Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.7K results
Ти моя Евридика
🇧🇬
Аз бях Орфей - Ти моя Евридика!
Душата ми - душата на Поет.
Но ето - змей разби портика
и във сърцето ти почувствах се проклет.
Сълзите ми не стигнаха Любима ...
4. На училище
Нямах търпение да стана ученичка. Училището беше съвсем близо до нас, на съседната улица, входът и част от двора му се виждаха от терасата ни. Оттам със завист наблюдавах как шумни групи деца с чанти на гърба влизат в училището и как играят в двора му дълго след края на учебните часове ...
Сбъдни ми се! Наяве ми се сбъдвай!
Защото утрините няма да са същите,
когато в моите очи тежи оскъдица,
без твоите да виждам в тази къща.
Сбъдни ми се, че чаках като грешника - ...
Минаха 10 години откакто живеем по Новия Закон. Казаха ни, че всичко вече е наред, че всичко е така, както трябва да бъде.
Следвахме закони, които не разбирахме, ядяхме храна, която не харесвахме, обичахме като по задължение.
Животът ни коренно се промени,но аз не желаех да живея така, мразех този ж ...
Колко е прекрасно сред природата
добра и съвършена, колко много топлина!
Колко щастие... да се докоснеш до една
неземна, макар и на земята красота!
Щом погледна езерата, виждам радостни сълзи. ...
"…и всеки пита кога ще пристигнем,
но никой не пита закъде сме тръгнали."
Неизвестен автор
Не бях капитанът на всичките кораби -
останах човек, и пират под прикритие. ...
II
И ето ни със тебе – две мънички вселени,
обвързани в семейство, и с обич окрилени.
От тук нататък в брака ний с общ сме знаменател,
ти, моя си съпруга и най-добър приятел. ...
Случи се нещо необикновено в службата й. Наложи й се да интервюира човек, за когото бе предупредена да внимава. Това изобщо не я притесни, дори някак го подмина, затрупана от телефонни обаждания и допълнителна странична работа. Да бъде изпълнителен директор на една от най-големите фирми в града бе д ...
Събира в тоновия род
на своята представа за благополучие
хармонията на един живот
и някак… Не постига нужното съзвучие.
Все някъде, препъва песента ...
Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва зв ...
Космодрумът се виждаше великолепно отвред – и от специалната трибуна за гости, и от местата, отредени за публиката, и от специалния наблюдателен пункт, предназначен за специалистите и висшите държавни ръководители, дошли за пробата на новия космически апарат. Сред множеството се забелязваха вицепрез ...
Не всички са отровени от злоба.
Не всички лазят жалки във калта.
Да, има малко, но прекрасни хора,
достойни, гордо вдигнали глава.
В очите им искрица огън свети. ...
Да бъда същият, какъвто бях,
морето да ни бъде до колене,
и дните да кънтят от твоя смях,
светът да е за тебе и за мене?
За жалост вече късно е, уви! ...
Изпратих овехтелите си дрехи
на мелниците, ветрове оплели.
Не са по мярка бойните доспехи,
затуй си шия панделки с кордели...
На бал отивам! Но бижу не нося. ...
Какво правя, но никой не чух да ми отговаря от кукувичето гнездо на мозъка ми, докато Менделсоновия марш отиваше да играе на развален телефон при някоя друго момиче с червена рокля. След половин час чакане на очаквания идеален мъж, напрежението започна да изхвърча през очите ми под формата на запале ...
Колко малко му трябва на човек,
добра дума изречена с любов,
тя тогава вратите ти разтваря
и те понася в нов приказен свят!
Но все търсим грешките в другите... ...
- Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш. ...
Защо не осъзнахме, че горим,
заблу́ди ли ни хитро светлината,
че дойдем ли наблизо – не грешим,
ала за миг стопиха се крилата?
Нима не го разбрахме? – да не би, ...
Целия ден борисовите люде хитри
как властта му от опонентите бранят!
Постове ще им дадат ли ония мутри,
пред комунисти глави не ще скланят!?
"Нинова!" - гръмовно въздуха разпра! ...
Какво да направя, когато не чуваш!
Когато не искаш да знаеш дори...
Когато говориш, че само преструвка
са моите думи изляти преди!
Когато съзираш парад от девици, ...
Люшкам се от сутринта във влака за Бургас и ту се унасям, ту се стряскам. Пътувам към любимия си мъж, който съм виждала само на снимка. Снимката е пожълтяла. Той стои едър и разгърден със зелена риза и къси гащи на фон на море. От ризата му се подава златист, окосмен тен, косата му и тя е чуплива и ...
Различна приказка за вероятни сходства
разправят и през рамо плюят разказвачите.
Приседнали край лагерния огън на косачите
събираме искри – да търсим разни сродства
докато се вслушваме в словата на палачите. ...