Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота. ...
16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...
Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...
Какво да се прави, не ставаш!
Не влизаш в калъпи и правила,
Светът е измислил конкретни представи,
рамки, окови... такива неща.
И който е с нещо и някак различен, ...
От очите ти капят неспирно сълзи –
преживели са пясъчна буря
или може би жарещи летни лъчи,
сякаш слънце в тях дръзко се втурна?
Ако не е така, то очите сълзят ...
Колко те обичам и за тебе ме боли,
разумът отрича, но сърцето не греши,
колко те обичам и до болка липсваш ми,
лудо в мен сърцето бие, радостта си няма
как да скрия, щом погледна аз към теб, ...
Появява се. Изчезва за миг.
По-красива от вселената ни
и по-топла от милувка на сън.
С бяла роза скрива снощния път.
Няма смисъл да измислям света. ...
Не може да плашиш скитникът с път,
нито ленивецът с легло.
Не си прави, не си прави труда!
Така е днес... Било е някога, било...
Не може да уплашиш ти лъва, ...
По нотите разбрах че си красива!
На пръстите по нежни петолиния.
Ти топло галиш ласката сънлива,
а аз съм ключът сол и ватерлиния.
Зачената от залез магнетичен ...
Човече, ти, който забързан вървиш
и сутрин, и вечер молитви мълвиш.
Ти в църквата палиш дебелите свещи,
а твоя дом – пълен с най-скъпите вещи.
И работа имаш. Върви ти по мед. ...
-Янче, Янче-е...
Минчо, застанал на прага на Янината спалня, внимателно опитваше да събуди спящата си половинка, шепнейки името и. Облечен в горнище от пижама, което въпреки, че стигаше почти до коленете му и бе поне три размера по-голямо, не успяваше пълноценно да покрие върлинестите му ръце и приз ...
Сърце, ти си нежна, плаха кошута.
Трепваш от всеки шум неочакван.
На страж си всяка житейска минута.
Стенеш по пътя неравен обратен.
Разтуптяваш се от поглед, целувка. ...
Когато не мразиш, когато обичаш,
душата ликува, сърцето трепти.
Макар и в доброто до край да се вричаш,
ще бъде борба и дори ще боли.
Защото да мразиш е лесно, и много ...
Тенденция към сентенции в сенките на седенките 2
🇧🇬
1. Няма да моля неволята. Полетът е във волята.
2. Когато лъкът е цел, целта е стрела – бумеранг.
3. Във всяка част на пътя имаш избор – да продължиш напред или да се върнеш назад, с изключение на началото и края. Освен ако не си на Околовръстното.
4. Призрак броди из Европа, призракът на популизма. ...
Косите си на слънце изрусили,
на вятъра под галещите пръсти,
превиват се житата изкласили.
Пристъпва юли бодро и чевръсто.
По стъпките му маковете греят, ...