Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...

Вече не ми говориш, не искаш, знам.
Чувствах те, когато душата ти плаче...
Усещах, когато сърцето ти изпита плам...
А днес захвърлен съм като сираче.
Извърташ поглед от моето отражение. ...

Тази проза рисува по своему,
онова, за което мечтае.
Време има за всички герои…
Колко време?! Авторът знае.
Вероятно се смее в брадата си, ...

За Вавел специално на човек чу трябва поне седмица. При това – ако бърза. Дворецът е разпрострян на грамадна площ, има за гледане много, а предизвикващи размисъл места – още повече.
Като почнете от металната скулптура на дракона /наричан още Смок/, която е издигната до брега на Висла. И пуска огън о ...

Billie Eilish - Bored
The games you played were never fun
You'd say you'd stay but then you'd run
Giving you what you're begging for
Giving you what you say I need ...

Видях Ксантула вчера
да тръгва от брега,
на лодка с ход отмерен
напускаше дома.
Издуха се платната ...

РЕРИХОВЦЫ
На следующий вечер мы подошли к лагерю, состоящему из четырех палаток. В горах людей мало и, как правило, если кого-нибудь встретишь, то обязательно поздороваешься, а то и разговоришься. Тут же был целый лагерь. Мы подошли. Возле палаток сидели три женщины, мужчина, и двое детей. Поздорова ...

(глава от книгата на Будимир "Последната жертва на епохата" - П.Ж.Е.)
Ние се наспахме. Добриня не ме събуди веднага, а ми позволи да си полежа в топлия спален чувал. Когато излязох от палатката, беше готова закуската: на примуса се пареше кашата от елда. Дървета, а следователно и дърва тук нямаше. К ...

Имам право на глътки „Тъга”
от прелялата чаша, съдбовна…
Имам право на хапки „Мълчание”
в скръбен миг с наслада и упование!
Имам право за малко да спра ...

Ветрове бушуват вън...
Светът е бърлога на омагьосани призраци
гладни за щастие, власт и пари...
Скудоумници, не алчнеете ли прекомерно?
Не са ли тесни гърлата ви? ...

- Ох, Димо, кой ден е днеска? - полузаспалата и разчорлена жена мрънкаше унесено.
- Кой, та кой… Трети ден караме. Още малко остана до немско. Спи там.
- Абе, Димо, не мой да се спи на този седалка бе. Да му се не види и този Франкфурт на майната си…Много далече, бе. Дали ще на чакат? - Фанка подбел ...

– Избрахте ли си възглавница за тая вечер?
Въпросът на баба им беше напълно излишен, защото Роси и Виктор вече бяха легнали на една голяма възглавница с лъскава кремава калъфка.
- Бабо, виж какво намерихме в калъфката! - и Виктор размаха едно малко изсъхнало клонче с черни семена по него .- Какви са ...

Бог
Дълъг път те още чака –
знаци сочат ти звездите,
силен дух не спира в мрака...
знае, сбъдват се мечтите! ...

По идея на Бойко - един повече акустичен вариант.
Текстът е по стихове на inakrein (Илияна Каракочева) .
otkrovenia.com/es/poetry/lyubovna-liturgiya
аранжимент, клавишни, барабани, смесване - Ленко Драганов
бас-китара - Тодор Димитров - Токича ...

На 13-то число аз я срещнах,
пък на всичко отгоре бе петък!...
Резултатът - печално известен!
Оттогава проклех си късмета!
Черна котка ли път ми пресече, ...

Ако светът върне времето
ще искаш ли пак да ме срещнеш?
Ще търсиш ли пак в навечерието
ръката подадена насреща?
Ако вятъра върне мечтите ...

На Бог му сложили трънен венец,
някой имал интерес от това,
напразни отчаяни усилия,
той си остава Бог и до днес.
Човешката суета няма граници ...

- Добър ден, с какво мога да Ви бъда полезна?
- Не е добър деня, така че кажете ми, къде мога да подам жалба, защото откраднаха живота ми?
- Моля Ви, успокойте се и кажете за какво точно става въпрос?!
- Загубих живота си, целия, откраднаха ли ми го, загубих ли го не знам, но трябва да го намерите!

