Господ Бог разпра небето, стара столица запя.
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.
По дървесните върхари се изсипа топъл сняг, ...

ПРИКАЗКА ЗА ТЕБ
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш. ...

Колко нетипично, колко нелогично
да търсиш, когато си имаме всичко.
Уж две парчета от един пъзел,
заплете си мислите сякаш на възел.
Не мога да те разгадая, уви. ...

Природата – творецът на земята,
заспива и събужда се от сън.
Рисува красоти и без отплата
развихря непрестанно багри вън.
Ливадите красиви, пъстроцветни ...

В един от напрегнатите дни на плащане на работни заплати, в които клиентите прииждат на групи в банков офис, случайно се отварят пет минути спокойствие, в което служителите могат да отдъхнат от опашките. Това е моментът, в който можеш да пиеш вода, кафе от машината до санитарния възел, да изпушиш ци ...

Дойде зимата, с малко сняг, колкото да подскаже, че е време да украсим елхата. За седмица се стопи, сякаш да улесни живота на Галя. Вместо радост, пак получи удар от съдбата. Гледам я унила, тревожна, набързо нахрани прасета и се шмугне в къщата. Гери (моят враг, малкото коте) напразно се умилква и ...

Пролетното утро настъпваше бавно в края на седмицата за Емил. Дните се нижеха мудно . Колкото и да искаше да свърши всичко това трябваше още да чака. Затворническият режим му беше до болка познат. Подрънкването на ключове, тътрене на крака, виковете. А да виковете най - го дразнеха и депресираха. Но ...

Можем да порим вечността
само с едно наум всеки миг.
Когато аз заискря и загърмя,
ти трябва да си вода в ледник.
А пък когато бесовете диви твои ...

На Коледа се случват чудеса!
И аз наивно чакам да се случат -
Край Коледната празнична елха
от тотото шестица да улуча!
Но разберете - Не мечтая за пари! ...

Искам да отида там, където
се прегръщат ветровете,
да усетя със душата песента
им недопята,
и когато се наслушам, ...

Ден шести. Този ден щеше да бъде щастлив за Мими. Тя вече беше толкова здрава и можеше да ходи отново на детска градина. Майка й я облече в една красива нова рокля, сплете й косите по специален начин. Мими се почувства толкова красива. Тя се надяваше, че децата от детската градина не са я забравили. ...

Мислех, че чувствата са, с които озарявам околната среда – видимото и невидимото, с които мога да проникна до дълбините на нещата, да приема тяхната светлина, отразена в моето, жадно за истините на живота, съзнание. Мислех, че всичко, до което се докоснат чувствата ми, ще се усмихне, ще разцъфти, ще ...

Като неизбежно минало застопорен
си мисля да мечтая -
не желая
Иначе е лесно
неизбежно е ...

Тихото съгласие
Тихото съгласие в мен вика и крещи,
тихо, скрито но не само в бедни души.
Съгласие изпълнено в голяма тишина,
мълчание, тъга, страдание, болка една! ...

Минавайки по житейския си път като че ли моментите на отчаяние и болка никак не са малко. Дано има хора, които да се похвалят с обратното, но моите наблюдения са такива. Неприятностите в живота със сигурност имат своя смисъл, но не винаги мислим за него. Не можем да смятаме във време на изпитание, ч ...

Никой не ми каза
и не ме предупреди.
Трябваше сама да разбера
и да се науча.
Родителите просто ми казваха, ...

Днес искам да пия!
Да пия до дъно!
Да пия, защото боли!
От онези, мъчните думи,
със които пробиваш скали. ...

А дните ми са чумави...Тъга
нагризала е всичките ми нощи.
И като страшна волтова дъга
през мен минава любовта все още.
Живея в някакъв измислен сън, ...

В мигът в който видят очите ми нещо красиво
и като с нож сърцето ми то прободе...
Ще изкрещя на онзи пред мен в огледалото криво,
че тоз който мълчи, щом го види - от Господ краде!

Сън - не, не се сънува.
Блян, достигащ до себеотрицание.
Копнеж, мечтаещ реалност да бъде,
но не ще се осъществи.
Деградация до себе разпадане. ...

Погледнах я. До мен стоеше бледа,
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.
Тя беше там, на улицата, боса ...

Отдавна трябваше да бъда сам.
Каква любов? И пет пари не струва.
До болка, кътните ѝ зъби знам.
До плач, безсилие. И до сбогуване.
Наистина ще спра да пиша стихове. ...

И есен ръждива с душата ми жива
се сбират те днеска в тъгата ми сива.
И дните си бели от прах посивели
изпридам по мъжки,досущ са къдели.
Нощта ми е черна с надежда неверна ...

Не паля свещи. Помени не правя.
От памет нямам нужда, за да светя.
Все още имам право на забрава,
а някога и мен ме забравете.
На мъртвите дарявам свободата - ...

Писмо до един лъжец
Как се завъртя животът - до вчера те обичах, а ти мен не!!! Днес си парче спомен за мен, а ти ме търсиш с вълчи поглед в слепите си нощи. Глупав е онзи, който за фалшивата любов жадува. Гладен си остава този, който на допир, плът с ръце попива, а сърцето все още нежност не намира ...

Умът ни делнично приспан,
сред прозаичните задачи,
примигва сънено и сам,
със сълзите мигренни плаче.
Сърцето вързано с любов, ...

Живеят на къса каишка.
Спира ги само поглед.
Свободата няма презумпция.
След всяко залитане
са под карантина. ...

Чакате ли месец май да настъпи?
Училището на живота път да отстъпи...
Готови ли сте да отворите новата страница?
Да захвърлите със замах ученическата раница...
Университетът сега за вас широко врати отваря, ...

Пехотата е царицата на боя!
Ако една война се печели, това е факт когато пехотата въздигне знамената си и стори парад пред очите на победените...
Кольо воюваше край Одрин, но като другите войници, които милееха за семействата си, той се връщаше в мислите си натам, към родното Ханово, към Дона,която ...

По калдъръмените пътища каляски не вървят отдавна
Изкоренени спомени стъбла издигнали фантомно
Разкриват рисунки от минало само за нас и онези
Които материя знаят на допир а не на цифри деления

Хора. Суматоха. Ехо от гласове. Плач на дете. Отваряне на врата. Зала. Важна особа. С книга в ръце. Тиха музика. Класика! Затаеност. Глас на водещата ритуала. Ето и младоженците. Тя - с дълга бяла рокля и с воал на лицето. Той - с черен костюм и сива риза. Бащата води девойката. Вълнение. Хълцане. Н ...

Не спирай сега да ме обичаш, лудо.
Не тръгвай сега, душата ми пак изгаря
Без твоята любов, не знам дали ще съм цяла.
В тези очи се влюбих и не спира да боли,
но Бог ни дели, на сила разделя ни. ...