Пърчан пръсти преплита,
проблем голям разплита.
Пръчът Пèро предàри.
Пръхти, двора прелита.
Прозорец с рога потрòши, ...

СКЪСАНИТЕ ОБУВКИ НА ТЪГАТА
Не беше лесно да си тръгна.
До днес не знам защо избягах.
И сякаш станаха на въглен
петите ми във листопада. ...

Дантелите на моите кошмари
не са изплетени от дом за пеперуди.
Те раждат се от осмокраки твари,
продукт отровен на токсични зъби.
И нямат свойствата на вещество, ...

Потиснато си днес и сивото не ти отива.
Не е по моя вкус готическия ти перчем -
от стръмните вълнички тръпки ме побиват –
вещаят неочаквани обрати и при мен.
Не съм достатъчно могъща да събера ...

Мечтаеш ли за пурпурния залез
над изумруденото ни море?
В зениците ми пламък да запалиш
да стоплиш леденото ми сърце?
В душата ми се борят бесовете, ...

Потърси. Отключи.
Поседни. Отдъхни.
Говори. Сподели.
Замълчи. Потъжи.
Погледни. И живни. ...

Аз може да се скъсам на парчета.
Отвътре в мен гори, изпепеляващо.
Не знам дали душата на човека,
или перото ми е толкоз, разрушаващо...
Но ти не искай да съм тих като река. ...

Много често се заблуждаваме, че парите са всичко, да наистина без тях не можем, но те не са всичко те са средство за преживяване. Ето случай за едно глезано дете. Дете което беше свикнало всичко да е негово и каквото поиска да го има. Родители те можеха да си го позволят бяха едни от най-богатите. Д ...

Обух обувките. Накуцвам,
но не защото те ми стискат.
Приличам на една парцуца
голямо дето все си иска.
От дясната не се страхувам. ...

"Къде съм? Какво е това място? Да не би...? О, не, не, не, не!!! Не може да съм мъртъв, как по дяволите се случи?"
Всичко около него беше бяло- нямаше сгради, нямаше къщи, нямаше жива душа. Съществуваше единствено той, макар че и това не беше сигурно. Чувстваше се все едно е част от въздуха, все едн ...

Поет и поетеса (раздяла)
Поет и поетеса отново са сами,
бяха заедно но съдбата така реши!
Заедно редяха своите мисли и слова,
срещнаха един до друг те заедно Любовта! ...

Добро или зло?
Авел или Кайн?
Кой уби,кого?
Всичко ли е куп лъжи?!
Зло и добро. ...

Напомняш ми на август, разбери,
от твоя полъх всичко в мен се пали.
Незримото във твоите очи
е с блясък на планинските кристали.
Напомняш ми на август, разбери, ...

Първият, който е окопити, бе баща ѝ. Пусна останалото от камшика си, насочи се към Сара и хвана протегнатата ѝ ръка. Гледаше я право в очите.
-Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно ...

Най-страшно е посредственост да виждаш.
Изнемощява погледът в оскъдицата на духа.
Парадът на невзрачните не те убива,
а стихоплетствата им рухват под праха
на времето с индиферентен поглед, ...

Спъвам се в прага на утрото
и широко отварям очи.
По пътеката на прелялото
слънце разхожда лъчи.
Розовее листакът, а ятото, ...

Вървя към теб и скоро ще пристигна -
ти недей затваря входната врата.
Зад мен остана планина солидна
от пропиляно време, грешки, самота...
На пътя не излизай, духат ветрове сега, ...

Бръчките на безразличието.
Те са в душата ми.
Появявиха се когато
с фино длето
Животът бе издълбал ...

Къш, да ставаш да ми се мащаш от оградата, перверзник с перверзник! Видиш ли я тая брадва, дето я държа? Да не ти я нахлупя на кратуната! Научил се той по чужди дворове да наднича, чуждите булки да заглежда! Що не земеш да ми нацепиш малко дръвца, а, да не блъскам, както водопроводчик в немски филм, ...

Вярно годините доста минаха
и понатрупах повечко кила.
Скрита уютно под родната стряха
спазвам съпружеските правила.
Ала днес сякаш гръм се стовари ...

Укроти стихията на твойто слово
не погубвай себе си и мен!
Като Везувий, стой далече и високо,
че лавата му ме обгръща в плен...
Ключът си към сърцето аз не крия ...

Всяка силна жена знае своята цена...
Има свои криле. Има свои стремежи.
И с походка ефирна върви по света.
Но макар че е силна, тя е крехка и нежна.
Всяка силна жена крие сълзите си. ...

Изминаха дни и години но ти не си до мен, не видя твоето малко момиче колко бързо порасна и пое по своя път. Остави ме с голяма тежест на сърцето, която ще нося докато сърцето ми бие. Когато се погледна в огледалото виждам теб горда, силна и непобедима благодаря ти тате за тези безценни дарове. Ах к ...

И Чехов надживях, и Пушкин.
По-възрастна съм от Есеннин.
Дали пък старостта ме люшка
към опита им? За последно?
Те бяха колоси космични, ...

Любовта е като вино,
а виното не остарява -
с времето по-силна тя е,
както виното по-пивко става!
Любовта е като вино - ...

А утре ще е по-добре от днес.
Аз вярвам във ината на Човека.
Дори орисани за кръст злочест,
на болката ний вечно търсим лека.
Знам, утре ще е по-добре от днес. ...

Мъглите мързеливо по склона пълзят.
Събличат до голо красивата гледка.
Извира от всяка гънка, забързан денят.
Пътят плете безумно виеща се плетка.
Устремен нагоре, погледът е към върха. ...

Ангел толкова се беше вживял в ролята си, че мина през преобразувателя, като само промени размера си, без да снема връчените му срещу подпис бели криле. Нервно размахвайки ги, влетя през прозореца на шефския кабинет и шумно изстреля новината:
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? ...

Щърко хвърка над полѐта, над морета и реки,
с низ от весели врабчета като пламъче блести.
Бърза той да се прибира, а по заник пее лъх –
и крилете си простира въз ръба на всеки връх.
Трябва малките да храни, ред е нужен за това. ...

Искам си свободата,
изгубвам се в мъглата...
Искам си светлината -
потъвам в тъмнината...
Искам си любовта - ...

Страстта се връща със любов
след неочаквана раздяла
и питаш се дали си пак готов
да я обичаш в рокля бяла.
Но поривът пресечен бе в мига ...

Една непотребност в съцето ми загнезди,
разкъсва ме и ме боли.
Едно красиво изкушение,
което руши мисли и сън.
Невъзможна мечта, ...

На М.
Пред църквата стоеше ангел
с очи по-сини от небето ѝ.
О, Боже мой! Нима архангел
падна, за да събере сърцето ми! ...

Когато бях на пет
те търсих в небесата
и облаците разлиствах,
за да зърна светлината.
Нощем тихо ти говорих ...

Пред теб съм, но закрита в було,
гледам те, но светът се смее грубо.
Грозно, мръсно и невзрачно,
черна дупка зее мрачно.
Поглъща ярките звезди, ...

Тази скръб в гръдта ми жарка
не спира вече толкоз дни...
Чудя се - къде ли сбърка
сърцето ми... Но, как боли...
Влязох в моята градина, ...

/Авторска детска приказка на 8-годишната Стефи Митева/
Живяло някога малко слонче на име Беми, което много обичало да се разхожда край морето, но не се цамбуркало, защото го било страх. Затова и никога не се оглеждало във водата. Един ден мама Слонка и тати Слонко завели малкото слонче край една рек ...