Отварям сърцето си,
за моето време,
и измивам ръцете си
от старото бреме!
Аз носила съм тежки окови, ...

Звездите сложили във шепите ми нежност,
сега крадат от нощните ми страхове.
А Луната с абсолютна неизбежност,
всяка нощ във сънищата те зове.
Прикривам чувства,сълзи и мечти, ...

Палейки цигарата си усещам как дистанцията се скъсява
все повече, когато
близостта не е физическа , а е в душите ни .
Случайно те поглеждам, а може би не толкова.
Иска ми се да заведа душата Ти на театър ...

Пролет се задава...
По-рáно се развиделява,
южняк зад облака надзърта,
дали се Пролет не задава,
че ветровете ги не свърта!... ...

(Разговор с една котка за нещата от
живота)
Чини ми се, че днеска ке вали... Препича...
Яла тука, Въбчо, яла тука, мачко! Оти въздишаш и ти кат мене? Твоичкият ке се върне... Не бой се, яла тука да видиш сега! Що трева е порасла...
- Трева, трева... Къде има дупка, отсекъде излезла... Мамицата и мръ ...

Аз се завръщам, майко! Аз се връщам!
Където има кой да ме обича…
Където има кой да ме прегръща…
Завърнах се пред теб да коленича!
Не те забравих аз, родино свята! ...

Бих те преживявал
отново и отново
до сетния си дъх,
хапчетата не помагат,
разяждат, ...

Имам нужда да се откъсна от тях двамата. Какво си въобразява Мейс, че съм с този ли? Затова ли му се подиграва? Вземам си от някакви хапки, с надеждата че няма да ме изненадат неприятно. Не ми харесват особено, но стават. Ягоди, ооу! Представям си градината на баба, аз съм мъничка, като клекна в яго ...

Знам, че си отиваш вече
Моля те, недей, поспри
При мене остани поне за още малко
Докато сърцето престане да боли...
Виждам тръгнала си вече ...

Настанаха великите пости.
Зачакаха Христа да възкръсне,
да им дойде в домовете на гости,
че греховете им бяха омръзнали.
Наредиха трапези - храна и напитки ...

Нела се беше събудила със странното чувство, че денят няма да е обикновен и сега докато вървеше към университета за поредната лекция я утешаваше само хубавото слънчево време. Не беше закусвала, както винаги и се запъти към най-близкият нон-стоп, тогава я видя. Мария... беше пораснала, вече трябваше ...

Кажи ми, как да напиша стих,
в който не си тръгвам от теб?
Само по листите не стоя тих,
иначе мълчаливо слушам сърцето.
Как да обърна гръб на съдбата, ...

Безгласно прехласнат,
щастливо отнесен,
с поглед в безкрая,
в сладка омая,
само вятър издайник ...

Семейство имам само на хартия,
на практика живея със врага.
Душата е притихнала стихия,
животът ми – разруха в самота.
Подхванала съм тъжна песен ...

Когато се родя в море... От дъното
ще се надигна, бързо ще изплувам,
защото ще ме вика нежно слънцето
и ще поискам плажа да целуна...
Предсмъртно ще съм пяна бяла, ...

Над умислените върхове,
под смълчаните древни гори
една изначална мисъл зове:
пролет буди топлите зари.
И аз съм пак селското момче, ...

Сънливо се вглеждам
в омаята нежна
на топлата, дъхава нощ -
прозорчета малки
примигват прощално ...

Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...

Иглите са гръмоотводи –
от стаята изтече вик.
Небесния мегдан прободе
луна като ръждясал щик.
Сълзите ми не бяха капки, ...

През девет царства в десето, живеело едно момиче, което било толкова бяло, че всички го наричали Снежното момиче. То било много бледо и лицето му изглеждало почти прозрачно. Там никога нямало пролет, лято и есен. Винаги било студено. Винаги било – зима. Снежинките били единствените обитателки във въ ...

Морето ме обича
и ласкае
с ритъм на поредната
вълна
лодката понесена ...