... Замина си. Замръзвам в самота...
От тази, дето те изпълва с безутешност.
С безсмисленост. А после следва мъчна тишина.
И спомени за овдовяла нежност.
Тогава ставам облачно небе. ...

Великобритания. Лондон.
1912 година.
Инспектор Ръ̀сел, наричан още с прякора “Териерът”, беше известен също и като човек, който можеше да прекоси Лондон от Кèнсингтън до Сѝти без съществено да намокри и изцапа с кал подметките на обувките си, въпреки че не беше чест посетител в Хàйгейт. По правило н ...

Стоян Денчев харесваше боклуците на госпожица Ралчева. В нейната кофа за боклук бе намирал какви ли не интересни неща. Веднъж дори изкара десет лева от един изхвърлен тостер, който изглеждаше съвсем нов. Много доволен бе от поръчките й за пица – за него винаги оставаха поне две-три парчета. Количест ...

Случайно я срещнах - душата си сродна -
мечтата желана на всички поети...
Рождената моя звезда пътеводна,
до нейната ярко започна да свети!
Вълшебният огън в душата протича... ...

От устните ти - зрели вишни,
аз пия пролетна наслада.
Не стигат думите всевишни,
за да гасят любовна клада.
Кипи любовно вино в бъчва ...

Преваля̀
този есенен дъжд
и разголи
тази липсваща нежност ...
А дланите, ...

Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината. ...

Мечтите ни - незрели пъпки
разцъфват в мека тишина,
потрепващи от сладки тръпки
с ухание посрещат ни в съня.
Обвити от незрим копнеж ...

Не питай Господ Бог защо си
от черна завист поруган.
Спомни си праведния Йосиф
и братята му – злобна сган.
Захвърлен в тягостната яма, ...

Във мислите,
спътници желани
на спомените
вечен кът
за образите, ...

Тъгата щом докосне ми сърцето
и пълни със сълзи моите очи,
незнаен порив ме повежда
в дън Тилилейските гори,
там при Кичестия Габър, ...

Вчера регистрирах спeсимен,
образец от подписа de-jure.
Важно в постмодерния канон
е да отделяш "аз" от "право".
Документи с променен статус ...

Мъжете от моето племе...
Мъжете от моето племе
във ласките си били сдържани и груби –
само деца да направят
слизали от конете ...

Лекари...
Тази наша тревожна
и безсънна Професия!...
Без Душа невъзможна е,
както обич без песен... ...

на С...
Не осъзнала някога раздялата
ти питаш ме сега за „втори шанс“...
– Какво да кажа?... Мисля си, че цялата
любов я „изразходвахме“ в аванс!... ...

Падна първио снег
и рекох да си направа снежен човек,
но нЕмах моркув и му сложих... шпек...
Усвен тува се указа, че съм сбъркал и местото
и сега сека дама го кани в леглото... ...

Често се случва да ме забравят,
нали съм човек, изпитвам тъга.
Но сърцето много бързо затваря,
до скоро отворената врата.
И поиска ли някой отново да влезе, ...

В местния седмичник на малък крайморски град съобщението беше кратко: „Вчера от нашия музей е открадната нефритена фигурка наречена „Раждащата богиня - майка". Датирана е на 8000 години, късен неолит. Ако някой знае нещо по случая да се обади в полицията". Приложена е снимка.
Беше неделя. Ира около ...

Колко смешно е да казваш “независим” ... и още
По-смешно е да го доказваш ...
Всеки е зависим от нещо или от някого... свободни няма, така както и праведни няма...
Особено пък жени ...
Да счупиш една жена, защото искаш принц с глава на принцеса не е грях... то е грозно престъпление .... чудовищен ег ...

Попита ме дали ще се видим
Отговорът беше да
И чаках, чаках да ми кажеш ... Чаках да ми кажеш просто "ела".
Гледах как минават часовете, а ти не каза нищо засега.
Излъга ме и знаех, че болеше, но пак чаках твоето "ела" ...

Тиха е гората пак.
Есента ѝ носи мисъл
и предчувствие за сняг...
Тук ли стихове съм писал?
Утрото я осребри ...

Обичам този цветнолик октомври –
красивата му утринна мъгла,
росата, разпиляна като перли
и полъха на зрели семена.
Октомври – сочни устни с цвят мерло́ , ...

Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга, ...

Родена съм под знака на Лъва
и с тежката корона съм орисана
със зъби и със нокти да се боря
за да опазя дом, традиция.
Червеният рубин е моят камък ...

Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ...

Стана отново студено ,
по мрачните градски улици!
Нахлу студа и в клетите тъжни души,
облякохме вече палтото от старите болка ,сълзи.
Падат листата едно по едно, ...

СПОКОЙНА СЪМ
Опитах се и аз, на никому неизвестната,
да пиша за истината, правдата, мира,
но не погледнах вярно в неизвестното,
повярвах в хората и ето, отново „греша“. ...

Когато ставам вик. До премаляване.
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.
Когато съм попивала сълзата на палача, ...

Безгласно душата проплака,
прикрила в усмивка скръбта,
тя толкова дълго те чака,
кога те изгуби, сама не разбра..
Игри със съдбата, ...

Нима есента е истинска есен,
Ако не мирише на тиква и кестени?
Ако не нижеш чушки и не сплиташ чесън?
Нима есента е есен, ако не се готвиш за зимата?
Нима есента е есен, ако не дими казанът за ракия? ...

Днес в слънчевото утро,
една радост, протегна ми ръка,
в зениците ми сякаш пролетта разцъфна,
виждайки те в придворите на любовта.
Усещам те дори, когато си далеч, ...

За пристан замечтан,
аз пътувам сред океан.
Далеч от роза засмена,
душа сама, натъжена
жадува за слънце, лъчи, ...

Преди еони време
Бе безбрежна тишина и мека, топла тъмнина
От нищото изскочиха фотони два и заискриха
Блесна светлина
После още два и много пъти все така ...

И колко много истини изписах,
и всяка беше птица и дъга.
Накрая поумнях и те залисах,
с: Не те обичам! Лъжех, на шега...
Ловецът в теб дали се амбицира, ...