Скучно ли ви е мадам
или има нещо друго?
От това, което знам,
ми изглеждате съпруга.
Нервно ли ви е мадам ...

Звезда блещука,
сияе мрака.
Времето чака.
Нощта съзира
как без да спира ...

Умрях! И какво? Прежали ли ме или ме забрави? Не ти ли липсвам? Не ме ли мислиш как съм, добре ли съм, къде съм, с кого съм, сама ли съм??? Явно не, намери си заместничка на мен и то коя. Най-подлата жена, която имах за приятелка. Ако сега се върна и имаш право да решиш една от двете да живее, коя щ ...

Тя не беше такава, каквато
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.
Тя целуваше, сякаш купува ...

Не искам да те питам вече нищо,
изчезнаха въпросите дори.
Разкъсан бент, безмилостно отприщен –
това съм аз, сред луднали води.
Със тях каквото беше, си замина – ...

Когато с този свят се разделя,
не искам ти за мене да тъгуваш!
Бъди с онази рокля на цветя,
с която сетих първи път да ме целуваш!
Не страдай, не тъжи, ще съм до теб, ...

Живеем в смутни времена и при всички положения това не е времето на „чистата и свята република”, за която Левски живя и умря. Всичко изглежда като един разграден двор, от който всеки нагло може да граби. Какво бих казала на Левски за съвременна България? Апостоле, ти живя достоен и изпълнен с рисков ...

Щом стигна отбивката за вилата, Орвил Клодел даде ляв мигач и зави. Беше погледнал преди няколко секунди към насрещното платно и не бе видял да се задава кола, така че ударът, който последва, го изненада, меко казано. Един облечен в черни дрехи човек прелетя над смачкания калник и със страховито топ ...

Сериал, даващ възможност за малко да не живеем тук…
Лице на парашутист, сетил се, че забравил парашута…
Полицаи-садисти разгонили митинг на мазохисти… Кеф и за двете групи…
Животът ни принуждава да сме доброволци на промяната…
Физиономия – да я намажеш на филия… ...

Рушиш и възкресяваш неуморно себе си.
Мълчиш и разговаряш пак със себе си.
Събуждаш и приспиваш нещо в себе си,
а то бълбука, дреме и шепти
изгарящо във теб - от само себе си.

Няма да приема да съм с друга.
(Не могат да обичат като теб).
В очите им аз нека да съм лудия,
написал най-безумния куплет!
Сърцето утре и да спре, ...

borderline personality
само ти чуваш музиката
в главата си
непознати гласове
и едни единствени аплодисменти ...

Новогодишно
Дядо Коледа отново ме подмина,
профуча край мен с пълния чувал.
Дано през Новата година,
Господ добро да е дал... ...

Настъпват празници и всички
съзряха незабелязваните хора.
Запротягаха ръчички с парички,
без мисъл за живота им в коптори.
Коледа е! На промоции купуват ...

Страхувам се от бели облаци.
Не е ли фобия?
Кажи ми Драконе на
светове
от приказките детски. ...

Напусна ни последната година,
А ние се усмихваме като в развод.
Като на нещо вече отминало –
любови и битки в тоя живот.
Но в душите скътан той остана. ...

Ето, ето, свършва полето, след него идват планини високи и реки дълбоки
Пеят птички пременени из клоните зелени
Животинки шарени тичат из цветята алени
Във водите чисти плуват рибите златисти
О, човече, опомни се, ти природата пази си ...

Честити да сте!
Евтини слова
Слуха ви да не дращят
Твърде много
И любовта да ви даде крила. ...

Бих искала да разпростра разума на широко, а от него да струи размисъл за онези - дето са загубили себе си. Онези еднаквите, дето нали се сещате, копират ги на ксерокс. Страшно е! Захапали са едни машинки в ръцете си, които смучат от същността им, завъртат ги, като ураган и не ги пускат. Тези машинк ...

Танцувай с мен. Прилепи ме, завърти ме.
Удави ме с аромат на любов.
Разтопи ме в тази жежка омая,
на едно страстно и нежно танго.
Разкажи ми с ръце и трепет на тяло ...

С нещо ново, снещо старо взели за късмет,
да изпратим и посрещнем по "масло и мед".
По-богата, плодородна пълна със цветя,
като наша майка родна нека да е тя!
Да закриля и отрича, както е дошло, ...

Ти беше моето по-добро Аз. Аз... Бях една от тези, които те предадоха.
Последната...
Страхувах се да ти призная колко те обичам.Страхувах се да бъда себе си.
Искаше аз да затворя очите ти....
Как ще забравя онези сдържани мъжки сълзи,които капеха право в сърцето ми? ...

Пролетно момиче
Питаш ме коя съм аз
родената в люлякови нощи
пролетна обгърнала всичките цветя.
Гърдите пълни с любов. ...

Прокоба черна тегнеше
над дома ни цели пет години.
Толкова мъничко от съдбата
бях поискала и тя ми го въздаде.
Душа в душа за вярност до гроб ...

Всеки ден той правеше все едно и също, седеше пред прозореца си и наблюдаваше света отвън. Не че в него имаше нещо интересно (беше си същият когато беше на тридесет години и не се беше променил много, макар сега да беше на шестдесет), но очакването нещо да се случи го крепеше и годините минаваха няк ...

Сънувах сън.
Бе сладко- кисел.
Накрая загорча.
Защо ли?
Ех, не помня нищо! ...

Зрънцето и още нещо
Автор – Величка Николова – Литатру
Как се радвам, че се върна
в този зимен нощен час!
С нежен поглед ме обгърна. ...

И впрягаш в свойта нарта* пак,
дванадесет елена уморени,
а Новата потропва с крак,
с очи от фойерверки заслепени.
Пристъпва бавно твоят впряг, ...

Как искам да го няма календарът.
Една безбрежност да си подарим.
Снежинките с финеса на стъклари
да разтопяват празничния грим.
Как искам никой днес да не умира. ...

Тази сутрин - енигма е,
като аромат на магнолия -
слагам зелените си очила,
а е тихо и пропадаш
в отровения, които само се шепнат... ...

Джипът най-после спря. Войниците се взираха в мрака, но освен някакви силуети на сгради нищо друго не различаваха. Фаровете осветиха портала на военен обект и караулния войник на пост. Той се приближи към автомобила и размени няколко думи с началника. След няколко минути бариерата се вдигна и команд ...

-Никъде не ходим, сине - каза Васил. -Дори днес, на Нова година, когато хората празнуват, ние сме си тук. Ще се чуем с майка ти довечера да си честитим празника и толкова. Какви удоволствия имаме с теб?
Васил и синът му, Илиян живееха в малък апартамент, близо до центъра на града. Преди няколко годи ...

Различен съм от твоите любови.
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...

Мъдрецът седял си на камък,
а в други региони на пън,
протягал се вяло на припек,
доволен да дремне навън,
когато от горския замък ...

Прехвърляш спомен подир спомен,
подреждаш в пъзел всичко неживяно
останало пропуснато, мечтано,
рисуваш на живота си картината:
опитваш се да разгадаеш миналото ли е минало ...

Отива си годината. Не беше лоша.
По-малко плаках, повече се смях.
Не спастрих пукнат грош, обаче
с приятели добри богата бях.
В градината ми розите цъфтяха, ...

Един човек ме срещна сред житата,
на моите покълнали илюзии.
- Не се страхувай, - каза - чудесата,
сега не са в красивите ни думи.
Не са дори в светулките, понеже ...