден.
По пътя небесен далеч от тук,
не бързай, не тръгвай - единствена! ...

След полунощ, когато всяка светлина в прозорците вече е угаснала, когато последната капка вино - изпита, и всички вече са заспали, улиците са празни, а луната бди над пустите бреговете на бушуващото се море. Тогава, и само тогава, по крайбрежната алея на малкото градче, наречено Бургас, се случват н ...

На дивана беше топло и уютно. Лина погледна нервно часовника, висящ небрежно около нежната й китка, стресна се и рязко извади телефона изпод одеялата, под които и самата тя се бе затрупала в близките 3 часа. Заби поглед в екрана и въздъхна с облекчение. Имаше още един час на разположение за домашно ...

Свири, гайдарю, свири!
Свири, нищо че не
разбират твойта песен.
Свири, аз ще слушам,
недей да спираш твойта песен.

Здравей, стари мой „приятелю”,
дори и да не попиташ, ще ти кажа,
добре съм, даже много съм добре,
напук на знайни и незнайни врагове,
аз още дишам, живея и пиша стихове. ...

Ех, дъжд! Разплака реката.
Преди малко спокойна бе тя,
събери си за малко платната,
водата побягна кафява от страх.
Дори и далеч да отиде, ...

На границата съм
да открия мисията, за която съм призвана.
Само една крачка ме дели от нея,
само една стъпка, само едно протягане на ръка,
само една въздишка, само един поглед. ...

С мечтата си летях безбрежна
и търсих своята жена.
Избрах я до полуда нежна -
в душата ми е светлина...
За моя радост и заблуда ...

Бариери, бариери!
Малки чудотворни двери!
Бариера „Премисли”,
думите си премери!
Че прескочиш ли ме хей така с необмислени слова, ...

Раждаме се винаги с надежда
този свят във нас да се оглежда.
Този свят и той във нас да бъде,
утрото ни в него да пребъде.
Стъпката следа да ни оставя ...

Обвивка прекрасна -
така се захласнах,
че вятърът спря.
В непрогледна тъма
подгони ме звярът ...

Колко е хубаво, когато вън вали,
очите си затваряш и се вслушваш във молби..
Молбите на цветчетата за още една капка,
молбите на зелените треви и на дръвчетата,
молбите на всичко живо на земята, ...

Сърцето ти е къща на ужасите,
пред вратата му надпис:
„На своя отговорност влизайте”,
вътре е пълно с призраци
на предишните ти възлюбени, ...

Особено обичах да чета описания на дъжд,
Дъжд- древна спокойна сладка дума, носеща мокрото дихание
На различните
Мокра плът
Мокра коса ...

Доизносвам последната риза,
няма копчета. Само илици.
Побелялата младост е в криза,
или лудите в мене са птици.
И живеят на Марс. Ретрограден. ...

Такава лудетина е моят УМ...
Тихо в ъгъла не обича да стои.
Работи безспирно, тихо или с шум
и планове зад гърба ми често крои.
Понякога е възхитителен жребец – ...

Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ...

От сборника с разкази "Аз виждам".