Не обещавам, че ще помня вечно
думите, които ми споделяш.
Че времето е сила безсърдечна,
която паметта ми е измела.
Не обещавам и себеотричане, ...

Здравейте как сте, мили мой деца,
няма ви до мен но сте ми в съня!
Вие сте като пръсти на моята ръка,
две различни момчета, сбъдната мечта!
Аз дълго време ви звъня ли звъня, ...

Дъждът валеше като бесен,
прозорец някъде се счупи.
Един младеж крачеше унесен,
подарък търсеше да купи.
Надничаше през ярките витрини ...

Поспри, момче! Да си поговорим,
че ми е залепнала устата...
Със котката омръзна ми да спорим,
до гуша ми дойде от самотата.
Дядото ми лани се спомина, ...

16.
Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж ...

На вратата се звъни. Отварям - предразсъдък.
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клук ...

Искам да почина в съботния ден.
Сядам на шезлонга, Ежко е до мен.
Легнал във водата на един дюшек.
Не на гръб, щураче! На корема мек!
Слънчо му се смее и със птичи грак ...

Съвестта не бива да се помни,
по-удобни тлеем си без нея.
Задава тя въпроси неудобни
и по-добре за птичките да пеем.
Повече ще си печелим без морал – ...

Днес ми е розово, бонбонено розово,
сладоледено, захарно, сладко...
Стискам хазартно печелившите козове,
не забравям: животът е кратък!
Днес ми е златно, слънчогледово златно, ...

Аз и ти - две души,
осъдени да сме сами.
И двамата се правихме на слепи,
подминахме хубавото, случващо се с нас.
Ти се правеше на интересен, ...

В бяла раковина побирам се цяла.
Океанът ми е дом, пяната – майка.
В скута мой утихва воят на прибоя.
На пясъчния замък покривът рухва.
Била съм тук във времена далечни. ...

> Едно обичане ми е заседнало ей тук...
> Селвер
Това заседнало обичане... Боли!
Заседнало е във душата ми, дълбоко,
заседнало накриво, чак горчи, ...

БЕЗСЪНИЦИ
Как да си продам душата?
Натоварена е с грешки.
Но побира необята,
нежността на таралежа, ...

Говори ми за чувства,
говори за свойте мечти,
заради които сърцето,
нощем пропуска да спи.
Кажи ми за сънищата, ...

Бях много щастлива,
бях даже добра.
Бях и красива,
бях твоя
любима жена. ...

Планини... реки... езера -
слънце в морето изгрява!
Живеем в чудесна страна,
но не и в такава държава!
Чалга... крадци... чудеса - ...

Отде дойде, моме, с туй дупе бело,
с туй дупе бело, дебело, у наше село?
Тука сме, моме, момци работни,
работим, моме, като животни,
като животни , моме, козли, кочОве, ...

Каква снага! Направо чудо!
Очите ми изтекоха по нея.
Сърцето ми затупка лудо.
Направо да я съблека копнея.
По хълбок легнала, невинна, ...

Едно листо, метално и красиво
стои си мъртво в стаята,
краси!
Самотно аз, невярно жива
попитах Го ...

Най-хубаво за тебе би било,
покой да дам на свойте въжделения,
и всичката в душата ми любов,
смълчано да редя в стихотворения...
Най-хубаво за тебе би било, ...

Елена, как хубава си ти!
Ти си моята голяма радост,
с малки, бляскащи очи.
Прекрасна моя слабост.
Гордо, гледам те и знам, ...

Себ и необичайният му живот
Как започна всичко
Здравейте. Аз съм Кромуел, Себастиан Кромуел. Едно обикновено момче с необичаен за мен живот, доколкото може да се каже. На 15 години съм и се запознах с моето семейство едва когато ги видях за първи път. Ако живеете моя живот, ами какво да ви кажа, ще ...

Родени с много мъка,
обичаме живота.
Дишаме тежко,
зажаднели за
покой. ...

Нетърпеливо!
Нетърпеливо чакам аз телефонът да позвъни,
от другата страна да си ти,
и гласът твой нежно да зашепти,
а сърцето ми да затрепти.

Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друга ниви, засети с жито, царевица, слънчоглед... Беше юни месец. Усил ...

Der Schmetterling ist in die Rose verliebt,
Umflattert sie tausendmahl,
Ihn selber aber goldig zart,
Umflattert der liebende Sonnenstrahl.
Jedoch, in wen ist die Rose verliebt? ...

Петел бърбори на стобора,
над цветето пчела жужи,
жълто слънце жули,
на мъничко момиченце петите.
Как искам облаче да има, ...

Потекоха онези едри капки
по тихите стъкла в този ден.
И думите безгласно кратки
в следите на красив рефрен.
Приятелите, те незаменимо ...

От реклами и екрани,
хора гледат ни засмяни,
тичат, скачат и танцуват,
и внимание купуват.
Но къде е този свят, ...

Дали е есен, зима?
Децата рецитират
някакъв поет.
Щастлива съм
дълбоко някъде ...

Вълните вятъра подмята -
нямат избор и го следват.
Тихо е във дълбината -
разбивайки се, те изчезват...
Енергията ни повлича, ...

Пътят кротко лъкатуши
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.
Спрях ли да се взирам вече ...

Пак съм аз – Артибалт-чо,
Днес съм малко мърморанчо.
На горния етаж дойде приятелка,
Подушвам отдалеч – Джак Ръселка.
Тя е готина, такава бяла, гладка, ...