Назови ме по име, когато
бели люляци нежно цъфтят
и небето покрие се в злато –
с пролетта заплени се денят.
Назови ме по име когато, ...

Аз, иначе не пия сам изобщо.
(Сега е някак си по изключение).
Луната - напълнява тази нощ,
със вълчия ми нрав. По съвпадение.
Аз, иначе не вия от тъга. ...

Ich sehe nur weiße Seiten, sie machen mir Angst,
denn ich kann sie nur schauen – sie verwandeln sich in Last.
Ich sehe nur weiße Seiten, ich weiß es aber nicht,
wo soll ich anfangen – die Dunkelheit wird zum Licht.
Ich sehe nur weiße Seiten, nichts beeindruckt mich mehr, ...

Депутатите
видимо напълняха...
Народна парá!

(монолог на един “включен”)
И както се казва, добре дошли в голата реалност, скъпи мои! В така наречената – “матка на света”, която не е чак толкова сложно да се опише. И ето ви няколко правила, които би трябвало да следвате, за да можете достойно и максимално успешно да си изиграете ролите на тази ...

Вий да знайте: аз не съм тъкава!
Вятърничава и празноглава!
Имам мозък! Не е плява!
Ама, има тилипат тъдява!
Аз съм като даскалица строга! ...

Кажете как пресилено се пише,
какво е да изтръгваш трудно думи?
С бездарник, графоман ще те опишат –
това са етикети от „Разумни“.
Щом пишеш, значи нещо в теб извира, ...

Всяка моя гримаса,
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти. ...

XII б неповторим,
Мой клас така любим!
Семейство мое през последните пет години,
Някой сте заедно и от детските градини.
Аз дойдох малко от далече, ...

Малко ми се иска да се вледеня,
когато във сърцето ми е зима...
А после, когат' се стопля и поспя
да усетя как Любовта я има...

Една звезда в небе далечно свети...
до нея пратих своето сърце,
и не защото мразех греховете
а тез който нараняваха моето сърце.
Съдбата казват, играе си със всички... ...

Ето, че писмото вече е към края,
но адреса твой все още го не зная...
Имаш ли си там имение и къща,
дето уморена вечер се завръщаш.
Пращам ти го, мила, с вятъра Крилатко, ...

През какво ли преминах, живота си сринах,
вратата на рая видях, но подминах
много неща преживях - не загинах
и тези неща от сърце ги проклинах
Минах през ада, горях и на клада, ...

Цял ден минутите се гонят,
подухва вятър в птичите крила,
а слънцето лъчи пробожда
в разпукващите за живот листа!
Цветята се усмихват с палави оченца, ...

Много болка преживях,
много от този свят видях
и налага се сега да плащам
за всеки свои грях,
кръвта и сълзите пролях ...

Щастието е в моментите, когато вървим по улицата хванати за ръка.
Щастието е в стъпките на нашето дете.
Щастието намирам, прегърната от твоите ръце и усмивката ми свети,
докато гледам с взор как расте пред очите ми любовта.
Как играе и ръчички в пясъка плете. ...

Туй всеки здравомислещ знае.
Земята с форма на катма е.
С други думи Земята
си е баш като катмата.

Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две омрази
Пътят от училище Кашмир,до двореца се стори безкрайно дълъг за инфантата.Имаше усещането,че главата й ще се пръсне от хилядите мисли в нея.За да се разсее погледна през прозореца.Луната светейки, зловещо се скри зад няколко облака.От време на ...

Отиде ли си вече любовта?
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ! ...

Ако бях коза, щях да си пусна брада
и да се ветрея по поляните
да гоня листата по хълмове
и да хрупам кора от дървета
да нагазя с крака сред ливадите ...

Дивен букет от полски цветя
днес украсява моята стая.
И става света
омаен и нов,
ухае на здравец ...

Нов живот започвам да живея,
старият от днес оставям,
дори и мъчно да е, ще се смея,
болката от днес забравям.
Живота стари, вече си е отишъл, ...

Ти ли бъркаш из мислите ми
оставени встрани за после?
Редът ми създава усещане
за извити ръце и не си го причинявам.
Няма нужда да сменяш роклята ...

Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...

кокиче, минзухар, слънчеви лъчи
бавно разтапят снежните следи
синьото сияние предвества радостта
ето я задава се пролетта
но най -напред ще мине Тя ...

думите
не
искат
да
им ...

Мълчание, не се прави, че не чуваш!
Напълни чашите! Весело да звъннат!
С мен и с душата ми сега бодуваш.
Да пием вино тежко, устни да не зъзнат!
Всеки миг е нов, но по старому го живеем. ...

Едно от любимите ми произведения от далечната вече 2015. Надявам се времетраенето не ви изтощи, а напротив, да се отдадете напълно на възходящата преднамерена градация!
Приятно слушане!

Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор в едно малко издател ...

Via "purple".