Усмивката ти, тази светлина струяща,
проникващ лъч в стаената безбрежност.
Намирам я, сияе, грее,
от нея топла мекост се разнася
като от сърцевината на погача. ...

Не ми се спи. Не мога да заспя.
Сънят не искам с теб да ме разделя.
И нищо че те няма... ще шептя.
И с тишината тайни ще споделям.
Заклех я да мълчи. Тя обеща. ...

Седя си тук, във ъгъла на кръглата чиния,
и някак си замислено кибича
безумно влюбен във една филия,
която само себе си обича.
А аз какво ли не съм преживял ...

Докато търси човек:
все още намира, все нещо губи
по пътя на живота нелек...
И мечтае за едната хубост –
да срещне тебе, любов! ...

Не идва с грохот краят на света.
А в лятно пладне – с огън безразличен,
сред който два невръстни щъркела горят,
крилцата немощни в небето впили.
На оня страшен стълб пламтят ...

Когато фарът пада покосен
в големите вълни, които плискат,
мисли си с обещания за мен,
усещай, че ръцете ми са близко!
Светът ще те замеря с новини, ...

Червено цвете ще откъсна
в ръцете крехки да ѝ сложа,
бяло цвете чисто и невръстно
в косите нежни ще положа.
В очите ѝ ще плувам, ...

Морето кадифено ме обгръща.
Брегът е близо, с телесата голи.
А мене, ужас, как ми се повръща
от алкохол и некакви пържоли.
Но как попаднах тука, сред вълните? ...

Душата ми се свързва с теб по кабел.
Изпращам ти прощалните флуиди.
Навярно все пак ще получи Нобел
сърцето ми, до днес хуманоидно.
Живурках в мрак студено-чист, отровен, ...

Инес е изчезнала… Вървях към дома ни и звънях по пътя на Рамон. Обърках му номера от притеснение и най-накрая се свързах с него. Той ме успокояваше, че може да се е отбила при някое приятелче и да чакам. Скоро Рамон пристигна. Аз повторих историята, че е тръгнала до магазина, но не е стигнала до там ...

Съвсем смалих се – до дихание,
в нощта светулките са гидове,
измисленото оправдание,
около мен издига зидове.
От тишини градят зидарите, ...

Не мога вече да те побера във стих.
Отвъд си. Над. Безкрайна. Нелогична.
Реалност. Сън. Луна. Звезди.
Съдба. Любов. Живот. Категоричност.
Не мога да те събера на лист. ...

Оставят домовете си необитаеми.
Ударил е часът на новия сезон.
Пораснали са вече малките
и търсят и намират своя пристан.
Какъв по-ясен и достоен пример. ...

Свърши кишавата зима
без сибирски студове,
Гошко лятото замина
край Мичурин* на море.
Там с баща си разтовари ...

I never was a special person.
So I'll never want to be or will be
To myself
Or to anyone anywhere.
Don't worry. You will forget ...

Погребах думите си.
Под едно листо.
То колко му е –
шепа нежен шепот,
пресечен вик, ...

Събудя ли се вече ще съм мъртва,
ще съм поела пътя си към Небесния Отец.
Преминавайки през водите на Лета,
дали ще помня очите ти и топлия ти глас...
За това не искам да се будя, ...

Едни го мразеха, а други обожаваха. Наричаха го „Изгоненият белетрист“ не защото не продължаваше да твори, а защото текстовете му предизвикваха смут и дълги дискусии, чиито въпроси всеки умишлено избягваше. Често писателите се нападаха в коментарното му поле. Разменяха си силни думи. Повечето недоум ...

Разбира се, приятелят му беше твърде подробен в наставленията си, но Тео го изслуша внимателно. В някакъв момент от обясненията дори беше взел старо тефтерче, захвърлено близо до шкафа и с един малък молив записваше последователността на действията, които трябваше да изпълни. Когато Влади приключи с ...

Хитрата Лисана с Кумчо Вълчо пак се хвана,
от зори та чак до здрач
пеят песни, тропат с крак.
За нещастие Лисана
във капана тя се хвана, ...

Колко дълго вървях... Сто години...
Как до кръв от коприва и тръни болях...
"Намери ме, Любов... Намери ме..."
със последната своя надежда шептях.
Сто години, Любов, аз те чаках... ...

01.07.2019
Докторе,кажи...
Един младеж незнайно за околните от какво
бил само със едно око,а другото-протеза...
Веднъж... пак също от незнайно естество ...

Колко много животът поиска,
колко малко успях да му кажа...
Не защото не ми вече стиска,
но какво, на кого ще докажа -
че Земята отглежда небето, ...

Най-лошата ми черта, както подчертава жена ми, е, че виждам и коментирам. Черта, породена от времето. Нали знаете – лошият живот извиква на бял свят добра сатира. В този смисъл днес вече е време да стигнем върховете на световния хумор.
Намираме как с всичко да се шегуваме. Например, със заплатите – ...

Срещам рано заранта една позната. Да я наречем... Хайде, Валя да бъде.
Знам, че работи в едно школо. Обслужващ персонал. Лелка, както си ги знаехме едно време.
Така – несвързани с нас по роднинство жени, но близки и разбираеми. Може да ти се скара, може да ти помогне – зависи от много неща.
Та Валя ...

за чувствата* са
мозъчните гънки и
белѝ и спънки
-------------------------------------------
*респективно — любовта

печат от приклад
по главата — горката —
на ад тъй богат

Не се събуждай още, не избързвай,
зората е препускащ млад Пегас.
Пристигне ли, ще трябва да го вържа,
огрявайки във утринния час.
Не се събуждай, още съм в съня ти, ...

Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...

Защо мигът не може да ми стигне?
Сама съм и горя – горчив фитил.
Угасвам вечер на парченце восък
и търси лъч изгубен смисъл тихо.
Целувам себе си, в мечтите – ти си… ...

Всяка вечер в мрака
самотен силует ме чака
в незабрава да постоим,
да си помълчим,
очи в очи, ръка в ръката ...

Те не се смеят с нас, не празнуват възторзи,
Не попиват сълзи и не слизат на дъното в чашата.
Може би са зашити старателно светещи копчета
на безкрайния космос, който
сигнали изпраща. ...

Обадих ти се. Не ме позна.
Една жена с дете помоли ме за помощ.
И аз ти позвъних. Прости ми!
Но толкова жадувах да чуя топлия ти глас.
Да ме погали отново с нежността си... ...

> "Слънцето, слънцето само е тук..."
>
> "Останало", Райсън
Слънцето, слънцето само е тук!
Птиците идват за него от юг. ...