От вечерната програма
Весела дочу реклама:
«Плетенето цяр за всички -
здрави, болни, невротички...
Психотравмите лекува! ...

Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съсед ...

21.
На двадесетия ден се върнаха...
Ето разказа на Димчо:
Отначало беше трудно. Докато излезем от града веднъж стреляха по нас, един път стрела се заби в покривалото на платформата, на два пъти се опитаха да преградят пътя ни, но при вида на автоматите, бързо изчезваха...
В западния край е страшно... ...

Ех, тази чудна красавица,
дето акъла му взе!
Щом я превърна в избраница,
вече съня му отне.
Трепна тя два пъти с миглите ...

Трябва ни истинска буря, за да разберем, че времето, от което сме се оплаквали досега е било доста прилично.

Обичал ли си някога така,
че дъх в гърдите да не ти достига,
да ти пресъхват устните в слова,
които все не стигат... и не стигат?!
Обичал ли си някога така, ...

Живея в Умно село
сред селяни добри.
С тях хитро и умело
избягваме беди.
Веднъж, синът на Тошо ...

Настръхвам в моменти на слабост!
В моменти от бури на ярост,
где няма ни трепет на радост
и бръчки пронизват думата "младост".
Настръхвам в моменти на слабост! ...

Не ме е страх, че остарявам,
всички ще изминем този път.
Всеки ден в живота е подарък,
не искам да пропусна даже миг.
За грешките си аз не съжалявам, ...

Защо се чувствам, като загубена вещ? Нещо малко - може би ключе или копче, лежащо там, до ръба на шахтата под изсъхналите листа, червени и кафяви, чакайки да завали дъждът. Понякога се чудя за смисълът за съществуването на копче или на ключе, балансиращо на ръба на шахтата под изсъхналите листа. Дал ...

Нужно ли е да има изневери и лъжи,
да се чудим кой, кого днеска ще излъжи,
защо не станем малко по-добри,
да направим щастливи, нашите дни..
Защо не оценяваме нещата, докато ги имаме, ...

Не умея да имам
и пред мен, и в сърцето си.
Не умея да виждам
аз съня си и денем.
Не умея да искам ...

Развързах мечтите ми,
вързани здраво
за "написаната" съдба.
Отворих вратата на риска
широко ...

Не ми желай любов, и
замълчи, трепти - люби.
Докосвай моите грапави ръце,
нежното сърце и без пари
люби ...

Всеки има някой, който няма
С който са отблизо надалеч.
И между тях една врата голяма, до
Чиито ключ е трудно да се доберат.
Когато имаш някой, който нямаш ...

Нарисувай ми приятелю художник
едно Море в което да удавя
на Любовта ми кученцата слепи!
Дано роденото от четка и триножник
в картината ти болката ми да измие ...

От мен се пазете!
Буре съм с барут.
Добре помислете.
Не пресичайте път!
Изглеждам спокоен? ...

Нощ е и вали от часове. Нощната лампа превръща мислите ми в огледален образ на една друга Вселена... Отразява едни други чувства. Поглеждам и мислите ми се настаняват там. Вълшебният фон нахлува на талази и се утаява. Душата ми въздъхва. Картината е вълшебна.
Бяха там. Там, където водата милваше суш ...

Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в ...

С колело в рано утро по алеите хвърча,
искрящи след дъжда са – алеи огледало.
С карамелен вкус денят, усмихнат замълча
и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.
Завивам в парка, в парка до дърветата, ...

Изгрев в алени багри.
Усеща се още
среднощният хлад.
Разпръснати звезди
по небосвода ...

Пелена бяла бе застлала -
зимата за мен нощес,
без да знае, че вече съм заспала
в дантела, извезани с конец.
За бели страсти се бе размечтала ...

Снегът отронва кристалчета с любов
и по клоните на дърветата полягва страстно.
Въздиша и вещае нощен бял разкош
и обвива всичко в бяло изящно.
Снежните фиести днес са желан гост ...

В очите на едно момче,
Видях това сърце:
Чисто и невинно, като сутрешна роса,
Вярващо, наивно, като гълъб сред змия.
Скромно и добро, ...

Някога елите били вълшебни
и омайвали всеки със своя чар.
Приготвени, като принцеси,
блещукали обсипани в бял кристал.
Приказките отново от тях са подети ...

Червеното – във вените кръвта,
червеното – разчуствана жарава,
червеното – на гроздето цвета
във младо вино, дето отлежава.
И бялото – мек ангелски разкош, ...

Че вятърните мелници,
виждам като великани
си е така, си е така.
По облаците търся
фигури изваяни, да си ...

Сидьъ и зяпъм сякъш съм причинъ.
Ти ми казъ - следствие съм бил.
Дъ додъ ли сига ил дъ зъминъ?
Смуштавен съм кугату ни съм пил.
Ши цапнъ две ръкии дъ съ съвземъ. ...

"Революцията"
Събрали се на поляна
Вълчо, Прасчо и Лисана
па започнали дебата,
за делба на планината. ...

Спомен
И камъка се стопля,
когато му дадеш топлина.
Сърцето ми страда до смърт
изпитва страх от раздяла. ...

Студено е... последните целувки
се стичат...
Като обещание за връщане.
Отпадат всички глупави преструвки.
И ние... се прегръщаме! ...

Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...

Не можем да измерим любовта.
Тя няма си тегло. И няма име.
Пулсира с неизменна красота
като сърце - така неустоима.
И няма форма любовта. Ни цвят. ...

Целувай ме, защото няма време
платено е с огромен лунен грош,
от залеза до изгрев ще отнеме
да нацелуваш всичко без разкош.
Целувай ме, защото няма смисъл ...

Пред хлебарницата в сéло,
десет баби се събрали.
Със забрадки на главите
те оправят новинѝте.
А пред тях незнайно внуче ...

На два остри кола
е вързан животът.
Висят по него
красиви възможности
захапани ...