И тебе разпнаха те както бе предсказал,
предаде на отца си там на кръста своят дух.
Апостолите се отрекоха от теб, предадоха те,
но разпнат ти прости им още тук.
И както обичаят повелява ...

Едри капки дъжд се стичаха по голите ѝ рамене. Зелените ѝ очи се променяха.
Всичко се случи в две вятърни секунди. Кои са нещата, от които не можеш да се събудиш?

Литургията от затвора изпълва жълтото небе като малък гноен мехур. Хепатитът се влошава. Поглеждам нагоре от позицията си на обвиняема. Как конвулсивно трепери вулканът на Луната. Единствен ѝ е, но ще ни посипе с бял прах и ще предозираме като пинчери.
"Бях заключен в твоята кутия с форма на сърце", ...

Черните му напукани ръце внимателно отместиха камъка с трите руни, а под него се намираше някаква стара ръкохватка на меч със златист предпазител и рикасо. Внимателно и предпазливо я изкара от леглото й и започна да я разглежда с детско любопитство. Остеието беше отдавна счупено, а по малката остана ...

И пак валеше сняг,
нали го знаеш февруари.
Коне разпрегнати от впряг.
Търчи! Обича бури, хáли.
А ние тук под похлупак, ...

Тече зад мене черната река...
И бреговете и са станали коварни.
А галеше ме с ласкава ръка,
разхлаждаше краката благодарни.
Сивеят сградите бетонни във мъгла... ...

Кого да разпнем - питаше Пилат.
Кой тежката присъда заслужава?
Демократичен беше този свят
и пощади престъпника Варава.
Пилат с вода, ръцете си преми ...

Великден е. Христос бил възкръснал... Аз не Му вярвям. И никой не може да ме съди. Вярата или е в теб или не. Във мен я няма. Иначе имаме боядисани яйца, козунак. Агнешкото чака, да го сготвим, свежата салата да се овкуси. Да е празнично. Да е сплотено. Да е взаимно...
Преди осем месеца я видях. Слу ...

Пред входа беше паркирана същата кола. Пътувахме дълго и се почудих, ако не ме върнат, как ли щях да се прибера. Шофьорът ме качи до последния етаж в една много висока сграда.
Посрещна ме красива жена, която реших, че е нещо като персонал, защото бе много вежлива, а зад нея стоеше друга, облечена по ...

далеч от шумната тълпа
скрит в някаква скала
Той се прероди
възкръсна заради Вашите души
тъй реши,да Ви спаси ...

Вълшебен ден на вяра и добро
Е днес – църковните камбани са запели.
Любов в простора необятен проехтява.
И в нежен танц увлича пролетта.
Как да изчезне Вярата? ...

Съвременният човек, в търсене на душата, функционира досущ като смарт телевизор, поддържащ 4К резолюция - той е орязан, с непълноценна операционна система, но (за сметка на това?) е скъп, безбожно скъп: и не на последно място - излишно модерен!...
NB: В смарт телевизорите, независимо от модела и нац ...

Какво е вяра?
Какво е религия?
За вас разлика има ли?
Онези робуващи на грехове
Грабят с всички нозе. ...

Когато в казармата влизах,
бе истински утринен студ.
София беше прекрасна
и беше прекрасен денят.
Облякох войнишките дрехи, ...

Момиченцето не спеше. Болката го отпусна и то лежеше неподвижно. Мислеше си, че ако се раздвижи, тя пак ще се върне. Нощта се беше спуснала неусетно навън и от прозореца на стаята се виждаха само звездите. Сякаш целият свят се състоеше от небе. Даря не помнеше откога е тук. Толкова дълго ѝ се струва ...

Часовникът прекрачи през секундите.
Дванайсет удара – камбанен звън!
Из въздуха напевно се разнесе,
и като гръм отекна : „Христос Воскресе!
Истина е – знам! ...

Сълзите, поройните няма да спра,
нито за тях на "приятел" ще кажа.
В тихото було на бледа зора,
скрила лицето си грях ще накажа
с ясният изгрев над златни коси, ...

Доброто – относително понятие,
потънал в прах, разпадащ се скрижал.
Исус, добър, на своето разпятие,
за да спаси душите ни, умрял.
Доброто, милостиня, сухи залъци, ...

Нощта изпусна пара. Чу се гръм.
А вчера бе прекрасно!
В черквата е тясно.
Един е Великден!
Ликът на Господ ни полазва ...

> Котаракът на топло...
>
> размърда кадифени ушички.
>
> Елена Гуро ...

Ще ти го кажа, принце, без преструвки –
тя, приказката, не е справедлива.
Понеже всичко свърши със целувка
не знам защо реших, че съм щастлива.
Сега копнея времето, когато ...

Как прелестно спускаш клепачи.
Ресници - завеса на сцена.
Вдигаш ги с трепет и ето -
разкриваш ми цяла Вселена!!!
И тръпнеш във моите длани, ...

- А вие знаете ли разликата между това да обичаш и бъдеш обичан? Най-вероятно не, защото сте прекалено малки и нищо не разбирате!
- Защо слагате всички под общ знаменател, госпожо?
- Така е справедливо!
- Но вие бъркате справедливостта с толерантност, а нима тя е по-важна от артистичността? Защото л ...

Мама стихче ми прочете,
оцветих дърво и цвете!
Тате често със въздишки,
си разменя с някой книжки...
Дядо приказки разказва, ...

Христос Воскресе! Христос Воскресе!
Камбанен звън вестта донесе.
Христос Воскресе! Христос Воскресе!
Нощта навън вестта разнесе.
Христос Воскресе! Христос Воскресе! ...

Погледнете и вижте, деца!
Там сияят щастливи яйца!
Докоснете ги смело сега!
Направете деня си мечта!
Раздвижете ръце за късмет! ...

Недей да се тревожиш, забрави́
за болките, неволите, злината.
Защото с Него идват светли дни,
повярвай във доброто, в топлината.
Която с Господ пламва в тази нощ – ...

Търпиш, търпиш, но чашата прелива.
Мълчиш, мълчиш но гневът в теб отново се надига.
И за миг изпълва твоята душа с цялата омраза на света.
И ти се ще с цяло гърло да крещиш и навред омраза да садиш.
Но казваш "Не", няма да съм като тях. ...

Вятърът носи
мирно затишие;
вишните чакат.
хайку, 27.04.2019 г.

Има много начини човек да изчака да цъфнат пролетните вишневи цветове. Не, този герой не си нито ти, нито аз. Става въпрос за очарованието на природата, вдъхновяваща с ранобудното си розовострано лице критикарите по дух. Самовлюбените самохвалковци парадират, че с брилятнта оптимистична гримаса ще п ...

Миризма на сяра и канал. Тежък задух сред уж разцъфналите дървета и мрачен небосклон. Четиридесет и пет градуса без следа от слънце. Във видимо неудобна броня, влачещ огромен двуръчен меч, сър Мефестес се подпря на монументална кована врата. Дебелички вади пот се стичаха по подпухналото лице на благ ...

Представи си ти да ме обичаше,
а да живееше по друго време,
с разлика една секундичка
да бях далече.
Последното за мене първо ...

Созопол потъваше бавно. Дъждът си валеше така спокойно, сякаш нямаше намерение никога да спира.
Слязохме от колата всичко беше мокро и тъмно. Сякаш от години никой не бе стъпвал в Созопол. Беше юли. Созопол потъваше през юли. Хората си бяха у дома, морето някак си и то валеше заедно с дъжда, упорств ...