Принцесата с блестящата корона,
отново седнала е там на трона.
Красива, от щастие тя вместо да прелива,
помръкнала е на престола тъжна, мълчалива.
Наследница на царството могъщо и богато, ...

Гърми! Трещи! Небето се съдра.
То бива плач, то бива чудо...
Дали пък, Тор не удря със чука,
спасявайки света от разни луди?!
Така си фантазирам за дъжда, ...

дъждовното зелено
във очите ти се гмурва
не търси брод
потъва смело
без страх ...

15. И пак е лято
Плувам навътре в морето и се страхувам от медузите. Не ги виждам, но сигурно са някъде наоколо. Ето, сега ще изскочи пред лицето ми пулсиращият купол на най-голямата медуза и ще протегне отровните си пипала към шията ми. А аз съм далеч от брега и няма кой да ми помогне. Сама съм! Ст ...

Не зная как – присетих се за село,
когато с брат ми бяхме още малки.
Съзнанието ми преброди смело,
носталгията по лета омайни.
Там баба, дядо чакаха ни с радост, ...

Никога не успях да гледам на нея като на момичето, което кротко ще обитава пренаселената къща на собственоръчно оцветеното ми битие и благородно ще раздава чаровни усмивки в любовни обвивки. Обичах я, пленен и заблуден от грациозната фикция, че и тя ме обича, и с плачещо достойнство понесох болезнен ...

НАСТРОЕНИЕ
Дланта ми гали цвете бяло
и нежно пулсът ми запя
на хоризонта слънце спряло
със дивата ми кръв се сля! ...

Зачаках залеза да стане сив
и небето леко да потъмнее.
Докато не стане мълчалив и чист
полумесец няма да изгрее.
Заспивай, Слънце! Той дойде вече тук! ...

Тишината - стена помежду ни застана
и разряза на две "сега и преди".
С въпроси - "Кое е всъщност измама?
Кое е реалност? От кое по-боли?..."
Галеща нежност от спомен, с надежда ...

Сребреят днес косите ни, сестричке...
Професия, деца, безброй проблеми...
Приятелство и обич... Имам всичко,
любимите ми хора щом са с мене!
Дори не помня колко пъти ти, ...

Quo Vadis, Domine?...*
Къде отиваш, Господи, когато
се гърчи Рим във пламъци пред теб
и зарево (на спомени богато!)
виси в небето седмици наред!... ...

Дали защото времето се случи
прекрасно в съботния ден,
дръгливото бездомно селско куче
реши да попътува с мен.
И в автобуса скочи твърде смело – ...

Заемът - това последно средство
животът ни поддържа всеки ден
на дъщеря ми и осигурява детство,
по залък хляб за тебе и за мен...
Така живеем вече много време. ...

Аз, Живота и Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни... ...

Все мислех, че главата на Есенин
покрита е с божествен ореол.
А то излезе, че е бил по-земен
от скитника - самотен, но и гол.
Все мислех, че стихът му е безценен, ...

Вървя по неравномерно замръзналата тротоарна шир без да влагам каквито и да е усилия в следенето на последователността на стъпките си. Отдавна съм загубила мярка за ляво и дясно. Може и да греша, но какво значение има дали ще стъпя с левия или десния крак? Важно ли е за равновесието?
Като блато от г ...

Исках само да плача,
но се случи така,
че поседнах пред здрача
до другарска ръка,
до приятелско рамо, ...

Бягам задъхана към
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото- ...

'уникално - Спря ми сърцето и жлъчката ми се спука докато четях... Обаче не ми пука! Твоята творба ме излекува!"
"Получих Поетичен Оргазъм, препускайки из редовете на твоят Шедьовър... Прекланям се пред Таланта ти и целувам Твоето Перо.
ПП
Извинявам се, ако коментарът ми е леко влажен... Надявам се, ...

Усещаш ли как
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки?
Една светулка
вечностите води ...

Сфинксът
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме óще,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нóщем... ...

Наведох се към мъжа. Беше се свил и охкаше. Огледах го. Нямаше кръв. Олекна ми…
- Сеньор, сеньор! Как сте?
Той ме погледна ядосано. Много яростно…но мълчеше.
- Много съжалявам, сеньор…много… Дайте да Ви помогна ако можете да се изправите. Ще Ви заведа в клиниката.
Подхванах го под мишниците и той ка ...

Каквото и да напишеш на страниците на своя живот, те ще бъдат прелистени! Затова пиши четливо и само онова, за което да бъдат разлистени отново!

- Това е седмата възглавница, каза Виктор и без да се бави, започна да проверява дали има нещо в калъфа й. – Ха, какво е това бурканче? Толкова малко, стъклено, а капакът му е надупчен на много малки дупчици!
- Я дай да видя!- Русалия отвори капака и й замириса на сладко. В него можеше да се събере ...

Усмивката краси, човека...
сълзата, носи съпричастност,
надеждата дарява на мечтата
крила попътни от любов.
Цветята, ароматите, любовни ...

Луната уморено плуваше в тъжните му очи. „Еби му мамата! Никога не ми се е получавало от раз“. Кръв на едро закапа от дясното му ухо. Той превъртя барабана и рязко го изтегли встрани. „Слава Богу ! Има още един патрон“. Дръпна петлето назад и навря дулото на револвера в слабините си.
Цял живот си бе ...

ххх
На Емо
Знам, не живееш в моя свят.
Ала си толкова наблизо.
И нощите ми нямат цвят. ...

Der Tod das ist die kühle Nacht,
Das Leben ist der schwüle Tag.
Es dunkelt schon, mich schläfert,
Der Tag hat mich müd’ gemacht.
Ueber mein Bett erhebt sich ein Baum, ...

20-06-2019

Да стигна до края
на всички краища.
Далече. Дълбоко.
В облаче и каменна стена.
С отворени очи в посоките ...

Не искам да заспивам и секунда,
защото са кошмарни тези сънища,
в които ме обзема страх, че чудото,
не ще ме претворява в бъдеще.
Не искам да заспивам нито миг, ...

Чемширено подстригано е лятото,
ухае на петунии и на море.
Копаем в пясъка за златото,
не е възможно някой да ни спре.
Вместо хълмистото на дюните, ...

– Тук защо ли се събрахме? Ние много издържахме!
Ивано̀ва го погали – сноп от шепнещи слова.
Ивано̀в в мига добави: – И над злото прелетяхме,
но дали се опознахме? Ти си моя светлина…
Омотаните им длани бяха слънчева картина, ...

Двойната завивка беше малка,
а единичната ми е голяма...
Мразех чиниите й в мивката,
сега дори не вечерям...
От година не бях гледал мачове, ...

Не помня вече как целуваш
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен ...

Стая пълна с книги,
а аз поех от този аромат,
книгата ще ни въздига,
книгата е сладък опиат!
Искаш да достигнеш края, ...

На острова Айтън, и по-точно около голямата и единствена река Стратор, слънцето започна да се издига над хоризонта.
Сара, без капчица сънливост, седеше на прозореца в стаята си. обичаше да гледа как градът се събужда с настъпването на деня. В тези сутрешни моменти най-дълбоките й чувства се показвах ...

Хубава съм като слънцето!
Не ме поглеждай! – ще изгориш.
От мене вятър вее,
като то хладен гроб
и от тъмна нощ. ...

Седя на пейка пред блока. Да се чуди човек, как е оцеляла през зимата. Дървена е, става за отопление. То и сегашният сезон не е безопасен за нея – лято е, зимнина се стъкмява. Пак би била полезна. Та седя си и се радвам на този неизползван все още от гражданите енергиен ресурс, разположен под кичест ...