Навярно чувал си за любовта от песните
опияняваща и луда. Да тя - същата!
Но онези там ангели небесните
Не са ти казали, че ще ти подпаля къщата.
Само дяволите ще ти отговорят честно ...

Печатам те с целувки. С Лист слова.
По ъглите си скрих стаена нежност.
Говоря си през вечер. Все сама.
През другите мълча. Да се избегна.
И смея се. Не вярвай. Не личат. ...

Щом се отдалечиха достатъчно, Елизабет издърпа ръката си и се отдръпна от страшника. Този път той не се опита да я хване отново, може би осъзнал, че е прекалил. А може би ръмжащия от рамото й Франк имаше нещо общо.
Колкото и да се опитваше да не си спомня и да не мисли за това, гледката на мъртвата ...

Тишаната говори ми с мълчание
времето тече през мен.
Разказва ми истории
и потапя ме в моите страхове.
Дали, отминали шептят, ...

Подобно рехави снежинки,
да трупат – не, а да летят,
по бледите тръпчинки
на слънчовата златна плът,
очи се реят - странни птици. ...

Ще дойде Оптимизмът да ме попита:
Какво ще кажеш, как си, напредваш ли в живота?
Що за въпрос е Напредваш ли?
Къде това "напред" си го визирал
къде го виждаш, кой го там постави, ...

Мислиш, че Обичаш,
искаш и се вричаш,
как да и го кажеш,
всичко е мечта...
Времето минава, ...

Все още пазя блясъка в очите,
искрите златни жал и доброта.
Готова съм след облак да политна
и да изтрия нечия сълза.
И още блика музика в сърцето. ...

- Един ден светът ще помни не завоевателите,а великите учени
Това ли ти беше в главата до сега? Не мислиш за това, че трябва да пресечем цялата "зона" 1400 километра пеша? Тези двете по-добре да ги пуснем, излишен товар са!
Христо: Като пресечем границата ще ги оставим, обещах на баща им.
Миша :Не м ...

Каква ли беше тая орисия,
какъв бе тоя нескончаем път?
Дали не си с направена магия,
родино – дала земната си плът?!
Създадена начело с Аспаруха, ...

Да имаш всичко, казват, е блажено
Хората през живота го мечтаят,
очакват и
бленуват за момента, в който
Социалният съвет реши, че имат Всичко. ...

Отново съм сама.
Отново сърцето плаче неутешимо.
Отново се питам защо?
Последният кръг на Ада
не ми ли стигна, ...

Сърце, недей в мене да тъгуваш,
чувствам как отново стенеш,
на весело опитваш се да се преструваш,
знам, че трудно е да се съвземеш!
Недей така да плачеш в мен, ...

Молим Бог за мъничко щастие,
а отричаме щастието Божие за миг.
Любовта е частица мъничко щастие,
а за миг му обръщаме гръб.
Боже, защо си ни дал страховете, ...

Мойте думички са нежни –
повечето са копнежни.
Аз копнея по звездите
и по семето в браздите.
Стиховете са дантели ...

Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...

Новата книга -
и ново начало, и
ново стъпало!

Със сигурност и вие сте чували как по-възрастни от вас се оплакват - "младите това, младите онова". Да ви кажа честно, писна ми. Аз съм на двайсет, което ме причислява към "младото поколение". Учителката ми по литература, в училище, често ни казваше, че от нас зависи бъдещето на страната и света. Ни ...

Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръст ...

За пореден път наближава краят на годината и е време за нови желания. Тази мисъл ме върна към случка от това лятото, която реших да споделя с вас.
Всичко започна от там когато в непринуден разговор бях запитан “Какво ще си пожелаеш, ако имаш три желания?”, като изрично беше упоменато, че нямам право ...

На Желязко Петков
Да хората убедиш непосилно е,
мъчително... да щастливи бъдат,
с мисли светли, с дух радостен, свободен.
Дух предците, който нам завещаха ...

Разказ
-Нере гидерсин?
-Не разбирам...
-А-а-а, куде отивайш?
Малка женица стоеше редом с мен на автобусната спирка. Шарената кърпа на главата й , черната роба и шарените трикотажни панталони я издаваха, от местните помакини беше. Заговаряше всеки първо на турски, после на своя си диалект. Слабичка, ...

Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...

Тичаше вече два дни уплашен, без посока. Не знаеше къде отива, дори не можеше добре да се ориентира, защото ужасът го заслепяваше. Стори му се, че вчера мина няколко пъти през едно и също място, сякаш някаква сила го връщаше мигновено отново и отново там. Това беше още по-ужасно, защото сигурно беше ...

 
ПРОЛОГ
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това про ...

Когато се срурят
въздушните ми кули
и неизбежно ме затиснат,
ще ме погълне
черна дупка. ...

Бод зад игла...
Влизаш и излизаш постоянно от живота ми,
като игла, която две парчета плат шие,
Бягаме, обиждаме се, мразим се дори,
а накрая все по-зашити към другия сме ние...

Отварям вратата, завъртам ключа,
а вътре е празно и мрачно,
тихо е и аз мълча,
само студ, и навсякъде прашно!
Обливат ме спомени за моето минало, ...

Ох, светецо, Валентине,
идвай бързо господине!
Котка път да ти не мине,
буря мост да ти не срине!
Идвай, идвай, отърви ме! ...