Аз зная... че ти си по-умен...
аз зная... че ти си по-смел...
аз зная... че ти си по-силен...
аз зная... че си по-умел...
аз зная... не съм толкоз умен... ...

Страхувам се, че ставам безразличен,
че все по-рядко чужда болка плача.
Живеем в свят лустросан и приличен,
но външно – вътре други са нещата.
Страхувам се, че пак съм беззащитен, ...

СИВА „ПРИКАЗКА“
Небе – сива, тежка коприна
обгръща греховно земята.
Вещае спящо дълга зима...
Ще си измешаме краката... ...

Когато майката плаче, сълзите се събират в небесно корито.
Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.
От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.
Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче
с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем. ...

КЪДЕТО СЛАВЕИТЕ ПЛАЧАТ
Бях готова с теб да тръгна
и не знам защо избягах.
Черен беше като въглен
и горчеше листопадът. ...

Преди да им се обречем...
Да, знам, не трябва да си с мене,
Вече имаш си официална твоя бъдеща жена,
А пред мен е категоричен пръстена годежен,
от него, очакващ да чуе заветното „Да“... ...

От сквернотата на живота неопазена,
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...

Искам всеки да е щастлив,
искам на всеки да помогна,
животът е устроен да бъдеш търпелив,
искам в мойте очи – да си щастлив!!!
Да бъдеш щастлив, ...

Оригинал - Россиянка с автор - В. Полянина
Перевод с ру на бг – Величка Николова – Литатру
Русиянка! Русиянка!
Сини езера в очи.
Русиянка! Русиянка! ...

Плачи!
Плачи, душа!
В това море
от тъга
и безсъние. ...

В църквата...
Архиереи в позлатени одежди
водеха празнична служба...
Строги,намръщили вежди,
сякаш бяха там по принуда. ...

Това беше песен , но се получи недоразумение с автора на текста . И за да не ми отиде труда напразно
я завърших , като инструментална пиеса. Заглавието е малко помпозно , но доближава предишната идея.
А ако се намери и текст или някой има желание да напише , който да кореспондира със заглавието. Мож ...

Държи, на думи и дела,
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
Как, с болката във всяка кост, ...

6.
Опитът излезе успешен…
И пак седяхме с Дъглас Крейг на Зелената тераса – вече две седмици по-късно...
Отпуснат, разсеян, аз се вглеждах в далечината и мислех върху получените днес вести от моя човек в Държавния департамент. Тия идиоти смятаха, че ще спечелят дори ядрена война...
Планираха европей ...

Светлината край теб
е поръбена с мрак и прах.
Мастилото капе пак: грях! грях!
Светостта не попива.
В очите – стаена жал. ...

Перцé от гълъб
кацна в дланите ми.
Още е топло...

Недовършени сме, Боже!
Нещо още трябва да ни сложиш!
Да можем да говорим ясно,
да имаме връзки най-прекрасни.
Да можем, искам, рани да лекуваме. ...

правителството
на една страна не носи
на въпроси

Някога... в най-стари времена,
в бряг потулен на река Велѐка,
селце най-китно в Странджа планина,
прибрало българи с`съдба нелека.
Че робство ширело се отоманско ...

Не искай от другите да те обичат, когато ти самият не го правиш.

По-знаещ си.
И по-мъдър.
Животът яко
душата ти
изтисквал. ...

Рикардо Синигалия - Здравей, Сърце (Нека забравим)
--------------------------------------------------------------------
Autori: Riccardo Sinigallia
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Рикардо Синигалия ...

Тази вечер съм решил...
ще си легна със усмивка!
И на всички врагове ще поднеса
една любов, безценна.
На всички в тъмното, който страдат ...

Беше ме страх да остана сама.
Ти не разбра. Не повярва.
Беше светът като остра игла.
Беше денят като брадва.
Ти от мечтите излезе навън. ...

Невидим – и довчера плах,
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг ...

Концертът свърши.
Лек поклон. Аплодисменти.
А после смразяващата тишина
потича във вените на пръсти,
приспивно спуска се завесата ...

Стайка цялата трепереше. Сумракът се беше спуснал и нощната мъгла застели мрачно и злокобно селото. Сърцето и се свиваше от тревога. „ Ох, Божке, пази го, че какво ще правим с душичката саминки! Едно ми чедо - той остана и грехове нарочни не прави! Пустата му война го промени, сдържан и мълчалив ста ...

Живота си знае - ще плесне с ръце
и ето ти скъсана риза,
и някоя бръчка на твойто лице
ще сготви и някоя криза
И тъй си минава - през куп та за грош ...

И да, оказах се права, бях останала неразбрана, само защото те не приемат случилото се като мен, те го наричаха секс, но за мен това бе изкуство... всеки допир ,жест, ласка, всичко бе изпипано в детайли и усещаш страстта с всяка частичка от тялото си... чувстваш се сякаш в безтегловност и нищо не би ...

Какво е Любов,
нима не е болка
душа прикована
на кръст
кога е щастлива ...

Спортен комплекс ВСИ - Пловдив разположен на повече от пет декара, включваше сауна, парна и турска бани, масажен и спа център, плувни басейни, заведение и футболни игрища. През зимния период най-посещаван от всички беше закритият двадесет и пет метров басейн.
Тук идваха хора от различни възрасти, да ...

Оставям ти следа – като перце.
Тръгни по нея, ще ме срещнеш скоро.
Край пътя съм... във резеда дръвце.
Чуй, вейките ми! Ще ти проговорят...
Ако не чуеш, повдигни глава. ...

Бездомникът в мрака се скита самотен,
бездомникът няма жена и деца,
до вчера щастливец, а днеска безроден,
бездомникът сам си избира съдба.
Ръката протяга за грам милостиня, ...

Имало едно време два бонбона. Те били сродни души още преди да бъдат създадени – като се върнем още от купчината захар, та се стигне до оформянето им (уточнявам – ментови са). Но ето че пътищата им най-сетне се разделили. Единият попаднал в една опаковка, а другият – в друга. И така опаковките – в р ...