Ден втори от престоя на Мими в болницата.
Лекари и сестри се суетяха цял ден край нея. Бяха забелязали нейното странно подобрение и не можеха да установят от къде идва то. Пускаха ѝ изследване след изследване, мериха ѝ кръвното, температурата и какво ли още не. Така не установиха на какво се дължи т ...

Беше 1912г. една съдбоносна за Балканите и важна за България година.
След тайни срещи,договори и спогодби балканските владетели смятаха, че е време да тръгнат чрез война срещу Султанска Турция, защото считаха, че войната е безспорен елемент от външната им политика и реален шанс за възвръщане на тери ...

Изминах дълъг път неземен
Отворих не една врата
Незнам до колко бях полезен
На себе си и на света.
Но всичките ми мисли, аз не крия ...

Дядо беше казанджия. Ходеше всеки ден там.
Вонеше на джибри и винаги се смееше.
Пушеше лула. Даряваше радост на хората.
Дядо си беше същински шаман.
Правеше чудеса. Сакати прохождаха, слепи проглеждаха. ...

Замечтан в простора
сред гъстия дим на поредната цигара,
отключвам рани тленни
завърнали се от плен.
Колко ли сезони поред бях лишен ...

Отмина бурята! А беше тъй зловеща,
сви щеше вятъра и изтъргваше дървета,
а оголените корени докоснаха небето
със надежда, че ще премине бурята
и слънцето отново пак ще ги докосне. ...

Тази нощ ще прегърна Луната.
От високо искам да те видя.
Миналото отново да съживя
с всичко онова свидно и мило,
дето безвъзвратно си отиде... ...

Красиво е,
цвете да докоснеш
листенцата да трепнат
от дъха горещ
с пламтящи устни ...

Ще прилича ли на Вяра,
ако човек престане ближен и любим да предава,
и с евтина да го заменя изневяра,
а в болка и радост ръка да му подава?
Ще прилича ли Надежда, ...

утринна тишина –
миг преди песента
на птиците

Приказки за лека нощ
Имало едно време, така започват всички хубави приказки, така започва и тази приказка. Но дали трябва да започне така? Но ето, че тя вече започна.
И така, имало едно време, но не толкова отдавна, а може би днес, в една далечна страна, а може би не толкова далечна, едно малко моми ...

На този свят не мога вече да живея.
Поетът или тялото - едното ще умре.
За красота и топлина копнея,
но хората около мен са зверове...
Аз нямам сили вече да се боря. ...

Превод на „Березовая Русь такая чистая „
(от ру на бг) Величка Николова – Литатру
Страната на брезите е тъй чиста,
с воали белоснежни е покрита.
Очите й бездънни са лъчисти, ...

Искам
(Коледна песен за деца)
Автор – Величка Николова – Литатру1
Зъзнат в туите сиви врабчета,
звънка снежната буря навън. ...

Фал старт
Съревнованието беше в разгара си. Принцовете напъваха силите си хем да се настигнат, хем да подминат мержелеещия се в далечината образ на Императора. То и То стояха и наблюдаваха. Те си приличаха много, но се и различаваха.
- Как мислиш? - каза едното То, на другото, - Ще победят ли?
- Ням ...

Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
СЕДМА ГЛАВА ...

Споменът за теб не си отива,
ти си моето сияние,
без теб не мога аз да съм щастлива,
искам те до отчаяние.
По улиците аз, когато те засичам, ...

> ...Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
>
> щом ги видим да литват в простора –
>
> да не би да ни спомнят, че и ний сме били ...

Не чакам никого…
на прага на времето,
тук, където свършват
всички пътища…
Ти не дойде… ...

Дядо Коледа и още нещо
Автор – Величка Николова – Литатру
Снежко- скрежко се белее.
Севернякът песни пее:
- Коледа пристигна вече ...

Не тълкувайте думите нейни…
Тя е Сила – високо над нас…
Съхранила магия, ще грейне
на върха на вековен Бургас!
Побеляла е младата пролет, ...

Там във старата гора,
под огромната елха,
слезе като в анимация,
със лапландска регистрация
най-голямата шейна, ...

Ах, питаш ме момиче:
защо, самотник вятърът остана?
Но, можеш ли да построиш дом за бурята?
Как да седнеш с тайфуна на вечеря?
Дали вихър ще спре, да те изслуша? ...

"Когато в стаята ми има самота, хващам я под ръка и тръгвам нанякъде" Vania Lippké
Тръгни със мене, Самота!
Не искаш... или пък не можеш...
Изпий сълзата ми! Виж тя
блести по голата ти кожа. ...

Ако имаш вятър в косите,
но и камъче в обувката,
това значи,
че си все още на земята.

Ти на сцената си толкова далеч от мен,
но не е само туй, което прави ме сломен...
Ти си там на сцената, известна си, богата,
танцуваш в клетка,
а аз съм гледка неизвестна и саката! ...

Не зная още
колко,
но на сърцето ми
тежиш.
По пътя сам ...

Обикновено по пътя се срещат непознати хора, непознати места, непознати нрави и обичаи. Но понякога срещаш края. Края на пътя си.
Човекът вървеше към върха. Малко тъжен пролетен ден след превалелия дъжд през нощта и смраченото небе. През къдравите сиви облаци се прокрадваха заслепяващи слънчеви стре ...

Ентусиазиран мъж, на средна възраст, се реди на касово гише в банка и държи ръкописно попълнена вносна бележка и пари в ръката си. Касиерката го пита:
- Господине, попълнихте ли бележката?
- Да.
- Но, Вие не сте попълнили графа „основание“, за какво внасяте тази голяма сума? Аз трябва да го въведа в ...

Коледната вест отваря нашите сърца.
С тихи думи тихо ни обгрижва доброта.
Бляскави гирлянди, алени звездици,
пръскат светлина грейнали свещици.
Подаръците чакат послушните деца. ...

Стрина Врана отзарана
стресна сънната гора:
- Сняг ще падне много рано!
Вятърът го е разбрал.
Припев: Птиците да пеят песни! ...

Шест месеца през лятото съм в село:
от ранна пролет, чак до есента.
И пенсийката си използвам смело
и с нея кошниците си плета.
Така творя от двадесет години. ...

Преминават вълните на времето
или блъскат се в здравия бент
и остават, но с гняв, че пленени са,
отмъщават си, ден подир ден.
В най-дълбоките, тайни подземия, ...

Не че дъжд из ведро от небето потече,
но със просто око не видях надалече –
колко път ще вървим, колко време ще крачим.
Но разбрах: щом мълчим – туй е размисъл, значи.
Като сив металик – мрачина. Но добре че ...