И повече сияеш ти от слънце,
красотата ти е несравнима.
И само със една усмивка,
караш ме да те обичам, ах любима.
Действаш ми неустоимо, ...

Няма поезия в издялкано тяло
Отронило всичко излишно
Защото нищо
Не е излишно
Когато дишаш както трябва ...

Тя
Жената храм за мъжката душа е!
Обичана, отричана, желана!
Във нощите любовница мечтана,
тя като цвят през пролетта ухае! ...

Довиждане, ти светъл лъч мой,
довиждане, до утре може би?
Довиждане изричам, ала кой
душата ми нощес ще утеши?
Довиждане любов излъгана, ...

Не ме съдете че обичам...
не ме корете за това!
Такъв съм... създаден по
Божията воля,да съм самотник
но сред вас. ...

Запя птича песен,
с детски смях на врабчета
и от гнездо на гнездо,
ехо се чу чак до морета.
Повей ехти от разбулени клони, ...

Не забелязвах другите клиенти. Имаше ли всъщност други? Може и да е имало, но в онзи момент се чувствах като в капсула. От онези, които са пълни с вода, със звезди и две фигурки на мъж и жена. Дишах под водата. Белите ми дробове се бяха видоизменили на хриле. Той прехвърли косата ми напред и ме вдиш ...

(ужаси)
В десет без петнадесет пристигнах на войнишката поляна, а пет минути по-късно дойдоха Филип и Кристина. Двамата бяха помъкнали огромни раници, сякаш носеха хранителни запаси за векове и аз се почувствах смешен с моята малка чанта, в която имаше само бутилка ракия, бутилка безалкохолно, тарел ...

Любовта е пробуждане
И всеки от всеки нека отпие
И всеки от всеки нека опита,
със жалостен дъх
Да разпита ...

След питиетата, които разменихме
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана… ...

Хора ли сме или пешки,
играеш, и чакаш своя ход,
но ходът ти дали ще е човешки,
ще имаш ли добър подход!
Фигури, а ние сме едни играчи, ...

В днешния заразен от грехове свят,
повит в бъдеще изтъкано от неизвестност,
човек, за човека не е брат,
а низост, измама, въображаема известност.
Едни мислят, че са вечни, ...

На кея лодката се поклаща сама,
а беше нашата лодка на любовта!
Прийждат към нея вълна след вълна,
а тя само трепва вързана за пристана.
За кратко бяхме заедно в нея двамина, ...

Усмивки тъй разни витаят край мен,
усмивки, усмивки държат ме във плен!
Усмивка доволна, усмивка сърдечна,
усмивка охолна, усмивчица вечна!
Усмивка с презрение, с радост и гняв, ...

Някакъв човек върви след мен,
следва стъпките ми мълчаливо.
Чувствам го след себе си цял ден
и, признавам, прави ме щастлива.
Но защо остава все прикрит? ...

Тя сяда, ефирна и резедава,
разлиства нотните листа
и чудното пиано оживява,
отръсквайки от себе си праха,
трупан през дълги, снежни дни, ...

Дали за край или начало,
като съдба или завет,
или пък криво огледало
на колебания безчет…
Как всичко мина покрай мене, ...

(Продължение)
2
Тя пристигна от небето –
там звездите где блестят...
Спря пред щанда ти, додето ...

Не се страхувай, с теб съм и ще бъда
до сетния си жалък земен миг...
Зад времето дори, в небитие бездънно,
дъхът на твоето "обичам те" ще ме гори!
Докоснати в прегръдката на тъмнината, ...

Колажи от лъчи
прозират измислено
над плътна водна завивка,
изсипваща облачните си
намерения в кални дюшеци, ...

Понякога ще мълча,
но ти недей да мълчиш!
Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,
която без да мисля ...

Ще блеснеш в очите ми звездни,
ще скършиш духа ми на две.
Ще ме влачиш през хиляди бездни...
мое тихичко утре, мое сиво небе.
Ще разпръснеш на вятъра думите, ...

От рано още в малкият ми дом,
крадци ограбиха душата ми със взлом.
Разбиха и отнесоха те всичко даже и вратата,
изтръгнаха живота жив чак от сърцето и душата.
Ограбваха с години чувства и надежда, ...

Животът и смъртта
са абстрактни понятия.
Имам шепа познайници
- дишащи хора,
които отвътре ...

Ще те помня зефирено нежен,
като пролет вълнуващ и слънчев.
Не с онази най-зла неизбежност,
покосила пейзажите сбръчкани.
Ще те помня какъвто видях те ...

Китари и клавир - Юрий Радулов

Защо бе хора, питам, защо?
Защо се случва така,
никой ли няма да спре
тази вечна злокобна
отровна съдба? ...

понякога съм толкова самотен
че усещам тишината
като болка
камъче което ти убива
ще го махнеш после ...

Недей разбива сърцето ми,
когато искам да споделя с теб
моите ранени вени.
Недей мрази ме,
а прегърни ме силно. ...

Ако още усещаш студа
от наскоро отминала зима,
спри за малко до мойта врата –
хляб и сол на трапезата имам!
Не отсъждай, че лош е света, ...

"Те ще ми кажат на мене!" мислеше си Ренката, както ѝ викаха колежките, докато пишеше поредния имейл до французкия Гошо, както наричаше пред тях Жорж, с който имаше връзка в сайт за брак с чужденци. Все я подпитваха, все се бъзикаха, но на Ренка не ѝ пукаше, само след седмица Гошо щеше да дойде от Н ...

Така омършавяла любовта е.
От глад за топлина и малко нежност.
От чувства, за които тъй нехаем.
От свикналост до пълна безнадеждност.
Аз влюбих се във другото момиче, ...