Странен ден е днес - слънцето изгря по залез,
птички пеят по дървета и дувари
сякаш не е вечер,
сякаш
не е Февруари, ...

Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ...

***
Отваря се отсреща хоризонтът
като ковчеже старо злато,
изпълнено догоре със съкровища.
Посягам само към ключетата, ...

Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.
Различен клас, по-близо до звездите, ...

Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ...

Сферично се въртят любовите безкрайни.
Секундите гърмят - минутите са бавни.
Тиктака в мен тъга - душата е немирна,
бръмчи сърце-оса от чуждо жило страда...
И пак ще потекат... солени са ресните, ...

И топла е, и все по-топла почвата...
И светло е, и все по-светло утрото...
И гали ме, и все тъй нежно гали ме
на горската поляна детелината...
Полегнала със голото си тяло ...

Във студеното утро
пак се втурвам навън.
По клепачите лепне
неспокойният сън.
А снежинки немирни ...

Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата­ - „народ”.
След това съ ...

В очите ти загубиха се всичките
открити и незнайни светове.
Откриха там звезди мечтите си
по непознатите омайни брегове.
Потаен блясък там сияе ...

Влюбен съм в една жена,
с лик омаен и снага
прави с мен тя чудеса.
Все очите ѝ сънувам,
там се давя, там потъвам, ...

Спи детенце, вън полека пада мрак
и светът притихва пак.
Уморени, малките звезди горят,
а в леглата всички спят.
Спи детенце! Виж, воалът кадифен ...

В нощната прохлада
душата ми нежна, млада
под луна и звезди
иска да забрави беди.
И ти, девойко прекрасна, ...

Не ми пречете да съм тъжна,
не ме разсмивайте, за Бога.
И права съм, и съм окръжност,
и многоточие. И мога,
да, мога да съм оригами, ...

"Кой с целувка ме събуди
от небесния ми сън?“-
... Раят също се зачуди
на камбанения звън..
"Кой си пътнико прекрасен ...

Най-искреното "обичам те"?
Подари ми го най-големият
лъжец на Земята.
След фантастните му истории
Барон фон Мюнхаузен ...

Желая ти животът да е книга,
която да напишеш със сърцето
понякога един живот не стига
но вярваш ли ще стигнеш там, където...
Душата ти ще бъде вечно млада ...

Оди сей, Одисей,
че Пене лопа
С тенджери, тигани!
Толкоз челяд, Царю мой,
трябва да се храни!

Не всичко чезне без следа.
Не всяка мъдрост е последна.
А рехавата резеда
на чувствата е често вредна.
Не рядко грешните следи ...

Дадох ти пръстен,
обвързваща вечност
извор за двама
в безкрайния път
загледан в очите, ...

една страна не
се оставя - кожодер
да я ощавя

от позиция
на силата решава
се и уви и днес
.....................................
на силата от ...

Не Твоят Съд е страшен, Боже,
а моите желания безумни
ме поразяват
във самата същност,
в сърцевината на сърцето ...

В една от многото ми мъжки грижи
избрах пътеката в живота мой.
Разбрах, че твойто име тук се движи
по стъпките и на живота твой.
Че във една пътека сме вървяли - ...

Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкн ...

Огледалце на стената, кажи!
Защо в очите ми виждаш сълзи?
Нима за тъгата ми няма виновен?
Защо ли се чувствам дърво без корен?
Защо на парченца сега съм разбита? ...

22.
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямах ...

Съмнявам се
в изминатия път,
в настилката,
в наклоните,
в последната му права, ...

New song, 04.02.2019 г.

> Аортата ми е изпаднала в амок, гръдно-ключично-сисовидният ми мускул се намира в непрекъсната абулия, щитовидната ми жлеза не може да понесе поредния налудничав проблем. По незавършените пътища на бетонираните ми синапси животът пружинира, за него измъченото ни днес е илюзорно понятие.
> Мога ли д ...

Очите му... Събират светлина.
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм ...

Мъжът с побелялата коса, клатейки се напред-назад, към предизвестена съдба. Такава ли трябва да изживееш остатъка на живота си, старче, седейки на своята веранда, броейки хората които минават по тротоара, или колите, или мухите, които бръмчат пред теб? Измерваш ли секундите, минутите и часовете по к ...

22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...

Абе…, уникален сме народ,
кой така с „чалъм“ ни моделира?!
Искаме си жалкият хомот,
чуждите ни гледат с кеф сеира.
Пълно е с мазни́ци, подлеци, ...

Настанаха ега ти,
ега ти времената!
Не мога да опъна
два шамара на жената!
Че има тя, не знам защо, ...