Поливаш ме...
Вехна....

В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...

В гърдите, майко
там присвива ме!
Болка, не една,
преследва ме където и да отида!
Никога не ще се отърва.. ...

Равносметка...
Остава ми във вените ти пак любов да влея,
ако все нещо е останало от нея...
... но то не тъй много, зная,
та за това не искам да повярвам в Края!... ...

прочит Румяна Друмава
музика Rossini: Il barbiere di Siviglia

Иде нощ, а небето е рана отворена.
Тъмнината е глина за лечебен мехлем,
а Луната от млечно сребро изкована е
и тежи като гривна на стара дилема.
Замечтани очите сляпа вяра да жертват ...

В градчето издигнали паметник нов –
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци ...

За какво ще се разказва
днес, заглавието казва.
Мъчно беше на Росина.
Чувстваше, че я задмина
Рори по известност вече. ...

Ден след ден ослепява светът,
като прах във очите ми влиза
и го бърша, но пак ме бодат
чужди погледи в моите грижи.
Ден след ден оглушава светът, ...

Съдба
Знам ли що решила е съдбата?
Днес съм тук, а утре ще съм там
заровен на два метра под земята,
и най-накрая ще остана сам! ...

Някой ден нещата ще се променят. Към по-добро обаче или по-лошо? Кой е отговора на този тъй сложен въпрос. Дали трябва нещата винаги да са ОК или пък трябва да има лек хаус? Объркани емоции гнездят в мен, те искат да рушат, да убиват, да изгорят всичко, което ги дразни, да бъдат успокоени, да получа ...

Към Бога...
– О, Господи!... Грешен ли към Теб съм в нещо?!...
Да не би в десницата,
която вдигам за молитва плахо,
Ти грешно: ...

Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...

Проехтяват в мен, като приказка.
Прогнозират в началото края си.
И затръшват вратата си рязко.
Лутат се между ада и рая си.
Снежни кули с лилави стени ...

За да избягате от тълпата на улицата - е нужно да медитирате. А за да медитирате - е нужно да сте избягали от тълпата в ума си...

Вода и Огън
Като вода и огън сме с теб заедно сега,
сякаш ме различни,но близки по душа.
Ти сякаш си вълна от морето,стихия една,
а аз съм огъня за теб,изгарям в любовта! ...

Вместо извращèнко — (нека) Макарèнко!

изгубено ли
твоето доверие
е — две си нули

Повлякоха снега си студовете,
завихриха дантели снежен прах.
С висулки – обеци в отблясък леден
накичиха стрехите със замах.
Разнежената зима се облече ...

Седнала съм днес на прага
и мисъл ме гризе една,
опита за житейските проблеми
на внуците успях ли да предам.
Учех ги сами да кретат, ...

Искаш любов, а даваш омраза
Ти не си човек, а зараза
От която страдат най-глупавите само,
а сега к'во стана, няма на кого да се облегнеш на рамо.
Всеки момент с теб беше грешка ...

Ръцете й го галят сладострастно,
не го изпуска погледът й замечтан.
Обича го и тъй й е приятно
от предните... че той е по-голям...
Тъй топъл е, така е гладък, ...

Когато търсиш Бог, не винаги е на високо
Понякога и дяволът е повод за смирение,
разровиш ли се в себе си дълбоко.
И търсиш смисълът в живота
щом вечността докосне с дулото челото. ...

В моят малък, но тих и спокоен град,
всяка улица спомен ми носи.
Райско кътче за стар и за млад,
отговор има на всички въпроси.
Този малък, но тъй красив град, ...

Окъпаните в тъга, самота и безпомощност възрастни жени, отпуснали напуснатите си от физическа и психическа сила тела, болезнено прегърбени в резултат на десетилетен труд, върху изкорубените дъсчени пейки в незабележимите като вейки села, не се нуждаят от помпозни меморандуми или декрети, за да осъзн ...

"Музата" със пръсти щрака,
нервно повишава глас:
"Вече писна ми да чакам!
Рима търсиш втори час!...
В теб обноски - ама никак! ...

Земята е жадна за есен,
посреща дъжда с
разтворени обятия
и поглъща всяка капка.
Пресъхналите поточета ...

Ще си отидем от тоя свят,
уви, ще дойде и моят ред.
Към отвъдното вси вървят -
туй е дял на всинца ни клет.
Напрягам си ази своята мисъл - ...

Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...

Имам неудоволствието да съм телохранител на Малката напаст. Поех работата с радост, заради доброто заплащане, но още първата седмица започнах да се разкайвам. Голямо късане на нерви е. Често ми иде да зарежа всичко и да избягам. Договорът обаче си е договор – няма мърдане.
Малката напаст всъщност се ...

Ще бъде нощ и ще вали.
Часовник стар минутите ще отброява.
Ръждясал е, но без значение, нали?
Минутите в стрелки ще оживяват.
Ще бъда аз. И ще си ти. ...

Ана Тороха - Усмивка
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: María Victoria Echaniz Jimenez
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Мария Виктория Ечанис Хименес ...

Скърбя за красотата на цветята -
най-мимолетната и крехка красота.
Покрива тя на мъртвите телата,
в кристални вази дави я смъртта.
Цветя от детството, когато волен тичах ...

Това е истинска история. Имената, титлите и местоположението на събитието са променени.
Приятно четене на всички!
Еленов беше най-перспективният научен работник. Неговата съпруга след 20 години семеен живот го напусна. Макар и химик по образование и призвание той имаше нежна и поетична душа.
Действи ...